По най-нови данни на ООН в света съществуват повече от хиляда генно модифицирани култури, но от тях само около стотина са разрешени за промишлено отглеждане. Най разпространените са соя, пшеница, ориз, картофи, фъстъци, царевица, домати.
Впечатляващо е, че последните десетина години площите, засети с такива растения в различните държави, са се увеличили 60 пъти и достигат 110 милиона хектара. Най-голямата част от тях са в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина и Китай.
Световната общественост се занимава с проблема на разпространението и евентуалните последици за здравето на човека от използването на генно модифицираните организми (ГМО) от началото на ХХI век. Учени от различни страни представят доказателства за негативното им влияние върху човешкия организъм - като причина за безплодие, увеличаване на раковите заболявания и вродените генетични аномалии, повишена смъртност на хора и животни.
Друг сериозен проблем е "замърсяването" на други култури чрез разпространение на ГМО. Много страни са въвели и въвеждат маркировка на продуктите, съдържащи генно изменени компоненти. В САЩ, Канада, Аржентина на етикетите това не се посочва за съжаление, но затова пък там търсенето на сравнително скъпите екологично чисти храни стремително расте. В Европейския съюз е приета граница от 0,9 процента, а в Япония и Австралия - 5 процента. В Русия от около една година действа федералният закон за задължителната маркировка на хранителните стоки, съдържащи ГМО, и всички производители и потребители трябва да указват наличието на компоненти с ГМО, при които делът е над 0,9 процента.
Според експерти най-често ГМО се срещат в продукти от птиче месо - 5,6 процента, млечни продукти - 5,1 процента, и месни - 3,8 процента. Специалистите предупреждават, че в международен аспект в детските храни се включва генно модифицирана соя, устойчива на хербицида "Раундъп". Все по-голяма концентрация на подобни вещества се наблюдава в млякото. Само за последните около 12 месеца средно в международен мащаб делът им се е увеличил до 5,1 процент в сравнение с показателя от 1,3 процента за 2006 г.
Например в Италия, Сърбия, Черна гора, Швейцария и Турция въвеждат дългосрочен мораториум или пълна забрана на отглеждането на модифицирани растения или използването им в продоволствени стоки, особено в детските храни. Отделни райони, провинции, общини и населени места се обявяват за зони, свободни от ГМО. Трябва да се знае, че през януари 2005 година 28 държави от Европа са приели Берлинския манифест за свободните от генно модифицирани култури региони.
Бел. ред.: Според изнесени в нашите медии данни на здравни контролни служби на българския пазар се срещат царевично брашно (българско производство и внос), пуканки (внос), соево брашно (внос), колбаси със съставки от генно модифицирани соеви зърна (българско производство), соеви изолати и гранули (внос). Те обаче нямат никакви обозначения, че съдържат или са произведени от ГМО, както изисква европейското и българското законодателство. В 10 от около 200 проби на хранителни продукти, взети преди около една година, е открито наличие на генно модифициран материал. Той е разрешен в ЕС, но не е обозначен на етикета. Разрешени в ЕС са няколко вида царевица (един от тях е сладката царевица, която директно се консумира), един вид соя и рапица.
По данни на ООН и ЕС
