4 ФЕВРУАРИ – СВЕТОВЕН ДЕН ЗА БОРБА С РАКА
В последно време
за най-прогресивни методи за лечение се смятат генната и неутронната терапия.
Същността на генетичния метод се състои във въздействието на системата, отговаряща за деленето на клетките, възпрепятствайки по този начин по-нататъшното размножаване на злокачествените образувания. Неутронната терапия представлява по същество усъвършенствана лъчева терапия: вместо обичайното облъчване се използват неутрони, които са способни да проникват в клетките на тумора по-дълбоко и да въздействат на образуванието много по-ефективно, отколкото при традиционния метод.
Специалистите постоянно създават и иновационни методи за лечение на раковите заболявания. Например изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли създали микроскопичен робот, който може да помогне на лекарите да провеждат биопсия, т.е. да вземат микроскопични частици от тъканите на човека за изследване за наличие на рак. Информация за това изобретение била публикувана в списание ACS Applied Materials & Interfaces. А в списание Science Translational Medicine през 2015 г. се появила статия, разказваща за използването на оптическата кохерентна томография в онкологията. Оптичната кохерентна томография се явява традиционен метод за изучаване на очните тъкани и зъбите на човека, а неговата особеност е в това, че за изследване се използват не ултразвукови вълни, както в класическата томография, а светлинно излъчване. Учените изяснили, че здравите тъкани в главния мозък на човек отразяват светлината не така, както тъканите, увредени от раков тумор. Това позволило на специалистите да използват оптическа кохерентна томография за създаване на своеобразна светеща „карта” на мозъка, на която здравите и повредени участъци са осветени в различни цветове.
Това ще окаже огромна помощ на хирурзите, които се занимават с отстраняване на тумори от мозъка на пациента: по-рано на тях им се налагало да отличават здравата тъкан от болната „на око”, което невинаги е възможно. А грешката може да се окаже фатална: ако лекарят премахне малко тъкан, ракът може да се върне, а ако е много – главният мозък може да се окаже непоправимо увреден.
Учените усъвършенстват не само методите за хирургическо лечение на рака. Нов етап в лечението му започнал на 27 октомври 2015 г. Управлението за контрол на качеството на храните и лекарствата в САЩ (FDA) сметнало за успешни завършилите клинични изпитания на
генетично модифицирани вируси T-VEC при лечението на меланоми
и издало разрешение за тяхното широко използване.
Всъщност идеята да се воюва с рака, използвайки вируси, съвсем не е нова, тя е вече на повече от век. И ето че най-накрая се появил първият регистриран препарат. И пациентите, и учените свързват с него определени надежди. Досега например подобна терапия била разрешена в Китай и някои пациенти пътували до Поднебесната империя с надежда, ако не за пълно излекуване, то поне за удължаване на живота. Вярата във вирусната терапия на рака очевидно се основава на отдавна наблюдаваните единични случаи на внезапна ремисия след прекарана вирусна инфекция и на някои успехи на имунотерапията.
Още през XIX в. лекарите забелязвали, че болните от рак, заразявайки се с инфекция, понякога изведнъж оздравявали. През 1891 г. хирургът от Ню Йорк Уилям Коули се опитал да въведе бактерии в туморите на пациенти. Да вкарат в туморите обикновени вируси, се опитвали учените чак до средата на ХХ в.: някои болни дори оздравявали, но други умирали от лечението. Подобни експерименти били преустановени за известно време.
В действителност, разбира се, в този подход има разумно зрънце. В обикновения здрав организъм някои клетки доста често се израждат в злокачествени. Но съществуват множество механизми, предотвратяващи техния растеж и размножаване. Особено важна роля тук има имунната система, разпознаваща и убиваща злокачествените клетки. Ако злокачествената клетка е могла да израсне в тумор, значи тя е съумяла да измами имунната система. Имунната система през цялото време балансира на границата между „Не пипай своите” и „Убивай враговете”, доколкото няма един прост способ за отличаване на своите от чуждите. Огромно количество молекулярни механизми работят за поддържане на това крехко равновесие. Когато туморите успеят да се замаскират, равновесието се измества по посока „Не пипай”. Вирусната инфекция е добър способ за активизиране на имунната система, който я кара да търси по-добре, измествайки равновесието по посока на „Убий враговете”.
Проблемът се крие само в това, че всички хора са различни, и такива груби способи като въвеждането на бактерии или вируси в тумора е невъзможно да доведат до предсказуемо изместване на равновесието в нужния размер. Именно поради това до неотдавна опитите за имунотерапия и терапия с вируси водели ту до внезапни ремисии, ту до също толкова внезапни смъртни случаи. Изпитанията на много перспективни разработки били преустановени поради силните странични ефекти и дори в най-перспективните ефективността била далеч от идеала.
По-фините настройки на вирусните инструменти станали достъпни с появата на молекулярно-генетичните методи в самия край на ХХ в.
Вирусният препарат T-VEC вече значително се отличава от обикновения вирус на херпеса. За начало вирусът трябвало да бъде модифициран така, че да заразява предимно туморните клетки. Въобще дори „дивите” вируси по-охотно заразяват раковите клетки, отколкото здравите, тъй като в тях са нарушени механизмите за защита. Но отстранявайки от вируса на простия херпес белтъка, задействан в инфекцията на нервните клетки (именно попадането на вируса на херпеса в нервните клетки прави болестта хронична), се получил отслабен вирус, който, от една страна, е по-малко опасен за пациента, от друга, е все така опасен за тумора.
Друг отстранен ген кодира белтъка, който помагал на вируса на херпеса да мами имунната система. Един от важните моменти в дейността на имунната система е презентацията на антигени. С нея се занимават както редовите клетки в организма, така и някои клетки на имунната система – с по-голяма ефектнивност. От време на време белтъчините, които трябва да се намират вътре в клетката, се изнасят на нейната повърхност и се прикрепват там към специални повърхностни молекули. Клетките на имунната система инспектират тези белтъчини и ако намират чуждородна, убиват клетката. След това тя може да бъде изядена и преработена от другите клетки на имунната система, които вече сами могат да откриват вражеските белтъчини. Това още повече усилва имунния отговор. Във вируса на херпеса има специален белтък, който умее да потиска презентацията на антигени на заразените клетки. Тъй като за създаването на противотуморни вируси това е много вредно свойство, съответният ген бил отстранен от вирусите. Освен за повишена презентация на антигени за сметка на особеностите на устройството на вируса това станало причина вирусът да започне да се размножава по-бързо и по-ефективно да убива клетките.
Третото, и най-значителното внесено изменение било добавянето във вируса на ген, кодиращ GM-CSF
– белтък, привличащ същите тези презентиращи антигени клетки на имунната система.
По този начин по тумора се нанася двоен удар. От една страна, вирусите заразяват клетките на тумора и те загиват. От друга, след гибелта на клетките белтъкът GM-CSF привлича към тумора презентиращите антигени клетки на имунната система, те дояждат остатъците от загиналите клетки и презентират туморните антигени, активизирайки по този начин лимфоцитите, които убиват останалите клетки на тумора.
Втората част е особено важна. На този етап за успешната работа на системата вирусите се въвеждат непосредствено в тумора. Но при късните стадии в туморите често има отдалечени метастази, които е трудно да бъдат открити и често е невъзможно да бъдат отстранени. А активираните клетки на имунната система могат сами да намерят и да унищожат раковите клетки, започнали самостоятелен живот в отдалечени кътчета на организма.
Вероятно способността да убиват туморните клетки далеч от мястото на инжектиране, е станала важен довод в полза на това, че лекарството действително работи. В хода на клиничните изпитания то показало умерена ефективност, разбира се, в сравнение с другите лекарства и методи за лечение, а съвсем не с пълното отсъствие на лечение. В полза на това лекарство говори също отсъствието на сериозни странични ефекти: мнозинството пациенти след въвеждане на вирусите изпитвали симптоми, подобни на лека простуда.
Разработката на способи за диагностиране на рака също не стои на едно място: преди няколко месеца японски изследователи обявили, че са разработили метод, който позволява да се диагностира рак по анализа на една капка кръв за три минути.
Уникалността на методиката се състои в това, че обикновеното изследване на кръвта за наличие в организма на раков тумор може да открие само 10-20% типове рак, а
създадената от японските учени технология определя 90% от разновидностите на заболяването.
По време на теста върху специална метална пластина се слага капка кръв от пациента и се подлага на въздействието на ултравиолетови лъчи. Благодарение на уникалния материал, от който е изработена пластината, кръвните клетки на болните от рак започват да светят (тъй като ракът променя ДНК на клетките). При същото въздействие на кръвта на здрави хора не се наблюдава никаква реакция. В изпитанията взели участие 20 души: във всички случаи анализът показвал верния резултат. Очаква се, че първите клинични изпитания на тази методика ще започнат до половин година.
Анализът на кръвта може не само да определя наличието на вече съществуващ раков тумор в начален стадий, но и да предсказва неговата поява. В The British Journal of Cancer била публикувана статия, в която се съобщава: анализът на кръвта за съдържание на калций е способен да помогне да се открият мъжете и жените, които в близките години са заплашени от рак. По-рано се смятало, че хиперкалциемията – повишена концентрация на калций в кръвната плазма – се явява следствие от рак. Но изследване с участието на 54 хиляди души доказало: хиперкалциемията може да служи като достатъчно надеждно свидетелство за това, че в близките няколко години пациентът ще стане жертва на злокачествен тумор.
Владимир ЙОНЕВ
