Настъпил е творчески ступор? Отивайте да бягате. Опитвате се да вземете съдбоносно решение? Отивайте да бягате. Почувствали сте раздразнение, натъжили сте се или просто скучаете? Имате нужда от бягане, бягане, бягане...
Писателката Джойс Карол Оутс веднъж написала в New York Times, че „при бягащия човек умът се движи заедно с тялото... в ритъм с краката и ръцете”. Режисьорът Кейси Нейстат преди време разказал, че понякога само бягането прояснява ума му. „Преди всяко решение, което съм взел в последните осем години, първо съм бягал”, споделил той. Най-добре се е изразил бегачът Монте Дейвис в книгата The Joy of Running: „Трудно е да бягаш и в същото време да се самосъжаляваш. Освен това след дълго бягане настъпват часове на проясняване и уравновесеност”.
След хубаво бягане понякога
може да се почувстваш съвършено нов човек.
В буквален смисъл. Три десетилетия изследвания в областта на неврологията открили устойчива връзка между аеробната тренировка и последващата когнитивна яснота. Но най-завладяващото откритие в тази област е неврогенезата.
Не толкова отдавна най-ярките умове на човечеството предполагали, че нашият мозък получава определено количество неврони, броят на които не се променя през живота. Оказало се, че това е заблуда. Изследвания, проведени върху животни, показали, че в течение на живота в главния мозък се образуват нови неврони. Раждането на нови неврони се предизвиква от енергични аеробни упражнения, твърди Карен Постал, президент на Американската академия за клинична невропсихология.
Новите клетки се образуват в хипокампа, област в мозъка, свързана с обучението и паметта. Това помага да се обясни, най-малкото, частично защо много изследвания откриват
връзка между аеробиката и подобряването на паметта.
„Ако тренирате до появата на пот - примерно 30-40 минути, – във вас се генерират нови мозъчни клетки - обяснила Постал, която бяга редовно. – Това настъпва именно в областта, свързана с паметта.”
Изменения след бягане били регистрирани и в предните дялове на главния мозък. Повишена активност в тези участъци се наблюдава, след като хората си изградят дългосрочен навик за физическа активност. След 30-40 минути енергична аеробна тренировка изследователите фиксирали увеличение на притока на кръв в тази област, която впрочем е свързана с перспективното планиране, вниманието и съсредоточеността, поставянето на цели и управлението на времето.
Този участък на мозъка е свързан също с регулирането на емоциите, което помага да се обяснят резултатите от неотдавнашно изследване, проведено от Емили Бернщайн, професор по психология в Харвардския университет. Тя се занимава с бягане и се заинтересувала какви изменения предизвиква то в нейния главен мозък. „Аз забелязвам, че се чувствам по-добре, когато съм активна”, споделила Емили. Тя била заинтригувана от интервенционните изследвания, проведени в последните години, които предполагат, че
на хората, изпитващи проблеми с настроението или тревожност, им помагат физическите упражнения.
Бернщайн поискала да узнае защо това е така. За да получи отговор на своите въпроси, тя прибегнала до версия на един класически експеримент, използван от изследователите, изучаващи емоциите. Заедно със своя колега Ричард Макнали те демонстрирали финалната сцена от филма „Шампион” (1979) на група изпитвани.
Преди прожекцията част от 80-те участници бягали 30 минути; останалите изпитвани не правели нищо. След гледането всички попълнили въпросник, за да посочат какво впечатление им е направил филмът. После всички се трудили напрегнато 15 минути, след което отново проверили как се чувстват. Участниците в изследването, които бягали 30 минути, по-бързо се възстановили от емоционалната сцена, отколкото останалите. Особена полза от бягането получили тези, които първоначално се чувствали по-зле. В последно време Емили Бернщайн провежда допълнителни изследвания, за да определи точно защо и как именно работи това.
Има още една голяма полза за мозъка, свързана с бягането. Докато вие навъртате километри, мозъкът ви „витае в облаците”. Осъзнаването или съсредоточеното пребиваване тук и сега носи в живота голяма полза, за което свидетелства растящо количество научни данни.
Впрочем това, че бягането е полезно за мозъка, има
особено голямо значение за хората в напреднала възраст,
при които проблемите с паметта са смятани за част от естествения процес на стареене.
...
Влади ДЕЛЕВ
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"
