Не бива да преувеличаваме, нито да подминаваме с пренебрежение въпроса с хиперактивните деца, които имат проблеми да се концентрират и нерядко определяме като трудни.
Много деликатен е проблемът, тъй като има опасност тези хлапета да бъдат набедени за лоши и да попаднат в една спирала на отчаяние. Непрекъснато хокани и обиждани, малчуганите губят кураж, тъй като все тях сочат с пръст, а в душата си са доста раними и тревожни. Ако и вашият син или дъщеря имат подобен проблем, ви предлагаме съвети как да им помогнете вкъщи и в училище.
Направлявайте активностите му
Детето прелива от енергия, трудно стои дълго на едно място, независимо дали е на чина в клас, или на масата за ядене. Сякаш има тарележ в гащите! Дайте възможност на малчугана да се движи от време на време, като го контролирате постоянно.
Ограничавайте неговата импулсивност
Хлапето трудно успява да се съсредоточи, има навика да отговаря в клас бързо, да не мисли. Помолете учителя да прояви търпение към него, а у дома приучете малчугана да не е толкова припрян, да прочита всяко нещо още веднъж, да се концентрира. Само така може да преодолее грешките си, да затвърди новите знания.
Научете го да внимава
Припряността, липсата на внимание може да пречи в клас на детето и то да възприема по-трудно уроците. Всяко нещо го разсейва – звуците, нещата наоколо. Направете така, че бюрото да не е в близост до прозорец или врата, да е на отстояние от телевизора… Научете хлапето на режим – толкова време ще учи, после следва игра, накрая пак се връща към домашните и т.н.
Давайте му задачи, но винаги да са точни и конкретни. Следете как ги върши - винаги една по една.
Момчетата страдат по-често от хиперактивност
Съотношението на момчета към момичета е 3:2. Не е сходно мнението на лекари, психолози и педиатри как да се подхожда към подрастващите, които изпитват затруднение да се съсредоточат, и това не е задължително свързано с хиперактивност. Първо, не се заблуждавайте, че няма проблем, а признайте, че наистина вашето дете трудно се концентрира. Ако не го направите, след време малчуганът може да има социални, училищни и психологични проблеми. Ето защо му помогнете отрано да привикне към дисциплината. Специалистите са категорични, че е нужно да припознаваме тези много активни хлапета, но не бива да ги дамгосваме, да им лепим етикет и да ги определяме като болни. Най-лошото в случая е да им се поставят тежки диагнози и да се лекуват медикаментозно.
Първият и основен признак е липсата на внимание
Не съществуват психични и неврологични симптоми за поставяне на диагноза. Все пак има три неща, които са съществени. Често набеждаваме за хиперактивни динамични и чувствителни деца, но трябва да наблюдаваме дали те са и прекалено импулсивни, трудно ли задържат вниманието си върху едно нещо. Специалистите се опитват да анализират защо такива деца не запомнят - дали става дума за интелектуални способности, за депресия или за вродена тревожност… Цялата съвкупност от обстоятелства правят изключително сложна задачата да се локализира проблемът.
Често смятаме, че преливащото от енергия дете, което непрекъснато тича и се катери, е хиперактивно. Разсеяното хлапе невинаги проявява интерес към това, което става около него, и не е лесно да приковете вниманието му върху нещо за дълго време. Проблем е, когато детето не може да се концентрира, когато учи и играе, прави необмислени неща постоянно, лесно се разсейва от ставащото край него.
Малчуганът има нужда не от лекарства, а от подкрепа
Наблюдавайте детето. То е припряно и не внимава не само у дома и в училище, винаги е такова. Няма тест или въпросник, които да насочват какви са проблемите на подрастващите. Ето защо никога не набеждавайте детето, че е хиперактивно, защото някой е казал така.
Психиатри, педиатри и невролози много обичат да назначават медикаментозно лечение, но европейски институции за здравето изискват от специалистите да се въздържат от тази порочна практика. За тях много по-важно е детето да придобие самоувереност, да бъде наблюдавано и контролирано, а не да се възприема като пациент.
Превод от френски
Антоанета ТИТЯНОВА
