в-к Лечител
в-к Лечител
 

Всеки любител може да победи и професионалистите

Брой: 45, 9 ноември 2017 - НЕЖЕЛАНАТА ЦИГАРА
Денислав Стойчев има бакалавърска степен по журналистика от Софийския университет "Св. Климент Охридски". Двукратен носител е на специалната награда за най-добър млад фотожурналист на конкурса "БГ Прес Фото" през 2011 г. и 2013 г. След това става основна част от екипа на фондация "БГ Прес Фото". Куратор на фестивала "София Фото Фест" от 2013 г. насам и автор на четири самостоятелни изложби.
Участвал е в майсторски класове по фотожурналистика в Ню Йорк, Белград и Бурса. Има публикации в над 20 национални и чуждестранни издания. Единствен делегат от България на международния младежки форум на ЮНЕСКО "Креативност и културно наследство по Пътя на коприната" в Китай през април 2017 г.
 Освен че отговаря за проектите на фондация "БГ Прес Фото", Денислав е и фоторепортер на в. "Труд".


• Разкажете за изложбата „15 години БГ Прес Фото“? Какво бе представено?
- Изложбата събра 300 от най-добрите награждавани снимки от 15 конкурса досега за българска фотожурналистика. Той е най-старият у нас все още действащ конкурс. В момента е единствен. Всички други опити за подобни се провалиха през годините. Показваме най-добрите примери за българска фотожурналистика – в печатни и електронни издания. Конкурсът е създаден по модела World Press Photo (световния му еквивалент). Партнираме си с организаторите на същия конкурс в Чехия, Сърбия, Унгария. Конкурсът е отворен за всеки. Дори за фотолюбители. Акцентът, разбира се, е върху професионалните фотографии. Интересен факт е тенденция от последните години. Много от първите места в конкурса по категории заемат хора, които всъщност не са професионални фотожурналисти, но това се обяснява с факта, че дигиталната технология за снимки стана наистина много леснодостъпна. По-евтина е. Участници, които нямат образование в тази сфера, нито договори с печатни или електронни издания, се оказва, че могат да правят фотожурналистически снимки. Тези снимки имат в себе си едновременно изкуство и предават информацията от дадено събитие.
• Освен тази тенденция, какви други се наблюдават?
- Аз работя с архива на конкурса, в който са включени над 20 000 кадъра. Една от най-осезаемите тенденции е тази: в първите години са изпращани единични снимки. Почти винаги участниците са предпочели така – да изпратят една-единствена снимка, която обяснява всичко за събитието, за лицата и за състоянието им. Докато в последните години може би половината от кандидатурите са с фотоистории. Определено е много явна тенденция. Преминали са от една фотография към разказването на журналистически истории чрез серия от снимки. Не го приемайте като слабост на фотографите. Те не са станали по-неумели. Просто имаме налице по-различен начин на изразяване. Веднага можем да направим връзката с уебмедиите, които, за разлика от вестникарската страница, позволяват неограничено пространство за показване на снимки. Затова дадена тема може да бъде много по-дълбочинно разглеждана, отколкото с единична снимка. Разбира се, остават си актуални силните единични снимки, които, ако фотографът е майстор и има известна доза късмет (късметът е най-маловажното, най-важни са талантът и опитът), могат да разкажат цяла история.
Другата видима тенденция, отново много явна, е, че, както казах, все повече непрофесионалисти печелят челните места. Конкурсът става много по-отворен. През първите 7 години виждаме сред участниците много имена, но едни и същи. Докато през останалите участват все повече непознати в медиите лица. Искам да кажа, че участниците „аматьори“ не просто „подхвърлят“ някакви снимки. Те изпращат качествени кадри, направени с вкус и умение. През последните години няколко от големите награди отиват при кандидати, които за първи път участват. Също е тенденция. Виждам и негативна промяна. Поне според мен е отрицателна. Има „стъпване встрани“ от политическата фотография. През първите години снимките са били почти всичките на политическа тематика. По много по-креативен начин е критикувана политическата обстановка в средата. А през последните години почти няма политическа фотография. Аз си го обяснявам с факта, че има все по-малко издания, все по-малко медии и професионалните фотографи, които се занимават с политика, също са по-малко. По-малко хора имат достъп до Парламента, Министерския съвет, до институции. По-малко журналисти ходят в командировки при официална визита на депутати в чужбина. Не мисля, че интересните ситуации са се изчерпили. Има много любопитни моменти.
• Да, политическите медии са по-малко, но само на това ли се дължи отсъствието на политически фотографии?
- Свързано е и със смяната на профила на медиите. От критични към по-скоро обслужващи властващия елит. И така… Няма хъс, няма конкуренция между самите фотографи и между изданията за по-ярко обрисуване на дадени особености на политическия живот. По-скоро фотографията , както и журналистиката, като цяло, минава в режим „обслужване“ на дадени интереси.
• Фотографите ги е страх от властта, както и много журналисти. Така ли да го разбирам? Гледат да не „засегнат“ някого…
- Не мисля, че фотографите ги е страх. По-скоро няма среда на конкурентост, която я е имало преди. Не са по-малко талантливи сега. Напротив. Да речем, че … няма дух на конкурентост. Друга тенденция, която виждам, е, че се създава конкуренция на теми. Фотографите се опитват да намерят най-интересната история. Търсят тенденции в съвременния живот, които да бъдат представени в развитие. Търсят екзотика. Под екзотика имам предвид „различното, непознатото“. Но няма борба за по-добра политическа снимка.
• На какви теми изпращат предимно кандидатури?
- Спорт, околна среда, култура, традиции, фотоесета… малко политика. Категориите на „БГ Прес Фото“, с които най-много се гордеем, са фотоисториите и фотоесетата. Там получаваме най-интересните неща.
• Кой може да изпрати снимки?
- Всеки. През първите години бе отворен само за професионалисти, но сега е отворен за всички. Стига снимките да са достатъчно добри.
• Трябва ли снимките да са били публикувани някъде преди това?
- Не. Няма такова изискване. Може да са били публикувани на много места, може да не са излизали никъде. Изисква се да са заснети през изминалата година.
• Какъв беше интересът към изложбата тази година?
- Както винаги – голям. На откриването и след това дойдоха редица от награждаваните автори, които по една или друга причина вече не участват. Дойдоха много нови лица, страшно много студенти по журналистика и фотография. Интересен феномен е, че успяваме да привлечем нови публики от хора, които до този момент нямат никаква връзка с професионалната фотография, но просто са изкушени от фотожурналистиката. Имайте предвид, че тя не е чак толкова достъпен жанр, колкото пейзажната фотография или научнопопулярната, или отворените изложби на градска среда. Имали сме преподаватели, които водят класовете си. Похвално е, защото децата получават, първо, една нова гледна точка върху заобикалящата ги среда, и второ – развива се въображението им, визуалната култура. Награждаваните снимки са тези, които обединяват значимостта на дадено събитие или лице, което е отразявано с художественото майсторство при изпълнението на снимката. Не трябва да се заблуждаваме, че репортажната фотография е само унитарна фотография, която трябва да подкрепи даден журналистически текст – снимка, която просто запечатва даден безинтересен момент, който служи за илюстрация. Добрата фотожурналистика е такава, която съчетава в себе си обективност с талант и умения. Добрата фотожурналистика не просто документира събитие, а разказва за него многопластово. Авторът трябва да може чрез един кадър да покаже и своето отношение, своята гледна точка или гледната точка на своето издание.
• Били сте участник в майсторски клас в Ню Йорк, за който сте били избран сред хиляди кандидатури.
- Да. И в Сърбия, и в Турция, в Унгария…
• След като имате наблюдения от чужбина, можете ли да ми кажете нашата фотожурналистика на ниво ли е?
- За съжаление, отстъпва. Мисля, че това не е причинено от липсата на талант. По-скоро нямаме развита култура на правилно показване на фотографията. От това губим. Не говоря за фотографията само, а по принцип. При хората в България, включително и на младите, го няма този порив да покажеш това, което си създал, и ако някой го направи, то не го показва в подходящата форма. Нашите фотографи трупат архиви. Покрай работата ми в „БГ Прес Фото“ съм се натъквал на различни фотоархиви, които са в окаяно състояние. Хората нямат култура на събиране на собственото си творчество. Не умеят или нямат желание да го опишат и каталогизират. А след това и да го представят в подходящата форма, т.е. изложба или в книга, серия от публикации. Разликата между нас и чужбина не е в качеството на самата фотография или в таланта, а в отношението, което показваме към нея. Не мога да кажа на Запад, но в други страни (бил съм в Индия и Китай) всеки си цени труда високо. И знае, че не е достатъчно да създадеш дадено произведение, а да го покажеш на подходящите хора, и то в подходящ вид. Дори е по-важно от самото създаване. Формулата е, че трябва да е показано пред подходящата публика, в подходящата форма, в точния момент. А след като мине достатъчно време, произведенията отново трябва да бъдат изложени в подходящата форма, защото така се вижда напредъкът от епохата. Или деградацията. У нас това го няма. Затова в чужбина изложбите и фотокнигите са на ниво. За първи път у нас ще има два фестивала за фотографски книги – в София и в Пловдив. Много е добре, че най-после авторите и у нас се събуждат към тази форма на фотографията – издаването на фотокнига. Тя съвсем не е ново явление по света, а много старо. Най-голямата ни грешка, да обобщя, е, че знаем как да създадем качествен продукт, не знаем как да го представим. Високо качество отвътре – отвън много лоша опаковка. А рекламата хич я няма.
• Сега върху какво работите?
- След голямата юбилейна изложба „15 години БГ Прес Фото“ подготвяме каталога към изложбата. Трябва да излезе тази есен. В него ще бъде публикувано най-доброто от последните 15 години.
Има различни проекти, по които работя в момента. Имам замислен проект – искам да заснема всички изоставени села в България. Всичко, заличено от времето. Работата по заснемането ще отнеме толкова време, колкото и самото проучване.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА


Брой: 45, 9 ноември 2017
 
 
Продукти
 
Ксилитоп® МАЛИНА
 
Витатабс®Манган
 
АМАНТИЛА (AMANTILLA)
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД