Брой: 46, 16 ноември 2017 - СВЕТОВЪРТЕЖИТЕ

Болестта на Мениер е заболяване на вътрешното ухо, което често се диагностира трудно и остава загадка за медиците. За първи път силният световъртеж бил свързан с тази патология от френския лекар Проспер Мениер през XIX в. Независимо от продължителната история на изучаване на болест­та и днес не е открито ефективно лечение - дори не са изяснени докрай причините за появата и развитието й. За радост, медицината сега до голяма степен успява да помогне на пациентите с тази диагноза да живеят пълноценно.
Поражението на вътрешното ухо, известно като болест на Мениер, не е свързано с възпалителен процес. Под действието на различни фактори в мембранния лабиринт се натрупва течност – ендолимфа, което увеличава налягането вътре в лабиринта и предизвиква тежки симптоми, а с времето и загуба на слуха, лоша координация на движенията и т.н. В началото болестта засяга едното ухо и само в 10-15% от случаите поразява двете. В края на краищата може да се стигне до пълна глухота.
Въпреки дългогодишните изследвания, напълно не е ясно с какво е свързано развитието на болестта на Мениер. Лекарите най-често посочват няколко рискови фактора.
Усложнения от вирусна инфекция (цитомегаловирус или вирус на херпеса), които се изразяват в развитие на автоимунни реакции.
Генетика. Често болестта възниква при хора, в чиито семейства има такава диагноза.  Болестта може да се отнесе към наследствените.
Хормонални нарушения. Световъртежът може да е предизвикан от промяна на секреторната активност на клетките в лабиринта, изработващи адреналин и серотонин.
През 2016 г. изследователи от Медицинската школа при университета в Ексетър провели мащабно проучване за установяване на причините за заболяването. Анализирайки данните на 1376 пациенти, учените открили редица рискови фактори. Оказало се, че болестта засяга предимно жените и значение има и възрастта. Подобно на много други болежки и болестта на Мениер се „подмладява” -  съществено се увеличава процентът на пациентите над 50 години.
Автоимунните нарушения и неправилната работа на имунната система също са рисков фактор. Почти при половината пациенти с болестта на Мениер се наблюдават алергични реакции. Сред съпътстващите заболявания са артрит, синдром на дразнимото черво, болест на Крон.
По-рано изследователи от Медицинската школа при университета в Колорадо изказали предположение, че болестта на Мениер е свързана със съдови проблеми в главния мозък. Така например патологията често се проявява при хора, страдащи от главоболие.
Болестта
протича в лека и тежка форма
Броят на пристъпите варира от няколко пъти в годината до няколко пъти на ден. Тяхната продължителност е индивидуална – от 2-3 минути до 5 часа.
Основен симптом на заболяването е резкият и силен световъртеж. Той е толкова изразен, че на човек му е трудно да стои и дори да седи, от всяка промяна в положението на тялото световъртежът се усилва. Пристъпът е съпроводен и от други признаци: загуба на координация, шум в ухото, влошаване на слуха, повдигане и повръщане, повишена потливост, бледност, сърцебиене, тахикардия, задух, непроизволно бързо движение на очите.
При лека форма на болестта след края на пристъпа нейната клинична картина изчезва напълно. Ако заболяването прогресира, симптомите не отминават – влошеният слух, нарушенията на координацията, тежестта в главата придобиват постоянен характер.
В повечето случаи пристъпът настъпва внезапно, което е основният проблем за пациентите. С такава диагноза е невъзможно да се шофира, нито да се практикува професия, свързана с рискове и висока концентрация на вниманието.
Не съществува единен тест за диагностика на болестта на Мениер, а характерните симптоми представляват основа на диагнозата. Лекарят трябва да изключи други причини за световъртеж, който може да се дължи на черепно-мозъчна травма, нарушения на кръвообращението в главния мозък или възпалителен процес. Тогава се диагностира не болест, а синдром на Мениер. Синдромът може да премине, а болестта е нелечима и склонна към прогресиране.
Лечението с лекарства е основата на терапията при болест на Мениер. Едни препарати се назначават за цял живот, други се приемат за спиране на световъртежа. При пристъп пациентите приемат често диазепам и антихистаминни лекарства. Тъй като болестта на Мениер е свързана с натрупване на течности във вът­решното ухо, на пациентите се предписват диуретици – препарати, които извеждат излишната вода от организма. При подобно лечение се намалява броят на пристъпите, а тяхната интензивност става по-малко изразена. Безконтролният прием на диуретици води до дефицит на минерали като калий, затова тези препарати трябва да се използват под лекарски контрол. (Бел. ред. В карето по-долу ще прочетете повече за Витатабс® Калий, а талон за намаление ще откриете на стр. 23.)
Един от методите за лечение на болестта на Мениер са инжекциите с препарати непосредствено в ухото. До неотдавна за златен стандарт се смятало прилагането на антибиотика гентамицин, който намалява световъртежа, но разрушава клетките и води до необратима глухота. През 2016 г. учени от Имперския колеж в Лондон предложили алтернативен вариант в публикация в сп. Lancet. Те препоръчали да се замени гентамицинът със стероиди, които според изследванията са еднакво ефективни при световъртеж, но не влияят на слуха и не водят до глухота.
Ако медикаментозната терапия не дава ефект,
лекарите препоръчват хирургическа намеса за понижаване на нивото на ендолимфа в кухината на вътрешното ухо. При операцията може частично да се отстрани вътрешното ухо или се разрязва вестибуларният нерв.
Неотдавна учени от Вашингтонския университет в Сиатъл предложили нов метод за лечение на болестта – с вестибуларна електрическа протеза. Тя влияе на течността вътре в каналите на ухото, от които в мозъка се предава сигнал за положението на тялото. При правилна стимулация болният може да се избави от нарушената координация на движенията и да се намали световъртежът. Протезата била тествана на четирима пациенти и показала своята ефективност. Но хората проявявали индивидуални реакции на стимулацията, в частност, със затворени очи пациентите се фиксирали в наклонено положение, а не стояли изправени. Ето защо протезата изисква усъвършенстване, а в бъдеще и индивидуална настройка за всеки пациент.
При тежка форма на болестта на Мениер и пълна загуба на слуха обикновено се прави кохлеарна имплантация. Според изследване от 2014 г., проведено от учени от Медицинската школа при университета Уейк Форест, такава манипулация подобрява състоянието на пациентите. При това имплантът не позволява да се върнат пристъпите на световъртеж, които с пълната загуба на слуха най-често изчезват.
Вече е доказано, че
някои навици провокират пристъп
Ето защо пациентите с диагноза болест на Мениер трябва да променят своя начин на живот – на първо място отказ от тютюнопушене. Пристъпите намаляват при спиране на цигарите. Употребата на алкохол и кафе също могат да провокират световъртеж. Избягването на стреса и пълноценният сън са важни за пациентите с това заболяване.
Ако болестта се намира в начален стадий и между пристъпите човек се възстановява напълно, трябва да се повиши физическата активност. Особено полезни са упражненията за тренировка на вестибуларния апарат.


Бел. ред. Всъщност болестното състояние, което т. нар. медицинска наука обозначава като „болест на Мениер“ е само един „синдром на Мениер“, тоест букет от болестни симптоми с неизвестен причинител. Ако имате подобни отклонения или даже диагноза „болест на Мениер“ (или „синдром на Мениер“), не се колебайте да ни пишете – няма да съжалявате! Нашите консултации са безплатни. Тел.: 021 953 27 45.