в-к Лечител
в-к Лечител
 

Възможен ли е живот без болка?

Брой: 35, 1 септември 2016 - Антиейджинг средства
Ние чувстваме болка всеки ден. Тя контролира нашето поведение, формира нашите навици и ни помага да оживеем. Благодарение на нея навреме си слагаме гипс, взимаме си болничен, отдръпваме ръка от горещата ютия, страхуваме се от стоматолози, бягаме от оси, съчувстваме на страдащите във филмите и страним от бандите хулигани.
Рибите са първите организми на Земята, които почуствали болка. Живите същества еволюирали, ставали все по-сложни,  техният начин на живот - също. И за да ги предупреждава за опасностите, се появил прост механизъм за оживяване – болката.
Защо чувстваме болка?
Нашето тяло се състои от огромно количество клетки. За да могат те да взаимодействат, съществуват специални белтъчини в клетъчната мембрана – йонни канали. С тяхна помощ клетката обменя йони с друга клетка и контактува с външната среда. Разтворите вътре в клетките са богати на калий, но са бедни на натрий. Определените концентрации на тези йони се поддържат от калиево-натриевата помпа, която изпомпва излишните натриеви йони от клетката и ги замества с калий. Работата на калиево-натриевите помпи е толкова важна, че половината от изядената храна и около една трета от вдишвания кислород отиват за обезпечаването им с енергия. Йонните канали са истинска врата към чувствата, благодарение на която ние можем да усещаме топло и студено, аромата на розите и вкуса на любимото ястие, и още – да чувстваме болка.
Когато нещо въздейства на клетъчната мембрана, структурата на натриевия канал се деформира и той се отваря. Вследствие на изменението на йонния състав възникват електрически импулси, които се разпространяват по нервните клетки. Невроните се състоят от клетъчно тяло, дендрити и аксон – най-дългия израстък, по който се движи импулсът. В края на аксона се намират мехурчета с невромедиатор – химическо вещество, участващо в предаването на този импулс от нервната клетка към мускулната или към друга нервна клетка. Например медиатор между нерва и мускула е ацетилхолинът, а между невроните в мозъка има много други медиатори, например глутамат и „хормонът на радостта” серотонин.
Едва ли има някой, който да не си е порязвал пръста при рязане на салата. Но никой не продължава да реже палеца си, а моментално отдръпва ръка. Това е така, защото нервният импулс бяга по невроните от чувствителните клетки, детектори на болката, до гръбначния мозък, където вече двигателният нерв предава команда на мускулите: дръпни си ръката! После превързвате порязания пръст, но както и преди чувствате болка: йонните канали и невромедиаторите изпращат сигнали в главния мозък. Болевият сигнал протича през таламуса, хипоталамуса, ретикуларната формация, участъци от средния и продълговатия мозък. И накрая болката достига крайната точка – чувствителните участъци от мозъчната кора, където ние я осъзнаваме в пълна степен.
Мечта за всеки
Животът без болка е мечта за много хора: нито страдания, нито страх. Това е напълно реално, сред нас живеят хора, които не чувстват болка. През 1981 г. в САЩ се родил Стивън Пит. Когато му поникнали зъбчета, той започнал да дъвче своя език. За щастие, родителите му навреме забелязали това и отвели момчето на лекар. Там им казали, че Стивън има вродена нечувствителност към болката. Скоро се родило братчето на Стив, Кристофър, който имал  същата особеност.
Майката на двамата братя винаги им казвала: инфекцията е тих убиец. Без да познават болката, те не могли да виждат в себе си симптомите на заболявания. Честите медицински прегледи били повече от необходими. Без да си представят какво е това болка, момчетата можели да се бият до смърт или, получавайки открито счупване, продължавали да ходят с щръкнала кост, без дори да забележат фрактурата.
Веднъж, работейки с електрически трион, Стив си разрязал ръката от китката до лакътя, но зашил раната си сам, тъй като не му се ходело в болница.
„Ние често пропускахме училище, защото се оказвахме на болничното легло с поредната травма“, разказал Стивън. Животът без болка не е живот без страдания. Стив има тежък артрит и болно коляно, заплашен е от ампутация.
Неговият по-млад брат Крис се самоубил, узнавайки, че може да се окаже в инвалидна количка.
Оказало се, че братята имат дефект на гена SCN9A, който кодира белтъка Nav1.7 – натриев канал, участващ във възприятието на болката. Такива хора различават студено от топло и чувстват докосванията, но болеви сигнал не преминава. Тази сензационна новина била публикувана в списание Nature през 2006 г. Учените установили това в процеса на изследване на шест пакистански деца. Сред тях имало и фокусник, който развличал тълпата, разхождайки се по горещи въглени.
През 2013 г. в Nature било публикувано друго изследване, обект на което станало малко момиче, което не познавало чувството на болка. Немски учени от университета в Йена открили в него мутация на гена SCN11A, който кодира белтъка Nav1.9 – още един натриев канал, отговорен за болката. Хиперекспресията на този ген предотвратява натрупването на заряди от йони и електрическият импулс не преминава по невроните – човек не чувства болка.
Излиза, че своите „суперспособности” нашите герои са получили поради нарушение в работата на натриевите канали, които участват в предаването на болевия сигнал.
Когато ни боли,
организмът изработва особени „вътрешни наркотици” – ендорфини,
които се свързват с опиоидните рецептори в мозъка, притъпявайки болката. Морфинът, отделен през 1806 г. и спечелил си славата на ефективно болкоуспокояващо вещество, действа подобно на ендорфините – присъединява се към опиоидните рецептори и потиска отделянето на невромедиатори и активността на невроните. При подкожно въвеждане действието на морфина започва след 15-20 минути и може да продължи до шест часа. Само не бива да се увличаме по такова „лечение”, това може да завърши лошо. След няколко седмици прием на морфин организмът престава да изработва ендорфини в достатъчно количество, появява се зависимост. И когато действието на наркотика свършва, множеството тактилни сигнали, които постъпват в мозъка, вече  незащитен от системата за неутрализиране на болката, причиняват страдания.
Спиртните напитки също въздействат на ендорфинната система и повишават прага на болева чувствителност. Алкохолът в неголеми дози, както и ендорфините, предизвиква еуфория и ни позволява да бъдем по-малко възприемчиви към удар с юмрук по лицето след сватбарско веселие. Алкохолът стимулира синтеза на ендорфини и потиска системата за обратен захват на тези невромедиатори.  Но след извеждането на алкохола от организма прагът на болева чувствителност намалява за сметка на потискането на синтеза на ендорфини и повишената активност на техния захват, което не облекчава махмурлука, типичен за следващата сутрин. (Бел. ред. За разлика от тези средства с опасни последици, екстрактът от хавайския плод НОНИ е доказан „убиец на болката“. Виждате го по-долу.)
...

Борислав СТОЙКОВ

Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"



Брой: 35, 1 септември 2016
 
 
Продукти
 
АЦЕРОЛА без захар (ACEROLA) 75мг
 
МИНИ БАЙТС с калций
 
Бодифлекс Комби
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД