Брой: 4, 29 януари 2015 - Имунотерапия и рак

За милиони хора в целия свят диагнозата рак и днес звучи като присъда, която не подлежи на обжалване или отмяна. Да, в последните десетилетия медицината като че ли е постигнала немалко успехи в борбата с това страшно заболяване. Усъвършенствали са се методите за терапия, появили са се лекарства, предназначени за болни с един или друг вид рак. Но в действителност случаите на пълно излекуване съвсем не са толкова много.
Медиците признават, че най-съвременните препарати, дори ако се забрави за тяхната астрономическа цена, обикновено играят само ролята на инхибитори – те са в състояние да забавят протичането на болестта, да облекчат състоянието на болния, но не могат да ликвидират окончателно раковия тумор. Хирургическа операция? Дори в най-успешните случаи хирурзите разбират, че ракът може да се върне...
Заедно с това от време на време в медиите се появяват истории как един или друг болен с помощта на екстрасенс, знахар или по пътя на автотренинг или специална диета е успял напълно да се избави от рака. В лекарите подобни публикации обикновено не предизвикват нищо друго, освен саркастична усмивка. Конвенционалната медицина е убедена – и за това си има своите основания, че повечето екстрасенси и знахари са шарлатани, а истинските случаи на „чудотворно изцеление от рак” в действителност са свързани с грешка в първоначално поставената диагноза (което също се случва, при това, уви, много по-често, отколкото е прието да се мисли). Дори лишените от патологичен скептицизъм лекари смятат, че истинските екстрасенси и лечители, които действително помагат на хората, сами признават своето безсилие пред рака. Максимумът, на който са способни те, е да намалят болката и да подарят на човека няколко месеца живот...
Но в края на 2012 г. група израелски учени под ръководството на проф. Леа Айзенбах съобщи, че е успяла да направи истински пробив в борбата срещу рака, който завинаги ще избави човечеството от страха пред това смъртоносно заболяване. За изтеклите оттогава малко повече от две години в редица американски и европейски издания се появиха статии, твърдящи, че проф. Айзенбах и нейните сътрудници са успели да осъществят вековната мечта на човечеството – да създадат лекарство против рака. Това откритие, както пише в тези статии, ще доведе до преврат не само в медицината, но и във фармакологичната индустрия, а значи – и в световната икономика като цяло.
Отговорът е на повърхността
Когато започваш да се запознаваш със същността на откритието на проф. Леа Айзенбах, разбираш, че далеч не всички описани в миналото случаи на чудодейно изцеление от рак са били свързани с шарлатанство или грешна диагноза. Такова излекуване на практика е съвсем възможно. Нещо повече – по същество то е единственото възможно. Просто учените и лекарите, уви, не желаят да се замислят над някои очевидни неща.
Разбира се, тук в никакъв случай не става дума за лечебната сила на биоенергията, за магически мантри или нещо подобно. Откритието се базира изключително на молекулярната биология и е описано с пределно строги, макар и малко дълги на пръв поглед формули. И, както и много други велики открития, то било направено в известен смисъл случайно.
Всичко започнало с това, че на група учени от израелския Институт „Вайцман“ било поръчано да създадат лекарствен препарат против меланома – конкретен вид злокачествен тумор, много разпространен сред жителите на Израел.
И точно тук, вместо да търси препарати, които са способни да се борят с клетките на меланома, проф. Айзенбах си задала един въпрос, който явно лежал на повърхността. Бидейки имунолог по професия, Леа Айзенбах знаела колко съвършена и ефективна е имунната система на нашия организъм.
Ежедневно всеки човек се подлага на атаките на най-различни вируси и бактерии; в нашия организъм се появяват болни клетки, но всички те с лекота се ликвидират от нашата имунна система. Ако не бяха лимфоцитите – тези своего рода полицаи, стражи на нашия организъм, повечето хора биха умирали още в детството, пък и на малцина би се удавало да доживеят до 20 години.
„Но ако нашата имунна система толкова лесно унищожава чуждородните организми и болни клетки, защо тя неочаквано се оказва безсилна пред раковите клетки?” – ето този прост въпрос си задала проф. Айзенбах.
В хода на проведените изследвания се изяснило, че на практика нашата имунна система е способна да ликвидира и отстранява от организма такива клетки. Но... само в случай, че ги разпознае. Главната и обща особеност на всички видове ракови клетки се оказало това, че те умеят да заблуждават нашата имунна система, преструвайки се до един момент или на напълно обикновени, здрави клетки, или разрушавайки системата на междуклетъчните информационни връзки и ставайки за тази система „невидими”, сякаш несъществуващи.
Такава била същността на първото откритие, направено от израелските учени, и дори ако те бяха спрели дотук, пак ще можеше да се говори за изключителен принос в световната наука. Но там е работата, че проф. Айзенбах и нейните колеги решили да не спират на половината път, а синтезирали молекули, които, бидейки вкарани в организма, са способни да разпознават раковите клетки и да сигнализират за тях имунната система. А тя, откривайки, че в организма са се появили клетки убийци, вече сама се заема с тяхното ликвидиране.
„Детективи” в организма
Да се обясни целият този механизъм с помощта на формули и специални термини е доста сложно, но Леа Айзенбах се оказала и прекрасен популяризатор.
„Представете си – заявила проф. Айзенбах, – че в града е проникнала банда крадци и убийци, готвещи се да оберат банка, а може би дори да завземат властта в него. Но докато бандитите планират да нанесат решаващ удар, те щателно се маскират като обикновени порядъчни граждани. Те не нарушават никакви закони; документите им са напълно в ред, така че дори ако някой член на бандата бъде задържан на улицата от полицай, той няма да може да разпознае в него опасен престъпник, пък и във всеки случай няма никакъв повод за неговия арест. Но ето че в града се появява група частни детективи, специализирана в проследяването на подобни банди. Те събират необходимите улики, откриват местожителството на всеки бандит, проучват документите за неговото престъпно минало и след това слагат всички събрани от тях материали на бюрото на полицията. Сега градската полиция разполага с всичко необходимо, за да започне да действа, и след много кратко време бандитите се оказват зад решетката. Както се сещате, полицията – това е нашата имунна система, а детективите са създадените от нас за откриване на раковите клетки препарати.”
От тази гледна точка става понятен и механизмът на „чудотворните изцеления”. Очевидно тези, с които е станало това чудо, по някакъв начин просто са успели самостоятелно да включат защитните сили на собствения организъм.
Създадените в Института „Вайцман“ препарати вече са преминали изпитания на клетъчно ниво, а също на животни и хора, и в края на 2013 г. патентът за тяхното производство бил придобит срещу 540 милиона долара от една от европейските фармакологични компании. И едва след това израелските учени съобщили на света за своето епохално откритие.
Наистина, до получаването за тези лекарства на всички необходими разрешения и широкото им внедряване в медицинската практика ще минат още минимум 5 години. И това е, без да се отчита съпротивата, която могат да окажат на тяхната поява на пазара фармацевтичните компании, специализирани в производството на различни „лекарства срещу рак”. Очевидно е, че те няма да посрещнат с радост факта, че препаратите, в чиято разработка са вложили милиони долари, изведнъж могат да се окажат никому ненужни.
„Ваксинацията” ще трябва да се повтаря
Остава да се отбележи, че в действителност значението на откритието на израелските учени е много по-широко, отколкото изглежда на пръв поглед. Та нали ако най-главното се състои в това да се помогне на нашата имунна система да разпознае раковите клетки, това означава, че белтъчините „детективи” могат да се въведат в организма предварително. В този случай те ще помогнат в разпознаването на раковите клетки още в най-ранния стадий на тяхната поява в организма...
Казано по-ясно, това откритие позволява да се реализира най-заветната мечта на медиците от всички времена и народи – да се създаде ваксина срещу рака. Наистина, проф. Айзенбах категорично не е съгласна с използването на термина „ваксина”.
„Формално това не може да се нарече ваксина – обяснила тя, – тъй като в нашия препарат има друг, право противоположен механизъм на действие, отколкото в обичайните ваксини, чрез които в организма се въвеждат отслабени вируси на едно или друго заболяване”.
При това проф. Айзенбах не изключва, че такава „ваксина” ще притежава временно ограничено действие и ще се наложи периодично да се повтаря.
...
Цялата статия може да прочетете във в. "Лечител"