Гуараната е пълзящ храст, който расте по поречието на р. Амазонка. В Бразилия, откъдето произлиза, достига до 12 м височина. Плодовете са малки, кръгли, яркочервени и събрани в гроздове. Когато узреят, се разпукват на две и се появява черно семе - създаващо впечатление за "око", за което индианците разказват различни легенди.
Използването на растението от индианците предхожда откриването на Бразилия. Южноамериканските племена (особено гуараните, от които идва и името на растението) изсушават семената, изпичат ги и ги смесват с вода. Получената каша използват като шоколад: за приготвяне на различни храни, напитки и лекарства. Племената в джунглата използвали семената на гуараната главно като стимулант и адстрингент за лечение на хронична диария. Вземали я в периоди на постене, за да направи по-леко гладуването. Ботаникът Джеймс Дюк описва историческите и съвременните й приложения от местното население: за предпазване от атеросклероза, като лекарство за сърдечни болести, като аналгетик (обезболяващо), адстрингент, понижаващо температурата, стимулант и тоник за лечение на диария, високо кръвно, мигрена, невралгия и дизенетрия. През вековете заселници и изследователи постепенно опознават качествата на гуараната. През 1940 г. европейски учени започват да изучават гуараната във Франция и Германия и установяват, че индианците с основание я използват при температура, главоболие, спазми и като тоник.
Днес растението е известно и използвано в цял свят и е основна съставка на "националната напитка" на Бразилия: Сода Гуарана. 80% от световното производство на гуаранова паста е в сърцето на Амазонската джунгла в Северна Бразилия. Извършва се от местните индианци, които ръчно събират семената от диворастящите храсти и правят от тях каша. Бразилското правителство осъзнава важността на растението за икономиката. От 1980 г. насам Националната индианска фондация е приела много проекти за модернизиране на местното производство.
Първият химически анализ на семената е извършен от германския ботаник Теодор фон Мартиус през XVIII век. Той изолирал бяла кристална субстанция с горчив вкус и забележително физиологично действие. Фон Мартиус нарекъл веществото гуаранин, а по-късно то било преименувано на кофеин. Семената на гуараната съдържат до 5% кофеин, големи количества танини, скорбяла, сапонин и смолисти вещества, както и следи от теофилин и теобромин.
Предполага се, че ксантиновите алкалоиди (кофеин, теофилин и теобромин) значително допринасят за лечебното действие на гуараната. В клинични условия беше установено, че теофилинът стимулира сърцето и централната нервна система, подобрява вниманието и намалява умората. Има силно диуретично действие и намалява свиването на бронхите, което го прави подходящ за астма. Подобно е действието и на теобромина. Много от традиционните приложения на растението се обясняват със съдържанието на кофеин. Наред с другите свойства, кофеинът ускорява загубата на тлъстини при отслабване и намалява умората.
(Краят в следващия брой)
ГУАРАНА ФОРТЕ - финлански натурален стимулант, съдържащ билката гуарана. Тя има много бърз тонизиращ ефект и подпомага отслабването.
