Доц. Пламен КИНОВ е началник на сектор „Ендопротезиране на големи стави“ в Клиниката по ортопедия и травматология на Университетска болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“.
• Доц. Кинов, кой най-често констатира плоскостъпието при децата?
- По повод на плоскостъпието обикновено ни търсят родители, които са притеснени или установяват, че детето има плоски ходила. Понякога вниманието им е заострено от страна на личните лекари. По-рядко бабите забелязват проблема, както и преподавателите по физическо възпитание, които констатират, че ученикът има неправилна походка или се затруднява да изпълнява спортните занимания.
Важно е да се отбележи, че трябва да се прави разлика между вроденото плоскостъпие, което се наблюдава при децата, и придобитото - характерно за възрастните.
В основата на плоскостъпието по рождение стои вроденият еластицитет, или повишената еластичност на връзките, която е характерна за около 30% от населението на нашата страна. Родителите естествено са притеснени, когато установят плоскостъпие при своите синове и дъщери. Те обикновено забелязват плосък свод. Понякога той може да бъде дори изпъкнал. Това се дължи на наличието на мастна възглавничка при раждането, чиято естествена еволюция е да атрофира с времето, но преди това тя трябва да поддържа нормалния свод на ходилото докато връзковия му апарат се развие и укрепне.
Сводът при децата естествено се формира до 3-4 и дори 6-7 години, а в редки случаи - и след тази възраст. По принцип наличието на вродено плоскостъпие до 3-4-годишна възраст не трябва да притеснява родителите. Дори и плоскостъпието да продължи до 7-годишна възраст, но без оплаквания, прогнозата за формиране на нормално извит свод все още е благоприятна. Разбира се, след 7 години, особено ако детето се оплаква от болки, например в ходилата и прасците, това трябва да заостри вниманието. В такъв случай е нужно родителите да потърсят специализирана помощ от ортопед, тъй като това състояние може да се задълбочи и да се появят оплаквания и от страна на съседните стави - колене, тазобедрени стави и гръбначния стълб. По-важно е да се отбележи, че вроденото плоскостъпие, което понякога се наблюдава в детска възраст, може да прерасне в плоскостъпие при възрастен, което вече е трудно за лечение и дава сериозни оплаквания, разстройващи живота на пациента.
• Има ли точни методи, с които се поставя диагнозата?
- Прегледът при ортопед дава възможност с точност да се установи евентуалното наличие на плоскостъпие. Това, което се прави, е плантография - отпечатък на ходилото, за да се установи развитието на свода. Разполагаме и с модерни апарати и методи, които могат да установят формата, височината на свода, както и такива за динамично проследяване на походката, които могат точно да диференцират проблема - дали се наблюдават придружаващи увреждания или особености в общото развитие, които да дават вторично отражение и върху свода на ходилата.
• Както при повечето заболявания, има ли и тук адекватна профилактика, благодарение на която може да се избегне плоскостъпието в детска възраст?
- Ранните мерки при плоскостъпието са най-ефективни, т.е. профилактиката. Тя е най-доброто, което може да се направи, за да предотвратим това състояние, както и характерните късни деформации, свързани с напредването на възрастта.
Мерките, които трябва да вземат родителите при новороденото, са няколко. Нужно е бебето да бъде със свободни ходила, т.е. ританките да не са стегнати, късно да се обуят обувки. Близките не трябва да стимулират ранното прохождане, тъй като връзковият апарат не е укрепнал и е изключително еластичен и по-този начин може да се провокира развитието на плоскостъпие у малкото детенце.
Обувките трябва да бъдат с плоска подметка, която да позволи движение и стимулиране на ходилото за неговото нормално развитие. От друга страна, задната част на обувката трябва да бъде твърда и да държи петата в правилно положение, за да се избегне килването във валгусна позиция, типична за плоскостъпието в задния ходилен отдел.
Детето не трябва да стои по цял ден с обувки. Ходилото при малчуганите е изключително пластично с много голям потенциал на развитие, който трябва да се използва. Затова съветваме децата да ходят боси, вкъщи да не се обуват с пантофи с твърди подметки, които да елиминират дразненето на ходилото, а по възможност да носят чорапи или терлици. По този начин се стимулират мускулите на ходилото, те придобиват добър тонус и така може да се възстанови правилния свод на ходилото.
Лятото е сезонът за ходене без обувки. При децата за предпочитане е това да става по неравен терен, например по трева. Децата не бива да стоят и дълго време прави, а ако извършват физическа дейност, тя не трябва да е тежка. Това са мерки, които ще доведат до правилно развитие на свода и нормална еволюция на ходилото. Когато това не се случи и се развие плоскостъпие, същото трябва да се лекува своевременно.
• Какво представлява лечението?
- Характерно е, че детското краче е пластично, с много голям потенциал за развитие и проблемът може да се коригира. Лечението обикновено е консервативно и включва комплекс от лечебна физкултура, кинезитерапевтични процедури, носене на ортопедични обувки. Стари автори, нашите учители, препоръчваха ходилото да се упражнява с търкаляне на кръгли предмети по пода, захващане с пръстите на краката на дребни предмети, упражнения които обаче са трудно изпълними. Затова съветваме малкия пациент преди всичко да ходи бос вкъщи, и ако има възможност да използва ортопедичен килим, който стимулира рефлексите на ходилото, нормалното развитие на мускулите и формирането на свода при децата. Упражненията, които препоръчваме са тичане на пръсти, каране на колело отново с пръстите на краката, а също и скачане на въже. Искам да подчертая, че само носенето на стелки не е достатъчно за корекцията на плоскостъпието. Стелките обикновено се използват при тежките случаи на плоскостъпие, които по правило са симптоматични, и особено ако детето се оплаква от болки в коленете и прасците. Ортопедичните стелки и обувки са подходящи при поетапната корекция на стъпалото.
Справянето с плоскостъпието е продължителен процес, в който поетапно се коригира деформацията и който изисква продължителен ангажимент от страна на детето и преди всичко от родителите. В това отношение редовните спортни занимания подпомагат нашите усилия. Понякога като задоволителен резултат приемаме спирането на прогресията на плоскостъпието, т.е. ходило, което е без симптоми и оплаквания - за нас това е добър резултат, защото ние държим преди всичко на функцията, на доброто качество на живот на пациента и след това на формата.
Ако прогресията на плоскостъпието не се овладее, тя води да появата на увреждания и на съседни стави - колене, тазобедрени стави, в по-късна възраст и увреждане на гръбначния стълб. Проблемът обикновено се задълбочава с израстването на индивида.
• Има ли други ортопедични състояния, които притесняват родителите при израстването на тяхното дете?
- Има още два свързани проблема. Единият е скъсеното ахилесово сухожилие. Често родителите идват с оплаквания при нас, че детето ходи на пръсти, когато прохожда. При малките деца това е често срещано явление и родителите ни търсят за съвет и консултация. Ходенето на пръсти при прохождането се дължи на липсата на изграден двигателен стереотип при което децата тръгват да ходят първо на пръсти. Ако ходенето на пръсти продължи във времето трябва да се потърси консултация със специалист ортопед. Много често се касае за скъсяване на ахилесовото сухожилие, което не позволява на ходилото да стъпи изцяло на пода. В такива случаи се използва комплекс от физиотерапевтични упражнения, с които се работи за отпускане на ахилесовите сухожилия. Ако тези мерки не са успешни, трябва да се търси възможна друга причина. Това изисква пълен и обстоен преглед на пациента, защото може да има неврологична, травматична или друга увреда, която да причинява повишен тонус на ахилесовите сухожилия и тяхното свиване. В някои случаи, когато сухожилието е скъсено в по-голяма степен или когато има неврологична увреда, консервативните методи на лечение невинаги са успешни и може да се наложи и хирургическо удължаване на сухожилията.
Другото свързано състояние е плоскостъпието при тийнейджъри. Подрастващите понякога сами търсят лекарска помощ по повод на наблюдавано от тях плоскостъпие. В тези случаи и на тази възраст категорично съветваме да не се носят плоски обувки или обувки с високи токчета, защото това влошава допълнително плоскостъпието. И при тинейджърите както при малките деца, докато има растеж на организма, съществува потенциал за корекция на плоскостъпието. Много подходящо е приложението на кинезитерапевтични и физиотерапевтични процедури, които да стимулират развитието на свода. В случаите с болки в ходилата е уместно носенето на ортопедични стелки.
Интервюто взе
Елица ПАЛОВА
