От февруари до юни т.г. се провежда кампанията „Повече за НЕЯ“, посветена на миомната болест. Неин инициатор е Национална пациентска организация (НПО) с подкрепата на акушер-гинеколози от над 15 града в страната. По думите на организаторите, за миомната болест сред българските жени досега никога не е говорено. Проблемът е приеман за срамен и дамите често избягват да споделят за него.
„Повече за НЕЯ“ е свързана с подкрепа на жените да получат истинска информация за заболяването, възможност да се срещнат и да намерят своя лекар. На диагностираните пациентки, които са подходящи, ще им се предостави възможност за безплатен едномесечен курс на лечение. В рамките на проекта са изработени информационни материали, които ще бъдат разпространявани в здравни заведения.
Всеки желаещ може да получи повече информация за кампанията на горещата телефонна линия на НПО 0700 10 515 (на цената на един градски разговор от цялата страна), всеки делничен ден от 12 до 17 часа.
Д-р Мадлен Китанова, АГ във Втора САГБАЛ “Шейново”, коментира, че миомната болест е доброкачествено образувание и един от най-често срещаният тумор на матката. Развива се предимно при жени в репродуктивна възраст. Причината за появата не е известна, но се знае, че естрогените (женските полови хормони) са тези, които благоприятстват нарастването на миомите. Растежът на миомния възел или миомните възли променя формата на матката. При настъпила естествена менопауза миомите намаляват размерите си, спират да се появяват нови възли. “Най-честите симптоми са обилно кръвотечение при менструации и кървене между циклите, дискомфорт в малкия таз, болка, не само по време на менструация, често уриниране, затруднена дефекация. В повечето случаи миомите се откриват случайно чрез ултразвуково изследване, дори и у жени, които не са имали никакви оплаквания. При наличие на миома и настъпила бременност имаме трудно износване на плода и спонтанни аборти, преждевременни раждания. Често при донесена бременност се налага оперативно раждане. Посочените симптоми не са специфични само за миомната болест. Затова, ако жените имат подобни оплаквания, трябва да извършат консултация с гинеколог, който може да постави точната диагноза и необходимата терапия”, обясни д-р Китанова.
Според специалистката в България са налични и се използват всички иновативни и доказани методи за лечение, като въпреки това основен подход продължава да бъде хистеректомията – отстраняване на матката. Тенденцията в световен мащаб е за предпочитане на органосъхраняващите операции, тъй като те са свързани с по-малки усложнения и по-бързо възстановяване на пациентките, но най-важното е, че се запазват тяхната идентичност на жена и репродуктивни функции. Възможностите за лечение се определят от големината и разположението на миомата, бързината на нарастване, силата и честотата на оплакванията.
•
Медикаментозно лечение
Има за цел повлияване на симптомите. Този метод е минимално инвазивен и максимално ефикасен, особено при пациентки, желаещи да отложат оперативната интервенция, включително и с цел запазване на репродуктивните възможности.
•
Емболизация на артериите на матката
При този метод на лечение изкуствено се запушват кръвоносните съдове, които захранват миомата. В резултат на това миомите се свиват за няколко седмици или месеци. Възможно усложнение след интервенцията е увреждане на яйчниците с невъзможност за забременяване и преждевременна менопауза. Този метод няма широка популярност в България и почти не се практикува.
•
Миомектомия
Оперативна интервенция за прицелно отстраняване на миомния/ите възли, матката се запазва. Предимството е съхраняване на детеродните функции. Възможността за избор на този метод се определя от положението, големината и броя на миомните възли, както и от настъпилите усложнения. Адекватната медикаментозна предоперативна подготовка съществено подобрява възможностите за прилагане на миомектомия.
•
Хистеректомия
Оперативна интервенция за отстраняване на матката. Този метод на лечение е крайна алтернатива за всички пациентки, когато останалите терапевтични опции са изчерпани. Операцията оставя голяма физическа и психическа травма при всички дами и необратимо води до загуба на възможността за забременяване.
Видове миома според разположението й
•
Интрамурални – в стената на матката;
•
Субсерозни – локализирани по външната стена на матката, към коремната кухина. В някои случаи те могат да са свързани с матката само на „краче”.
•
Субмукозни – разположени по вътрешната стена на матката и са издадени към нейната кухина. Те постепенно нарушават цялостта на маточната лигавица и по този начин формата и големината на маточната кухина. Те също могат да бъдат на „краче”.
Елица ПАЛОВА
