Каква е разликата между простудата и острите респираторни инфекции?
Всички 7,5 милиарда жители на планетата се простудяват средно по два пъти в годината. Въпреки това острите респираторни вирусни инфекции (ОРВИ) и до днес са слабо изучени. Отчасти поради това, че те не са толкова опасни, както полиомиелита или СПИН. Но главната причина е в това, че зад диагнозата ОРВИ се крият около 300 различни вируса.
Объркването започва още в стадия на определяне. В медицински статии за широката публика думите „простуда” и ОРВИ обикновено се използват като синоними. При това за простудата в редица медицински енциклопедии се споменават не само респираторните вирусни болести, но и редица други състояния, които може да бъдат провокирани от преохлаждане, например гломерулонефрит или ангина. На някои места в интернет може да се прочете, че „простудата” е битово название на няколко заболявания, включително ОРВИ, а на други се твърди, че в групата на острите респираторни вирусни инфекции влизат няколко болести, в това число и простуда.
Нека видим какъв е механизмът за развитие на ОРВИ.
В нашата носна кухина има цилиарни епители – клетки с реснички, които постоянно връщат слузта назад, в носоглътката. Сами не осъзнавайки това, ние я гълтаме, и всички вируси, които сме вдишали, се отправят в стомаха, където загиват. Студеният въздух, от една страна, съдържа по-малко влага, поради което слузта става гъста и малко подвижна. От друга страна, самите реснички престават да работят, когато температурата в носната кухина пада под 4 градуса по Целзий. Вирусите, които по-рано мигновено са били отнасяни от течението, получават шанс за внедряване в клетките.
Риновирусите нямат обвивки и не се отличават с устойчивост във външна среда. Техният „номер” е способността им бързо да се променят, всеки път заблуждавайки нашия имунитет.
В действителност простудните заболявания със сходни симптоми са твърде много: известни са около 300 вируса, способни да се размножават в носната кухина и гърлото. Възпалението се съпровожда от интензивно отделяне на слуз, която в „коктейл” със загиналите клетки запушва носа и ни пречи да дишаме. В хода на развитие на инфекция вирусите също проникват в кръвта, което води до обща интоксикация на организма. Оттук произтичат и слабостта, повишението на температурата, главоболието. Симптомите се запазват няколко дни, докато имунната система не победи вируса.
С простудата, като с не най-опасно заболяване, хората често се борят с прости народни средства. Но някои учени все пак се ангажират с професионалната проверка на житейските мъдрости, за да определят кои от тях работят, а кои – не.
Имунитетът не може да се „споделя”
В популярни медицински статии може да се срещне твърдението, че бебетата, които са кърмени от своите майки, боледуват от респираторни инфекции по-малко, отколкото техните връстници на изкуствено хранене, доколкото получават от майката антитела към вирусите, разпространени в този регион. За съжаление, такъв ефект се открива далеч не във всички изследвания, и дори когато това е така, то този ефект е слабо изразен. Например, по данни на педиатри от Харвардската медицинска школа, вероятността да се преболедува от респираторна инфекция в първия месец от живота е 14,7% за детето, получаващо кърма, и 19% за детето, което се храни с изкуствена смес.
Действително, всеки път по време на простуда имунната система синтезира антитела, които се свързват ефективно с белтъчините на възбудителя и спомагат за неговото скорошно унищожение. Тези антитела са съхраняват в организма на майката и може да бъдат предадени на детето заедно с млякото, но те действат само против тези възбудители, с които се е сблъсквала майката. Вирусите са твърде много, при това те са способни да мутират, променяйки структурата на своите повърхностни белтъчини – тези, с които се свързват антителата.
Какви рискове крие ръкостискането?
През 70-те години на миналия век, когато етичните комисии в университетите охотно разрешавали да се провеждат с доброволци странни опити, били публикувани няколко експериментални изследвания, посветени на предаването на риновируси, типични възбудители на простудни заболявания.
Изяснило се, че ръкостискането с простуден човек носи в себе си много по-голяма опасност от заразяване, отколкото вдишването на аерозол, съдържащ вирусни частици. Риновирусите остават по кожата на ръцете, съхраняват часове наред своята жизнеспособност и заразяват човек, попадайки на неговите лигавици, например когато той докосва носа си.
Австрийският лекар Фридрих Бишингер предполага, че от бъркането в носа може да има и полза, но само в случай, ако човек след това си... оближе пръстите. В храносмилателния тракт има много левкоцити и изяждането на отслабените бактерии или вируси, извлечени от носната кухина, може да работи като ваксинация, увеличавайки шансовете за своевременно запознанство на имунната система с възбудителите на заболявания. За съжаление, лекарят само изказал такова предположение в интервю, но никакви експерименти, доказващи тази вдъхновяваща хипотеза, и до днес не са били проведени.
Краката не трябва да бъдат студени
Не само битовият опит, но и епидемиологичните данни потвърждават: хората много по-често се сблъскват както с простуда, така и с нейните усложнения в студеното време от годината. По данни на епидемиолога Анди Хейнз и неговите колеги за жителите на Великобритания най-опасно се смята застудяването от 5 градуса по Целзий. След тази критична отметка всяко следващо понижение на средната денонощна температура с един градус води до увеличаване броя на хора, търсещи лекарска помощ.
Това е голяма научна загадка. Студът ни прави уязвими за вирусите, но защо? Повечето автори споменават в качеството на ключова причина свиването на кръвоносните съдове в дихателните пътища. Това е полезна рефлекторна реакция, позволяваща да се отдава по-малко топлина, но едновременно тя понижава местния имунитет. Когато лигавицата се снабдява обилно с кръв, в нея присъстват много левкоцити, способни да потиснат всяка инфекция в зародиш. Ако съдовете са свити, имунните клетки в лигавицата са малко и това повишава шансовете на вируса за успешно размножаване.
Най-интересно е, че експерименти доказали: съдовете в носната кухина се смаляват в диаметър не само когато хората дишат студен въздух, но и ако е изстуден някой друг участък от тялото. В частност това се наблюдавало при доброволци, държащи краката си в леген с лед. Ако сте се присмивали на баба си, когато ви е казвала, че ако намокрите краката си, ще изстинете, знайте: тя е била права.
...
Чесънът и лимоните не са панацея
Идеята за магическата роля на витамин С при лечението на простудни заболявания била изказана от нобеловия лауреат Лайнъс Полинг и придобила благодарение на неговия авторитет невероятно широка популярност. Но в дадения случай знаменитият химик се базирал по-скоро на субективни представи за витамините, отколкото на експериментални данни. Съвременните плацебо контролирани изследвания, проведени на големи групи доброволци, показали, че профилактичният прием на умерени дози витамин С наистина намалява вероятността от простуда (просто поради това, че много хора не получават този витамин в достатъчно количество от храната, а това по принцип се отразява лошо на състоянието на организма). Но няма доказателства, че приемът на високи дози витамин С в момента, когато простудата вече е започнала, влияе по някакъв начин на нейната тежест и продължителност.
Що се отнася до чесъна, от шест анализирани клинични изпитания, разкриващи полезните му свойства в борбата с простудните заболявания, само едно отговаряло на минималните изисквания за качество на изследванията. Тази работа показала, че от 73 доброволци, редовно приемащи чеснова биодобавка, за 12 седмици наблюдения се простудили 24 души, а в плацебо групата със същия брой души заболели 65.
(Бел. ред. БИОЛИК СТРОНГ е масло от чесън без мирис. На стр. 23 ще откриете талон за намаление при покупка.)
Любовта лекува
През 1991 г. изследователи от град Солсбъри уговорили 394 съвършено здрави доброволци да си капнат в носа разтвор на вирусни частици, за да изяснят ще се разболеят ли те, или не. Особеността на експеримента се заключавала в това, че всички участници били разделени на групи според нивото на стрес. Доброволците попълвали подробни анкети, в които отбелязвали какви негативни събития са се случили в техния живот и в каква степен те възприемат своята текуща ситуация като неконтролируема и потискаща. Авторите изяснили, че съществува ясна връзка между нивото на стрес и възприемчивостта към простуда. Най-благополучните хора след получаване на порция вируси заболели от ОРВИ в 27% от случаите, а хората с най-високо ниво на стрес – в 47%.
Какво да правим с тази информация? Учени от Питсбърг препоръчват да се прегръщаме и да дружим. В тяхно изследване, публикувано през 2015 г., 406 доброволци ежедневно давали отчет за своя социален живот – изброявали всички конфликти и неловки ситуации, разказвали колко пъти са се прегръщали с приятели и роднини. След две седмици всеки доброволец бил настаняван в отделна хотелска стая под карантина и бил заразяван с риновирус или с грипен вирус. Изследователите се интересували дали ще бъде открита връзка между това, колко често човек е бил наругаван, или обратно, прегръщан, и това, колко бързо в него ще се развие инфекцията. Изяснило се, че хората, встъпили в конфликти, заболявали по-често, но само ако не получавали подкрепа от своите близки; при наличието й тази взаимна връзка изчезвала. Честотата на обятията сама по себе си не влияела на вероятността от заболяване, но тези, които били много прегръщани, прекарвали простудата и грипа по-леко.
Разбира се, за острите респираторни вирусни инфекции и простудата в частност съществуват редица митове, някои от които са просто интересни, но други може да бъдат опасни за здравето.
Всеки може да се простуди
Отчасти това е истина. Възрастният човек боледува от простуда средно един-два пъти в годината, но всички ние имаме различна възприемчивост към вирусите.
„Това е така. Някои хора по-често се разболяват от простуда, а други боледуват рядко”, потвърдил епидемиологът Андерс Тегнел от Организацията за обществено здравеопазване в Швеция.
Важни са и начинът на живот, и количеството на контактите с други хора. Например при жените простудата се среща по-често, защото те общуват по-близо с малките деца. На имунитета влияят и фактори като възраст, самочувствие, ниво на стрес и тренираност на организма.
„Имунната система е изключително сложна и при това нейното състояние се променя. Очевидно е, че й влияят многобройни фактори”, подчертал Андерс Тегнел.
(Бел. ред. Най-добрите натурални продукти за укрепване на имунната система са САМЕНТО® и НОНИ. За САМЕНТО® ще откриете талон за намаление на стр. 23, а на това фолио ще прочетете повече за качествата на НОНИ.)
Антибиотиците лекуват простуда
Не е истина. Както показало последно изследване на организацията LIF и Шведската аптечна асоциация, един от петима шведи е убеден, че антибиотиците лекуват хрема. Реално те не унищожават вируса. Най-доброто лекарство при простуда е отдихът, защото тогава тялото само се справя с болестта. А симптомите може да се снемат по различни начини.
Простудата възниква от студ, например от климатика в колата
Това е мит. Наистина вирусите оцеляват по-добре на студено и тъмно, поради това в такива условия често се простудяваме. Но сам по себе си студът не е причина за болестта.
„Ето факторите, които имат значение: първо, ние встъпваме в по-близки контакти, второ, вирусите се съхраняват по-добре в студена среда”, обяснил Андерс Тегнел.
А що се отнася до климатика в автомобила, то тук нещата вероятно са свързани с това, че лигавиците пресъхват от сухия въздух и започват по-лошо да задържат вирусите.
Време е за доктор
Обикновено простудата минава сама, а температурата спада след няколко дни. Но ако на човек не му става по-добре, няма да попречи, ако потърси лекарска консултация.
Понякога простудата продължава твърде дълго и ако след няколко седмици болният не върви към оздравяване, не е изключено да има алергия. Симптомите на простуда и алергия са много сходни, а за да се изясни дали не става дума именно за алергия, трябва да се потърси лекарска помощ. Ако са изминали един-два месеца, повече няма какво да се чака.
(Бел. ред. При съмнение за алергия е препоръчителна употребата на АЛЕРМИН®, който виждате на тези страници.)
Владимир ЙОНЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
