Повече от 60 хиляди пациенти в Европа се нуждаят от трансплантация. Десет души умират на ден, докато чакат за органи. У нас показания за присаждане на бъбрек имат 868 болни, на сърце - 40 човека, от които 1 дете и 4 пациенти на възраст до 30 години, на черен дроб 54 души. От 2004 година досега са направени 142 бъбречни трансплантации, 43 чернодробни и 13 сърдечни. По данни на единствената болница в България за трансплантации на стволови клетки от донори (Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания), през последните 7 години са извършени около 60 подобни интервенции. Това бе съобщено на специална среща, организира по повод моралните и религиозни аспекти на донорството. В нея участваха доц. Вилиян ПЛАТИКАНОВ, представител на МЗ, Димитър БРЪНКОВ от Изпълнителната агенция по трансплантации (ИАТ), Янко НАЧКОВ, координатор по донорството, и проф. Милан МИЛАНОВ от МБАЛ „Пирогов“.
В България отношението към донорството е по-малко позитивно отколкото сред представителите на останалите европейски страни. Проведена анкета на Евробарометър показва, че 40% от българите биха предоставили органите си. По думите на проф. Миланов, в целия свят се отчита спад на донорството. През 2008 г. живите донори в България са били 10, а трупните - 9. При втория вид страната ни драстично изостава по брой - 1 на 1 милион души, докато в Европа е 10 на 1 милион. „Ние имаме много добър закон. При нас проблемите не са медицински, а морални. По закон сме длъжни да искаме съгласието на близките, но само 4% от хората в света говорят с роднините си за това. В България липсва подкрепата на обществото и на църквата. Преди 20 години, когато в Турция е имало проблем с донорите, именно духовната институция е прокламирала идеите“, допълни той. От МЗ заявяват, че предстоят серия от срещи по тези въпроси на лекари и здравни работници с представители на Българската православна църква и други вероизповедания, официално регистрирани у нас.
Очакват се промени в Наредба № 29, касаеща въпросите на трансплантациите, а именно - ще се увеличи финансирането. По думите на доц. Платиканов, в момента се правят разчети на необходимите средства. По предварителни изчисления само за органна трансплантация са нужни около 8-9 милиона лева. Предвижда се за трансплантация на черен дроб да се предоставят около 100 хиляди лева, на бъбрек - 45-50 хиляди лева, за сърдечна трансплантация - 120 хиляди лева, за мултидисциплинарна интервенция (например сърце и бял дроб) - около 140 хиляди лева. Финансово ще бъде фиксиран и трудът на специалистите и медицинските екипи, които осъществяват експлантациите от трупни и живи донори. Здравната институция се ангажира с цялостното подобряване на дейността в страната - насърчаване информираността на обществото, подобряване на организацията в мрежата на донорството.
Донори стават само хора, които са изпаднали в мозъчна смърт. Тогава мозъкът не се кръвоснабдява и неговите функции спират. Сърдечната дейност и дишането могат да бъдат изкуствено поддържани още няколко часа. Тялото запазва някои видими признаци на живот като сърдечна дейност, топлина, цвят, но човек не може да се спаси. Това състояние на мозъчна смърт е съвсем различно от комата. При нея мозъкът все още се оросява с кръв и затова има шанс пациентът да се възстанови. Лекарите правят всичко възможно, за да спасят живота. В случаите на мозъчна смърт обаче това е невъзможно. Тогава пациентът може да стане донор и да спаси живота на друг. Осъществяването на тази възможност зависи от неговите близки. Без тяхното съгласие никой лекар по закон не може да предприеме нужните стъпки. При установяването на мозъчна смърт се извършват редица специални изследвания, за да не се допусне грешка. Те обективно отразяват липсата на мозъчен кръвоток или мозъчна биоелектрична активност. За да се изключи всяка възможност за злоупотреби, се работи и с различни медицински екипи. Лекарите, които установяват мозъчната смърт на потенциалния донор, са напълно различни от тези, които ще извършат трансплантирането на органите. Изключена е и възможността за присаждането на органите по някакви субективни критерии само на определени хора. Трансплантацията се прави само по медицински критерии за съвместимост. Това означава, че органите се присаждат на човека, който е най-подходящ да ги приеме. В противен случай може да се стигне до фатален изход или до неуспешна трансплантация. Друга мярка, която гарантира сигурността на всеки, е защитата на данните. Информацията на сайта на ИАТ за всеки, който е изразил волята си да стане дарител след смъртта си, е напълно защитена. Неправомерното й огласяване се наказва най-малко с глоба от 10 000 до 30 000 лева.
Елица ПАЛОВА
