в-к Лечител
в-к Лечител
 

Юри КАЦАРОВ, психолог: Не можем да очакваме насилието да намалява, ако вървим след последиците

Брой: 22, 29 май 2008 - АНЕМИЯТА

4 юни - Международен ден за защита на децата, претърпели агресия

Юри КАЦАРОВ е психолог. Завършил е СУ "Св. Кл. Охридски", със специализация по клинична психология. От години работи с деца, юноши и родители като семеен консултант по различни емоционални, поведенчески проблеми на подрастващите и такива, които са на границата с психични разстройства.
От 2000 г. е в психологическия консултативен кабинет към район "Триадица" в столицата. Година по-късно там се открива и Гореща телефонна линия за помощ и подкрепа на деца и родители и превенция на насилието.
Кабинетът се намира в бл. 5 Б на ул. "Нишава" в кв. "Стрелбище". Той работи от понеделник до петък, а психолозите могат да бъдат открити на тел. 02/858 51 37. Горещата телефонна линия е с номер 02/95 85 000. 

• Г-н Кацаров, в какво точно се изразява дейността на консултативния кабинет към район "Триадица"?
- В кабинета се консултират деца от всички възрасти - предучилищна, начална, прогимназиална и гимназиална. Все пак, повечето ученици, за които се търси помощ, са от 9 до 16-17 години. Трудностите при децата много често произхождат от семейната среда и от това какво се случва в нея. Затова е много важно да се провежда семейно консултиране, като част от психологическата помощ. Колкото повече възрастните разбират децата, толкова по-малко проблеми, свързани с агресия, насилие, злоупотреба с наркотици, ще имат те. На горещата линия се обаждат деца и родители, съседи, директори, учители от училищата, които имат конкретни заявки за помощ и консултация. В момента имаме четирима психолози в кабинета, които са там в определени дни и часове. Всички консултации са безплатни за хората, защото общината осигурява възнаграждение за психолозите.
• Най-често с какви проблеми се сблъсквате във Вашата практика?
- Проблемите зависят от възрастта на детето. В предучилищна и начална училищна възраст като че ли трудностите са повече поведенчески, свързани с адаптацията на малчуганите сред връстниците им и към училищната среда. Понякога те имат обучителни проблеми или такива с устойчивостта на вниманието. Срещат се и агресивни прояви. Напоследък наблюдаваме по-ранно навлизане в пубертета - след 10-11 години. Чисто физиологично това се случва при момичетата, но поведенчески пубертетът подранява и при момчетата. Комуникацията между родители и деца често се затруднява. От една страна родителите нямат толкова голяма възможност за контрол - заети са до късно или делегират подобни отговорности на баби и дядовци, което от практиката ми се е доказало като неблагоприятно за днешните тийнейджъри. Понякога отношенията се изострят от опити на родителите да не изпуснат контрола и може да се стигне до бягства от дома. На тази възраст изключително важни за децата стават и взаимоотношенията с връстниците. Те започват да се влюбват и правят първите си сексуални опити. Другата голяма опасност са наркотиците, които са много достъпни и лесни за намиране от подрастващите. Това е голямо изкушение за децата, особено за тези, които нямат много успехи във взаимоотношенията с връстниците си, в училище или извън него.
• На какво се дължи според Вас непрекъснатото разрастване на агресията сред децата? И скоро имаше шокиращ случай на 13-годишно момче, което удушило 9-годишната си братовчедка.
- Агресията съществува в семейството и сред децата в училищната среда, но насилието у дома е по-определящо за психиката на подрастващите. Ако в едно семейство имаме преобладаващ начин на комуникация чрез насилие и заплахи, това естествено се пренася върху децата, а чрез тях отива и в училището. То става модел на комуникация в групата от връстници. По-важното е тук какво трябва да се направи. Към настоящия момент имаме национална гореща линия, чийто ефект аз лично не намирам за достатъчно съществен. Трябва да има програми за превенция на насилието, които да са финансирани от държавата. Това означава да се работи с проблемни деца още от ранна възраст. Първо да се подкрепи тяхната успешна комуникация помежду им. Много важно е да не се действа единствено при инциденти, частично и кратковременно. Не можем да очакваме насилието да намалява, ако вървим след последиците, т.е. след като нещастието се е случило. Вярно е, че във високоразвити страни също има такива инциденти. САЩ е такъв пример, но там изключително активно се работи превантивно и предварително се откриват рисковите деца и семейства. Трябва непрекъснато да се работи там, където има насилие, защото то закономерно отново се появява. Това важи и за семейства, където има агресивни прояви към децата. В тях трябва постоянно да се извършва социално-психологически надзор, дори проявите да са намалели, поне докато учениците не навършат пълнолетие.
• Какво се случва с деца, които са жертва на различен род агресия и насилие вкъщи? Как може да им се помогне?
- Те могат да се разболеят психично. Аз не подкрепям идеята такива деца да бъдат преместени от семейството в дом за деца лишени от родителски грижи. Ако има възрастен техен роднина, който може добросъвестно да се грижи за такова дете, е по-добре то да живее при него. Хубаво би било да се проведе и семейно консултиране, за да се направи опит за запазване на семейството.
• Доколко модерният в последните години модел на семейство, при който само единият от родителите се грижи и живее с детето, се отразява на неговото съзряване?
- Да, този модел носи много рискове за децата. Те могат по-лесно да развият проблемно, асоциално, агресивно поведение, трудности в комуникацията или употреба на психоактивни вещества. Рискът се увеличава все повече, колкото по-проблематично е израстването на едно дете.
• За годините, в които се занимавате с тази проблематика, промени ли се обхватът на насилието в нашето общество?
- Насилието се разраства, защото няма ефективно работеща система, която да пречи на агресията да ескалира. Не може да се разчита косвено да намалява насилието или с едни по-палеативни мерки. Младите хора просто живеят в много насилствена среда. Ако държавните институции не работят активно, организирано и координирано, няма да има промяна в тази ситуация. Трябва да има достъп до специалисти като нас в кабинета, защото в София пак има къде да се обадиш, но в други градове и по-малки населени места няма даже експерти, от които да се потърси помощ. Държавата трябва да финансира тези дейности, няма кой друг.
• Как да разпознаят родителите симптомите на агресивно поведение у своите деца?
- Родителите много рядко разпознават симптомите първи. По-скоро трябва да бъдат ангажирани професионалистите в детските градини, в училищата и в социалните служби и да разпознават всички тези симптоми. Те са много и различни. Но, най-общо казано, за мен е обезпокоително, ако едно дете е твърде затворено в себе си и няма приятели. Също така е знак, ако има по-провокиращо и сексуализирано поведение, отколкото е нормално за възрастта му. Да речем на 10 години това е сериозен симптом за нещо, което му се случва или, че то е наблюдател на тревожещи го събития. Агресивното поведение на деца върху деца също винаги е симптом. Трябва да се забелязват и чисто физическите белези на агресия, като шамари, бой и различни други посегателства върху връстници.
• Вашата рецепта за правилно отношение на родителите към децата им?
- Порастването на днешните деца не е толкова просто, както е било преди 40 години. Няма рецепта за пълноценно развитие на подрастващите. Трябва да я има връзката между родител и дете. То да има някого, с който да сподели проблем, тревога или объркване, които са много чести в пубертета. Далеч съм от мисълта, че всичко ще се споделя, но поне по-важните неща. Също така при проблем е хубаво да се потърси консултация с подходящ специалист. За съжаление веднъж възникнали отклонения обикновено не преминават от само себе си.



Брой: 22, 29 май 2008
 
 
Продукти
 
ХолеСтоп (KoleStop)
 
РЕЙШИ
 
МИНИ БАЙТС с калций
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД