в-к Лечител
в-к Лечител
 

Доц. д-р Светлозар Хараланов: Тези болни са отхвърлени от обществото, защото са имали нещастието да се разболеят!

Брой: 15, 10 април 2008 - 101 ПЪТЕКИ КЪМ ЗДРАВЕТО

11 април – Световен ден за борба с шизофренията 

Доц. д-р Светлозар ХАРАЛАНОВ е завършил медицина в МА, София. През 1981 година започва работа като асистент в Катедрата по психиатрия. От 1993 г. е началник на отделение, а от 1999 г. - шеф на Втора психиатрична клиника към СБАЛНП "Св. Наум" в София. Има повече от 150 научни публикации и 7 признати изобретения в областта на ранната диагностика и терапията на психиатрични и неврологични заболявания.

• Доц. Хараланов, какво представлява шизофренията и какви са първите симптоми?
- Шизофренията е основно психиатрично заболяване, което включва в себе си почти всички познати психопатологични симптоми. Все още неправилно се смесва с понятието "лудост", което е лаическото название за "психоза". Днес обаче психозите се лекуват изключително бързо и ефективно, продължителността им е кратка и не те определят клиничния облик на заболяването. Хронични психози вече почти не се срещат, освен при нелекувани болни, които нямат близки, за да се погрижат за тях и да ги заведат на лекар. Такива болни не могат да се адаптират към обществото. Често са бездомни, безработни, ровят по боклуците, говорят си сами и трудно контактуват с други хора. Но това е една незначителна част от шизофренно болните, макар обществото да съди за болестта именно по тях. Преобладаващата част от лекуваните пациенти не се различават от психично здравите, освен че са по-затворени в себе си и са по-чувствителни.
Шизофренните психози протичат с налудни идеи и халюцинации, които водят до неадекватно поведение и възбуда. Болните чуват "гласове", които направляват мислите и действията им, обиждат ги, командват ги или ги заплашват. Без реални основания вярват, че някой ги преследва или иска да им навреди. С новите лекарства психозите се лекуват амбулаторно, а в по-тежките случаи се налага болнично лечение за 2-3 седмици. След овладяване на острото състояние обикновено се препоръчва поддържащо амбулаторно лечение за профилактика на евентуални рецидиви. Извън психозата шизофренията прилича на много леко проявено неврологично заболяване, с трудно забележима промяна на личността. Болните обикновено са по-апатични или по-раздразнителни. Губят амбициите си и стават по-пасивни, оттеглят се в свой вътрешен свят, където се чувстват по-добре, отколкото в реалността.
С развитието на психиатрията усилията се насочват към разкриване на ранните предпсихотични прояви на заболяването. Защото, както навсякъде в медицината, колкото по-рано започне лечението, толкова то е по-ефективно. В ранната фаза болните нямат психоза, а симптомите им са дискретни и неспецифични. На преден план са различни психични дефицити - във вниманието, краткосрочната памет, волята, емоциите и познавателните процеси. Тези дефицити затрудняват функционирането, социалната адаптация и изпълнението на рутинните задължения. Настъпва оттегляне от социалната среда. Болният понякога изглежда странен за околните, но страданието му е предимно субективно. За ранните фази е характерна липсата на удоволствие, мотивация и енергия, нарушения в съня, загуба на трудоспособността. Чести са оплакванията от лесна уморяемост и повишена раздразнителност. Първите прояви на заболяването най-често започват в юношеска възраст, поради което се бъркат с "пубертетна криза" или с други нарушения на адаптацията - тревожни или депресивни разстройства, характерни за възрастта. Ако не бъде направено разграничение и шизофренията остане неразпозната и нелекувана, тя може да прогресира и да се стигне до психоза. Нерядко близките мислят, че психотичните прояви са възникнали внезапно, но при по-внимателно разпитване се оказва, че заболяването е започнало много по-рано. Във фазата на психоза пациентите най-често са безкритични, т.е. не разбират, че са болни и не желаят да се лекуват. Това създава големи проблеми в практическото осъществяване на лечението.
• Как стои въпросът за лечението на шизофренно болните - има ли законови мерки за принудителното им настаняване в психиатрия или трябва да стане доброволно?
- Има специално законодателство, което изисква болните да станат опасни за себе си и околните, за да може да се пристъпи към принудителни мерки. От това страдат най-вече близките. Когато виждат, че заболяването се развива, но болните отказват да се лекуват, те не знаят как да постъпят и в повечето случаи изчакват, докато психозата се разгърне и положението стане неудържимо. Принудително лечение на пациент, който не е агресивен или автоагресивен, дори и да е психотичен, на практика не се прилага. Причината е в т.нар. защита правата на човека. Доколкото психозата пречи на болния да разбере необходимостта от лечение, формалното съобразяване с волята му всъщност е по-скоро против интереса му, защото в крайна сметка пак се стига до принудително лечение, но в по-късна фаза, когато състоянието е силно влошено и по-трудно се лекува. Но такива случаи са относително редки.
При прояви на агресия принудителното лечение е регламентирано. То може да започне по спешност, а решението за продължаването му се взима от съда. След началото на терапията психотичното състояние бързо се овладява и в повечето случаи болните стават критични в рамките на няколко дни. След това съдействат на лечението.
Разбира се, лечението на шизофренията не е само принудително. Днес прилагането на принуда е изключение. Ако има загрижени близки, болният може да бъде убеден да опита медикаментозна терапия и когато усети подобрение, той продължава да се лекува доброволно. Проблемите възникват, ако липсват близки, които да съдействат и тогава (ако не се лекува) психозата хронифицира.
• Кои фактори са рискови за отключване на шизофренията - само наследствеността ли е или има и още?
- Дълго време се водеха спорове доколко шизофренията е наследствена и доколко се предизвиква от външни фактори. През последните няколко години се осъществиха много скъпоструващи генетични изследвания при това заболяване. Установи се, че ролята на наследствения фактор е голяма, но не е решаваща. Значително е влиянието и на други фактори като нарушения във вътреутробното развитие, усложнения при раждането, заболявания в детството, психосоциален стрес и пр., които взаимодействат с генетичната предразположеност. Човек може да е носител на гена и да не се разболее, ако липсват външните фактори. Някой с по-слаба предразположеност може да развие шизофрения, ако попадне в неблагоприятна среда, за разлика от друг, който е с по-силно изразена предразположеност, но средата му е по-благоприятна.
• Каква е честота на заболяването в България и в света?
- В цял свят, както и у нас, тя е около 1% от населението. Но тава се отнася само за психотичните прояви. Когато се включи т.нар. шизофренен спектър от личностови разстройства без психоза, процентът става няколко пъти по-висок.
• Шизофренията лечима ли е?
- Тя не е от тези заболявания, които с някакъв курс на лечение могат да бъдат излекувани. Ако преди около 60 години не е имало никакви медикаменти за преодоляване на шизофрения, сега се разработват много ефективни лекарства, които постоянно се усъвършенстват и страничните им ефекти се редуцират. Вече са създадени и депо-форми за поддържащо лечение, които се прилагат инжекционно един-два пъти месечно за улеснение на пациентите и техните близки. Шизофренията е хронично протичаща болест като диабета или хипертонията и също като тях се нуждае от поддържаща терапия. На фона на терапията болните могат да бъдат практически здрави и да изпълняват ежедневните си задължения. Рецидиви се развиват, ако се спре или намали лечението, или ако пациентът попадне в стресова ситуация, която надхвърля компенсаторните му възможности.
В момента при нас, във Втора психиатрична клиника, има уникален апарат, с помощта на който се контролира терапията, така че да се използват оптимални дози, без странични ефекти. Регистрира се и латентна готовност за развитие на психотичен рецидив по време на ремисия. Болни от цялата страна могат да се насочват с безплатно направление за изследване и лечение.
Накрая искам да добавя, че предразсъдъците по отношение на шизофренията са остарели и вредни. Както казах, генетичната предразположеност към заболяването не е фатална съдба. Напротив, част от носителите на гена, например близки роднини на болните, не развиват заболяване, а са склонни към творческа активност. Ако имат талант, могат да бъдат изявени творци в обществото. При самите болни, когато се овладеят психотичните прояви, също може да се развие творческа активност. В историята има много такива примери.
Нагласите на обществото, че шизофренно болните са опасни за околните, не отговарят на действителността. Но заради такива негативни обществени нагласи и предразсъдъци болните и техните близки се притесняват да признаят заболяването. Вече е доказано, че шизофренията е мозъчно заболяване като епилепсията и деменцията например. Затова няма никакво основание болните да бъдат отхвърлени от обществото само заради факта, че са имали нещастието да се разболеят.



Брой: 15, 10 април 2008
 
 
Продукти
 
ВИВАНИЯ® БЮТИ ШОТ – горски плодове
 
БЕТУЛИК (BETULIC)
 
ЗЕЛЕН ЧАЙ "Небесен храм" (GREEN TEA)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД