в-к Лечител
в-к Лечител
 

СЪНИЩАТА

Брой: 4, 26 януари 2017 - СЪНИЩАТА
Какъв е произходът и ролята им?

Докато всички сме убедени, че сънят е жизненоважен за организма, за да си отдъхне, то предназначението на сънищата остава и до днес абсолютно непонятно. Защо мозъкът, вместо да си почива, активно се труди, съчинява истории (нерядко страшни или неприятни)? Защо е нужно човек да плаши сам себе си, да се докарва до отчаяние, и то за нещо нереално? Нима може да има полза от кошмарите ни?
Човекът отдавна се опитва да намери отговори на тези въпроси. Още през V в. пр.н.е. гръцкият поет Панасис написал ръководство за тълкуване на сънищата. По времето на Александър Македонски атинянинът Антифон описал в книга множество сънища и тълкуванията им. За съжаление, от трудовете на древните специалисти по сънищата се съхранили само незначителни откъси. Най-древният, изцяло стигнал до нас съновник е съставен през II в. от н.е. от Артемидор от Лидия. През
XVII в. тази книга била преведена на английски език. Тя е преиздавана 32 пъти в Англия.
Но с развитието на науката и началото на епохата на Просвещението отношението към съновниците се променило. Те и техните наивни читатели се оказали обект на присмех. През
XIX в. започнали да се появяват произведения, които претендирали да представят научен подход в обяснението на сънищата.
През 1814 г. в Германия била публикувана книгата на мюнхенския специалист по философия на естествознанието Готхилф фон Шуберт „Символика на сънищата”, а през 1861 г. се появил трудът на Карл Алберт Шернер - „Животът на съня”.
В средата на XIX в. с научното изследване на сънищата се заел френският лекар, академик Алфред Мори. Задълбочено изучавайки повече от 3000 отчета за сънища, той стигнал до заключението, че съдържанието на сънищата може да се обясни с външни въздействия. Например през нощта върху главата на човек пада някакъв предмет и събудилият се с ужас си спомня, че насън революционният трибунал го е осъдил на смърт и гилотината му е отсякла главата.
Известният американски философ Ралф Емерсън твърдял, че
опитният човек изучава сънищата не за да предвиди своето бъдеще, а за да опознае себе си
Тази мисъл е най-пълно развита от основателя на психоанализата Зигмунд Фройд, чиято книга „Тълкуване на сънищата” се появила през 1899 г.
Според него сънищата нищо не предвещават. В тях има място само преживяното в миналото, но не и за бъдещето. Анализът на съня дава възможност да се разучат скритите стремежи и страхове.
У човека нерядко се пораждат силни желания, противоречащи на неговото възпитание и възможности. Поради това желанията в сънищата се претворяват по особен, символичен начин.
Постига се компромис: насън кипят страсти и се проиграват забранени сценарии, а след събуждане те се забравят или припомнят в толкова изкривен вид, че изглеждат безсмислени. Психоанализата разчита на сънищата като индикатори на психични проблеми, свръхнатоварване, средство за разпознаване на определени комплекси.
Американският психолог Калвин Хол подходил към сънищата като към творчески и себепознавателен процес, който не изисква от спящия особени способности или специална подготовка. Той се занимавал с изследване на сънищата на своите студенти в дните, когато американците хвърлили атомна бомба над Хирошима, Япония. Събитието не се отразило директно на нито един от анализираните сънища, както и големите спортни състезания, изборите за президент на САЩ.
Ето защо Хол стигнал до извода, че докато спят, по принцип хората си имат работа не с интелектуални, научни, културни или професионални проблеми, а със своя вътрешен свят. Възбудените участъци в кората на главния мозък произвеждат сънища, чиито начало и продължителност са програмирани от емоциите ни, твърди Хол.
Ако се вярва на харвардските учени, сънищата нямат никакво специално предназначение. Те само съпровождат жизненоваж­ния физиологичен процес, наречен сън. Струва ли си да се удивяваме на нелогичността на сънищата и да измисляме психоаналитични оправдания за тяхната причудливост?
Въпросната теория предизвикала буря от протести от психолозите. Трудно е да се повярва, че сънищата, които често са изкусно конструирани, са резултат от чиста случайност. Не се знае защо един и същи сън се повтаря няколко пъти.
Човек постоянно използва информация от своята памет. За да си спомни нещо, той трябва всеки път да преглежда всичко, което е успял да натрупа неговият мозък. Хората имат болезнени спомени. Всяко връщане към тях е способно да предизвика психическа травма. Хората нищо не забравят. Мозъкът им само маркира отделни участъци от своята памет с надпис „Не поглеждай тук“.
Хипотезите, засягащи произхода и ролята на сънищата в човешкия живот, съвсем не са малко.
В списъка високо място заема хипотезата на френския специалист в областта на теорията Едмон Глобо, който през 1896 г. изказал предположението, че сънища
...

Владимир ЙОНЕВ

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител


Брой: 4, 26 януари 2017
 
 
Продукти
 
КУРКУМА (Curcuma)
 
КРОМИСАН (KROMISAN)
 
ДИЕТ ФИБРА МЮСЛИ (DIET fibra Muesli)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД