в-к Лечител
в-к Лечител
 

Епифизата - третото око на човека?

Брой: 50, 11 декември 2008 - ПСИХОАНАЛИЗАТА: Мода или необходимост?

     За третото око доскоро малко се знаеше, а и сега не всичко за него е уточнено. Всъщност това е епифизата. Тя е най-малкото органно образувание у човека. Теглото й е 0,1-0,2 грама. 
     Много отдавна епифизата е била един от най-тайнствените органи. 
     Първи в древността за нея говори Херофил, живял преди около 2300 години. Той приема,че тя контролира умствената дейност на човека, че е клапан срещу "източването на жизнения дух", орган за "пророкуване и ясновидство", "седалище на душата". Първото й анатомическо описание е направил Гален (133-201 г.), който я оприличава на шишарка и смята, че е лимфен възел. Първата й рисунка е направена от Везалий (1543 г.), който предполага, че тя регулира гръбначно-мозъчната течност в стомахчетата на мозъка. Под влияние на френския философ-дуалист Рене Декарт (1596-1650 г.) се възражда представата, че епифизата е "седалището на душата". През 1695 г. руският учен В. Юрский пише книга за нея като за лимфен възел. През XIX век в научната литература епифизата започва да се отнася към нервните ганглии. Че е жлеза, се приема от Ф. Хенле (1879 г.) и Швалбе (1881 г.). Появяват се и описания на хистологическия й строеж. През 1898 г. Хойбнер обръща внимание на взаимовръзката на туморите й и преждевременното полово съзряване. 
     Той изказва и предположението, че епифизата има ендокринна функция. Влиянието на епифизата върху телесното и половото развитие с експеримент доказва през 1912 г. Фоа върху петлета. След премахване на епифизите им се ускорявал растежът на гребените им, по-рано се пробуждал половият им инстинкт, по-рано се появявала и способността им към пеене. Увеличили се и семенниците им. И сега тази функция на епифизата се приема като част от нейната физиология. Често основен клиничен синдром при заболяването й е преждевременното полово съзряване на момчетата с хипергенитализъм без увеличена сперматогенеза. 
     До 60-те години на миналия век едва ли не с пренебрежение се говореше за епифизата. В нея, особено след пубертета, се отлагат малки гранули от калциеви соли (калциноза, "мозъчен пясък"), намиращи се около съдовете й. Понеже тя е нечифтен орган, разположен в средната линия отзад на мозъка, лекарите я използваха (и сега също) като маркер, за да преценяват по рентгенови снимки на черепа дали мозъкът е изместен наляво или дясно, например от тумор. 
     Отношението към тази жлеза корено се измени, когато през 1958 г. Лернер успя да изолира от епифизи на бикове мелатонин. По-късно се установи и химическата му структура и той беше синтезиран лабораторно. Получава се от серотонин, който е производно от незаменимата аминокиселина триптофан. В епифизата в относително големи концентрации се установи наличието и на хистамин, норадреналин, аргинин и други биологично активни вещества. Всички те са с интензивна обмяна в нея. 
     През 1968 г. Вуртман, Акселрод и Кели намират, че синтезата на мелатонина в епифизата е до три пъти по-интензивна през нощта. Синхронно с промените в нея се променя и активността на други ендокринни жлези. Това даде основание да се приеме, че епифизата е "биологичният часовник", който се задвижва от слънцето. 
     Изяснен беше и анатомичният път, по който сигналите от фоторецепторите на ретината, като минат през горния шиен симпатиков ганглий и през хипоталамуса, се подават на епифизата. Ето защо образно се заговори, че епифизата е "третото око" на човека. При някои земноводни, например гущери, отзад и отгоре на главата им се намира едно образувание с големина на главичката на карфичка. Според някои изследователи това е рудимент на око. С него те може би са наблюдавали ефира, а не само пространството пред себе си. 
     Епифизата има отношение и към сезонната ритмика на размножаването при животните, което по правило се активира през пролетта. Във връзка с високата чувствителност към измененията на магнитното поле на Земята епифизата играе ролята и на един своеобразен "компас", ориентиращ животните в пространството. А това има значение при тяхната миграция. 
     Влиянието на епифизата върху останалата ендокринна система има основно инхибиторен (потискащ) ефект. Той се осъществява през хипоталамуса и стига до хипофизата. Въвеждането на мелатонин намалява теглото на хипофизата и съдържащите се в нейния преден дял хормони. По този начин се повлияват функциите на надбъбречната кора, щитовидната и половите жлези. Повлиява се и съдържанието на инсулина в кръвта. Активността на епифизата се изменя синхронно и с фазите на менструалния цикъл на здрави жени. 
     Хормоните на епифизата потискат биологическата активност на мозъка и нервно-психичната дейност, като се получава сънотворен, противоболков и успокояващ ефект. 
     При болни с депресия, трайна безсъница и при някои психични болести мелатонинът в урината намалява. 
     Определено влияние епифизата оказва и върху някои тумори. При премахването й в лабораторни животни ускорено се е получавал меланом - най-злокачественият тумор на кожата. В същото време екстракт от епифизата има противотуморен ефект. Това се свързва със стимулиране на структурите, чрез които се реализира имунитетът. 
     Все още не напълно са изучени сложните двустранни връзки на епифизата с хипофизата - другата много важна част на хипоталамуса. Трудности съществуват и при откриването на заболяванията, който засягат само нея или тя е звено от увреждане на системата: хипоталамус - хипофиза - епифиза. Невинаги е ясно и какво е участието на епифизата при съдови, възпалителни, дегенеративни или туморни заболявания на мозъка. Още повече са трудностите при лечението на нарушените функция на епифизата. 
     Познаването на физиологичните отнасяния и действия на хормоните на епифизата дава възможност те да се използват за коригиране на някои болестни оплаквания. Мелатонинът може да се намери в магазините "Лечител". Тази натурална хранителна добавка може да се приема при проблеми със съня, както и за коригиране на "биологичния часовник" при бързото преминаване (например със самолет) на няколко земни пояса и при нарушения на цикъла "сън-бодърстване" при хора, които работят на смени. Тя може да се използва и от незрящи хора за синхронизиране на ежедневния им ритъм на сън и будуване. 
     Серотонинът обикновено не може да се използва директно като препарат или хранителна добавка. Но за това пък той се съдържа в много растения, които се използват като храна от човека. Но се намира и в някои отровни растения. В голямо количество е и в организма на някои мекотели и насекоми. 
     В магазините на "Лечител" се предлага хранителната добавка Динафорс, която е екстракт от Златен корен. 
     Тя подобрява серотониновите нива в мозъка. Може да се приема от страдащите от депресия и свързаните с нея различни, включително и социални, тревожни разстройства, за подобряване на съня, при стрес и физическа умора и при потиснато настроение. Серотонинът участва в регулиране на емоционалното поведение, за формирането на емоционалната памет и на общата двигателна активност. Не случайно е известен, заедно с допамина, като хормон на щастието и доброто настроение. Той подобрява паметта, което се отразява благоприятно на процеса на обучение и за преминаването на информацията от кратковременната в дълговременната памет.
Доц. Гавраил НИКОЛОВ



Брой: 50, 11 декември 2008
 
 
Продукти
 
ДИБУС (DIBUS)
 
АЦЕРОЛА без захар (ACEROLA) 75мг
 
КОЛОНИК плюс – pH баланс (Colonic Plus)
 
Lechitel.BG :::
 
САМЕНТО
Lechitel.BG :::
 
e-shop
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД