Брой: 10, 6 март 2008 - ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ

13 март - Световен бъбречен ден 

Проф. д-р Чавдар СЛАВОВ е завършил медицина през 1979 г. Специализирал е широк кръг от проблеми в областта на урологията във Франция, Белгия, Русия, Англия и САЩ. Член на Световната урологична асоциация, на Американската и на Европейската асоциации на уролозите. Дълги години е бил завеждащ на сектор по бъбречнокаменна болест. В момента ръководи отделение по реконструктивна и детска урология към Катедрата по урология на Медицинския факултет в София.

• Проф. Славов, кои са най-честите бъбречни проблеми сред българите?
- В България това е уролитиазата. Сред населението е известна като бъбречнокаменна болест. За разлика от европейците и другите народи в развитите държави в нашата страна проблемът е много по-често срещан. Ако в Западна Европа заболеваемостта е между 5 и 12%, то у нас тя е над 25%. Всеки втори българин преживява т.нар. бъбречна криза, която не е нищо друго освен мигриращ камък по пикочните пътища. Защо България е наречена ендемичен район на това заболяване? Свързано е с много фактори, но преди всичко е начинът на живот. Географското положение има също важно значение. Нашият климат се доближава до този на Средиземноморския район, но там няма чак толкова висока заболеваемост. У нас се консумира голямо количество сол и животински продукти. Саламуреното сирене, колбасите, туршиите са с много сол, това се отразява на обмяната на веществата в организма, а оттам - на отделянето на повече кристали в урината и формирането на камъни.
Лошата страна на нещата е, че българинът боледува много често от уролитиаза. Хубавата е, че тъй като не можаха да се намерят подходящи методи за профилактика, се изнамери начин за по-безболезнено лечение. Това е екстракорпоралната литотрипсия или т.нар. извънтелесно разбиване на камъните в бъбрека. То беше открито през 1980 г. от немски инженери и лекари и съответно беше революция в подхода към това страдание. Още през 1986 г. такива апарати бяха купени у нас. Единият беше в Александровска болница, а другият - във Военномедицинска академия в София. Това даде възможност за лечение на голям брой хора. Сега почти във всеки голям град има такъв апарат. В столицата са повече от пет.
• За разбиването на камъка е от значение неговият вид. У нас достатъчно добре ли е разработена диагностичната програма за определяне вида на конкремента? И от кои видове най-често страда българинът?
- Преди всичко трябва да има елиминиран конкремент. По физико-химически способ се определя какъв е видът и това не е никакъв проблем за нашата страна. Българинът най-често, в над 80% от случаите, образува т.нар. калциеви камъни. От своя страна те са два вида - бихидратни и монохидратни. В медицината бъбречните страдания, причинени от този вид конкремент, се нарича калциево-оксалатна литиаза. Именно те се образуват при консумация на животински храни; ниската употреба на течности, което е също характерно за хората в България; честото потене и затлъстяването са предразполагащ фактор. Нашенецът пие голямо количество кафе без реципрочно количество течности. От голямо значение е профилактиката, защото 75% от калциево-оксалатна литиаза рецидивира в първите пет години, след като е установено наличието на такъв камък и е елиминиран по един от начините на лечение, каквито съществуват в нашата и в световната практика.
По отношение мъже-жени - преобладават мъжете и това до голяма степен е обяснимо поради хомеостазата (динамичното равновесие на организма). По отношение на възрастта е от 30 до 50 години, което е най-активната част от човешкия живот. Затова проблемът е не само здравен, но и със социално значение и изисква ние, специалистите, да правим програми за ранна диагностика.
• Ако не се лекуват камъните в бъбреците, до какви усложнения може да доведат?
- Едно от най-честите усложнения е пиелонефритът, който е възпаление на бъбрека и на пикочните пътища. Това, от своя страна, може да се усложни с развитие на абсцес (образуване на гной в бъбречните кухини). Неговото нелечение може да доведе до отстраняване на бъбрека, възникване на уросепсис (отравяне на кръвта) и до летален изход. Уролитиазата, съчетана с пиелонефрит, е възможно да причини бъбречна недостатъчност, която да наложи включването на хемодиализа или преминаване към втория етап на лечение - бъбречна трансплантация.
Случаите на пиелонефрит и бъбречна недостатъчност са често срещани у нас. Първата причина е късното откриване, а самото то се дължи на други две неща. От една страна, е търпението на пациента по отношение на оплакванията и страхът да отиде на лекар, а, от друга страна, е недостатъчно добро познаване на проблема от общопрактикуващите лекари, които много често го пропускат.
Уролитиазата в своята клинична изява се дели на две. Първата е латентната и се характеризира с големи по размер камъни в бъбреците, които протичат с по-малко симптоми и са по-слабо изразени. Обикновено човек чувства тежест, изпитва лека болка и има температура. Всичко това се търпи от хората и не отиват на лекар. Вторият вид е манифестната литиаза, когато камъкът започва да се движи от бъбрека към пикочния мехур. Тогава той предизвиква силна болка, което всъщност е бъбречната криза. Тези, които са преживели нещо такова, знаят за какво става дума. Понякога камъче, колкото главичка на топлийка, може да предизвика драма от такъв характер, която да продължи два-три дни.
Не трябва да се пропускат и вродените аномалии, които са по-чести в детската възраст, но не рядко и в средна възраст се явява т.нар. бъбречна хидронефроза. Това е уголемяване на легенчето и чашките на бъбрека, което води до нарушаване функцията на органа и изисква извършването на реконструктивни операции. Ежемесечно извършвам по няколко такива интервенции.
• Увеличава ли се честота на рака на бъбреците и на какво се дължи?
- За съжаление той зачестява в последно време. Сега е двойно увеличена в сравнение с преди 15-20 години. Още по-тревожно е, че се забелязва и "подмладяване". Все повече млади хора боледуват от рак на бъбрека. Аз имам пациентка, която е на 20 години, с много напреднала форма на болестта. Мои колеги са имали и по-млади случаи. Според повечето изследователи причина е влиянието на околната среда. На първо място радиацията, замърсяването на въздуха и на питейните води. Немаловажен фактор е стресът, тютюнопушенето, настъпили травми на бъбрека.
• Коя диагностика е най-точна за бъбречните проблеми?
- Много често се счита, че ехографията е достатъчен диагностичен метод, но аз ще добавя, че е задължително след това да се направи обзорна рентгенова снимка. С ехографа често се пропускат камъни в уретера, които са повече от 40% при уролитиазата. Някои колеги предпочитат директно да правят скенер. За предпочитане обаче е добре известното сред хората понятие - цветна снимка. Тя не е опасна, защото новите апарати, с които се прави изследването, са абсолютно безобидни и не дават алергии. Снимките са напълно безболезнени. Затова хората при най-малки проблеми не трябва да си мислят, че ще мине от само себе си, а да посетят лекар.
• Каква вода е по-добре да се пие за здрави бъбреци - минерална или от чешмата? И постоянното пиене на минерална вода може ли да бъде опасно?
- Не бих казал, че е вредно. Но по-добрият вариант е да се сменят периодично минералните води, защото организмът го изисква. Може да се пие и чешмяна вода, но трябва да се знае, че в много региони на България тя е силно варовита, което също е предпоставка за развитие на бъбречнокаменна болест.
• А може ли все още да се говори за балканска ендемична нефропатия в някои региони на нашата страна?
- Този проблем представляваше един особен процес, засягащ бъбрека. Той не е чисто възпалителен или автоимунен. Дълги години изследователите го считаха типична болест на определен регион - около Враца, Монтана, Видин, по поречието на р. Огоста. Преди години много хора страдаха от нея. Дори такива, които са се родили там, и след преселването също развиваха балканска ендемична нефропатия. Последната статистика показва явно отслабване на заболеваемостта. Дори може да се каже, че липсва. Имаше много теории, но не можа да се каже коя е причината. Съществуваше и хипотеза, че по време на Втората световна война са хвърлени бомби с радиоактивно съдържание. Но това не беше напълно доказано и потвърдено.