Брой: 46, 16 ноември 2017 - СВЕТОВЪРТЕЖИТЕ

Наскоро Поли Паскова бе отличена с приза „Родолюбие“ 2017, който прибави към колекцията си от златни медали в спорта и музикални отличия, сред които и „Певица на годината”. Мъжка майка, блестяща спортистка, популярна певица и невероятна българка, Поли Паскова има интересна съдба и успешна кариера. В младостта носи най-големите успехи на българския баскетбол. Става майка, докато е на върха на спортната слава. На бял свят се появяват синовете й Любо, Мишо и Никола и това предопределя съдбата й.
След приключване на спортната си кариера Поли Паскова става една от най-известните и обичани народни изпълнителки. Тя е сред творците, които радеят за възраждането на българския фолклор и представянето му в съв­ременен и атрактивен вид. Съчетава хаус, рок, диско и поп с народна музика, налага авторска музика на фолклорна основа. Поли има безброй почитатели из цял свят, 16 албума и хиляди концерти.

• Кое те прави такава българка - голяма и на височина, и на сърце?
- Играла съм в национален отбор по баскетбол с най-значимите имена и в най-силното първенство, когато достигнахме най-големите успехи на Европейското през 1991 г. Имам доста отличия - отборни награди, първи и втори места… Хъсът от спорта, че представям България, плакали сме на стълбичката, пели сме химна, се пренесе в изкуството. И със спорта, и с музиката човек изразява себе си. Гледам на моята работа като на мисия. Осъзнах колко безценен е фолклорът и колко е важен за българския народ.
• Не стана треньор, а се отдаде на фолклора – защо?
- Категория за народна певица имах още 1985 г., но тогава пеенето за мен бе хоби, а спортът до 2000 г. отнемаше цялото ми време и сили. Търсех своето място, исках да открия празна ниша в българската поп музика и я открих. Основа на моите песни е народната музика - тя ме разтоварва, стопля ме, въздейства патриотично, свързана е с традициите и корените на народа. Тя търпи развитие – моите аранжименти са съвременни, за да са близки и до младите. Песента възпитава чрез текст и музика - тя действа интуитивно на душата, а думите – директно върху съзнанието. Езикът, вярата, песента и битовите традиции оформят човека – смени ли се едно от нещата, оформящи самосъзнанието, не си същият. Идват стилове и отминат, но народната песен е нашата същност. Днес много певци пеят кавър версии – слагат български текст на чужда песен и се получава ксерокопие на западна песен, което не я прави по-българска. Това са евтини начини да станеш популярен. Аз обичам предизвикателствата и не се вслушах в съветите. Поех по трудния път, но съм доволна, защото съм убедена, че ако слушателите харесват моите песни, те дават вот на доверие на българските композитори.
• Къде се крие силата на българския фолклор, че полетя дори в Космоса?
- Вярвам, че в небесния ефир има кристална вселенска музика и нашият фолклор е отзвук от нея - предадена от учителя Орфей на нашите предци траките и съхранена до днес. Това е един генофонд за България - безценно нематериално културно наследство, в което е втъкана и мъката, и радостта, и традициите, и важните исторически моменти. Ние сме единствената държава в света, която има над 40 неравноделни такта. Всеки такт е с определена вибрационна честота и набивайки го по земята (отговаря на даден орган), затова нашите хора са лечебни. Играейки ги, лекуваме тялото с висшите вибрации любов, състрадание, прошка, добротворство…
• Изнасяш концерти в цял свят. Чрез теб българите у нас и в чужбина се докосват до родината. Еднакво ли приемат фолклора?
- Силно ме впечатлиха думите на българка от Сан Франциско при едно от посещенията ми в Америка. Правех интервюта с български емигранти - имаше успели – милионери, и едва оцеляващи със зелени карти. Тази жена се разплака и каза, че в България не се е замисляла колко красива е българската народна музика - не е обичала народните песни и хора, но откакто е в САЩ, България е пред очите й. Сега като чуе български фолклор, плаче, защото осъзнава, че е част от нашата кръв и ДНК. Каза: „Колко жалко е, че трябва да загубиш нещо, за да го оцениш“.
Според мен всеки трябва да даде нещо, макар и трохичка на България. Аз давам моите песни и най-голямото признание за мен е те да помогнат за възраждане на традициите. Имам албум “Нашенската прелест”, защото имаме такива хубости, за които другите могат да ни завиждат.
• Какво е твоето обяснение?
- Българските народни песни наистина са в нашата ДНК, те са в нас и са закодирани. Много чужденци се прекланят пред нашите песни с думите: „Тук има магия“, въздействат им, но не разбират как - не разчитат тайните кодове. Докато песните въздействат на българите и кръвта им започва да ври. Виждате днес колко се опитват някои да изкореняват фолклора и не могат. Този процес е це-ле-на-со-чен. Да го няма. В националните медии не пускат фолклор и изведнъж се активира народът да играе хора - стана бум и мода. Това е защитна реакция на населението да опази фолклора като съществена част от българското. Народът разбира колко е важен.
Няма балканска страна, да не говорим за другите европейски страни, които да не слушат своята музика - та гърците ли не слушат своя музика, или сърбите? Там друго не може да пробие. В техните медии няма да чуете английски песни по радиата и в телевизионните формати от типа „Сърбия търси таланти“. При нас от радиото и телевизията бълва 90% чужда музика.
• Пя на Всебългарския събор в Полтава. Какво бе твоето послание към диаспорите?
- Трябва да се гордеят, че са българи и носят в кръвта си този специален ген. Ние сме избран народ, няма значение кой къде живее, щом носи в кръвта си и в сърцето си България. Ние духом сме заедно. Благодаря им, че ги има, че са съхранили нашите изконни ценности - фолклор и традиции, защото това е нашата идентичност. Всеки от нас оре на своята духовна нива. Ние чрез песните съхраняваме нашите корени и е дошло време да си подадем ръце, да станем по-силни и да се обединим, защото трябва да популяризираме истинската история на България - докъде сме се простирали и колко велик народ сме. Това помага за повдигане на националното ни самочувствие и дух. Ние нямаме самочувствие, децата учат глупости в училищата, ходим смачкани и с наведени глави, а е важно да си знаем историята, имаме хилядолетна история и култура, на които трябва да стъпим здраво и да подковем младото поколение.
Обикалям градове, селата не само в България. Срещам се с кметове от Молдова и Украйна. Понякога хората там са по-големи българи от нас, защото са успели да съхранят и традициите, и песните, докато в страната ни сега народни песни не звучат. Подготвям 16-и албум, а песните как да се слушат, като в БНР има 2 часа фолклор седмично, в БНТ – 1 час фолклор. Това означава, че с нашите данъци Министерството на културата финансира чужди култури - англосаксонска музика и френски шансони, защото се дават отчисления на автори, композитори и текстописци, а място за нашия уникален фолклор почти няма. Радвам се, че бях част от събора и показахме на българите, които живеят извън България, че сме с тях, независимо че са далеч от нас. Те са близко до сърцата ни, винаги са добре дошли при нас, защото са част от нашата история и същност.
• Какво ти предстои сега?
- Подготвям спектакъл „Аз съм, Българийо, твоя дъщеря“ в зала 1 на НДК. За първи път ще правя фолклорен театър - ще влезем в ролята на клюкарките от Чудомир, където акапелно ще изпълняваме песни от различни региони. Ще говорим на диалект и ще вкараме хумор, защото в смеха се крие синдромът на щастието. Заедно с фолклора той има лечебна мощ.
• Много твои колежки не раждат заради кариерата си, а после се вайкат защо умира България. Разкажи за децата си?
- Каквото е отвътре, такова е и отвън. Ако отвътре не си щастлив, не ти е пълноценно в семейството, не можеш да раздаваш радост на околните. Да съм майка и да имам семейство, за мене е водещо – няма сравнение. Човек изпитва различна любов към децата, към родината, към народа...
Средният ми син е в националния отбор по лингвистика, владее 8 езика, учи „Международни отношения“ и ни радва с международни изяви и медали от цял свят. Той е в България. Големият ми син играе баскетбол професионално в Германия – жалко че младите берат плодовете на своя труд в други държави, и то не само в спорта. Малкият е ученик, занимава се със спорт. Щастлива майка съм. И нека българите да не мислят за проблемите и парите първо, а след това за децата, защото нашият ДНК код е безценен и българката трябва да ражда повече деца.
• Ти си Павлина, мъжът ти е Павлин. Съдбовна ли бе срещата ви?
- Запознахме се след баскетболен мач. “Приятно ми е, Павлин”. „Аз съм Павлина“, отвърнах. И двамата мислехме, че другият се шегува – не предполагахме, че имаме еднакви имена. Когато забременях, и двамата бяхме национални състезатели. Нямаше баби да помагат и се договорихме, че ако е момче – по майчинство ще излезе той, ако е момиче – аз. Големият ми син Любен съм го кърмила два месеца и се върнах да играя. Стигнахме до 4-то място на европейско първенство в Тел Авив, което е върховата победа на българския национален отбор досега. Два пъти съм носителка на купата на България, 3 пъти съм вицешампион, 4 пъти съм бронзова медалистка. През 1985-а бях втори реализатор в България. Играех център и с номер 7 – божествено число. Съпругът ми Павлин е трикратен шампион по гребане.
• Какъв човек си, в какво вярваш?
- Силна личност, но имам слабости – страдам за хората, които обичам. Винаги се замислям над постъпките и над делата си. Обичам да цитирам Никодим Светогорец, който казва, че стремежът за съвършенство е борба със собствените пороци. Всеки човек има такива, но е благодат да ги осъзнаеш. Същото е да си в тъмна стая – не виждаш прашинките. Влезе ли слънчев лъч, ги съзираш. Така е и с душата на човека: колкото е по-тъмна, човек смята, че няма грехове, и обратното - когато си по-просветен, осъзнаваш, че всеки ден волно или неволно съгрешаваш с дело, слово и помисли. Смятам, че душата има нужда от духовна храна, както тялото има нужда от материална.
• Имаш балада “Слънце мое”. Кое е твоето слънце в живота?
- Слънцата са четиримата мъже вкъщи и хилядите слънца в лицето на публиката. Любовта на хората е най-голямото признание и ми дава сили да продължа напред. Хората държат на мен и на моите песни. Поласкана съм от случващото се, но тази обич ме прави отговорна - да се представя с нови песни, с нова хореография.