в-к Лечител
в-к Лечител
 

АДВОКАТИ НА ДЯВОЛА СРЕЩУ ПРЕПОДОБНИЯ ПАИСИЙ

Брой: 3, 18 януари 2018 - МЕТАБОЛИТНИЯТ СИНДРОМ
В юбилейната 250-а годишнина от написването на “История славянобългарска”, на 19. ХII. 2012 г., в аулата на Богословския факултет на пл. “Св. Неделя” в София стана премиерата на книгата ми “Паисий и родният му край” (изд. “Литературен форум”). В нея поддържах тезата и излагах фактологията, че той е роден в с. Кралев дол, Пернишко.
Първа се изказа проф. Надежда Драгова - една от най-видните паисиеведки в страната. За родно място на автора на този забележителен национален манифест тя смята Банско, защото търсела “знаците на някакъв интензивен духовен живот в този център, който е могъл да възпита хора като братята Лаврентий и Паисий.” След което поясни: “Когато във Ватикана утвърждават някого за светец, в процедурата назначават две лица. Едното трябва да доказва достойнствата на предлагания, а другото, като адвокат на дявола, трябва да ги оспорва. Да посочва греховете на кандидата.” В случая тя сама се определи на такъв “адвокат” срещу моето застъпничество за Кралев дол. И пак повтори основанията си: “Дали даден център има културния живот да роди и възпита най-напред Лаврентий, а след него и брат му Паисий?”.
В доста от своите научни и художествени произведения за Паисий Н. Драгова е споделяла заблуждението, в което е бил въведен авторитетният проф. Йордан Иванов, за някаква изписка уж от Хилендарската кондика, че Лаврентий “подарил оцовата си кукя  во Банско” за метох на манастира. (Бел. ред. Оцовата кукя на бански диалект означава бащината къща.) От което излизало, че и Паисий е оттам, а същевременно двамата били братя на тежкия търговец Хаджи Вълчо. Но след като в 1998 г.
кондиката бе отпечатана фототипно и се доказа фалшивостта на тази изписка, Драгова имӚ силата и достойнството да се откаже от погрешното си мнение за “оцовата кукя” и взе да търси доказателства за тезата си в духовния живот на селището. Тъй като и други наши учени вършат същото и дори написаха цели съчинения за материалното замогване и културното развитие на банскалии, което предопределило раждането и израстването на предтечата на нашето възраждане отец Паисий и брат му, налага се да се взрем по-задълбочено върху този въпрос. Защото и в случая става дума за поредната фалшификация на “адвокатите на дявола”
Работата е там, че Банско е започнало да се въздига през втората половина на ХVIII в. и е разцъфтяло в следващия ХIХ в., а
Лаврентий и Паисий са чеда на първата половина от XVIII столетие
Старшият брат е роден 1702 г., някъде между двадесетата и тридесетата си година е отишъл в Хилендар и когато по-младият с 20 години Паисий отива при него в 1745 г., той вече е бил игумен на манастира. Преди това – според убежденията на повечето изследователи, Паисий е послушник в Рилския манастир, тъй като от „Историята“ му разбираме, че отлично го е познавал, особено книжовните му съкровища, които по-късно не е имал време да проучва така подробно. Следващите десетина години Паисий не е напускал Хилендар и едва след подстригването му и въвеждането в йеромонашески сан тръгва из страната като изповедник и таксидиот на дарения за манастира. Но от споменатото по-горе фототипно копие на кондиката разбираме, че нито той, нито брат му Лаврентий са стъпвали в Банско.
Сред “адвокатите” по въпроса за родното място на Паисий трябва да отбележим именития ни учен проф. Михаил Арнаудов. Първоначално той е поддръжник на кралевдолското предание и 1930 г. пише във в. “Зора”: “С истинска радост прочетох в сп. “Народен страж” анкетата за родното място на Паисий Хилендарски, произведена от проф. Иван Снегаров… в Кралев дол, около 30 км далеч от София, зад Витоша. Всички данни, относно рода на Паисий, събрани тук, будят изобщо по-голямо доверие, отколкото онова, което други някои села в Самоковско изнасят като местна легенда за Паисий”.
А във в. “Котленски край” добавя: “Две културни личности стоят в преддверието на Българското възраждане – Софроний от Котел и Паисий от Кралев дол.”
Но 1938 г. се предоверява на подведения от фалшивата изписка за “оцовата кукя” Й. Иванов и макар с много колебания и уговорки, М. Арнаудов възприема неговата теза за Банско. В своето изследване ”Истина и легенда около Паисий Хилендарски”, макар да казва, че “абсолютна сигурност тук все още не може да има”, заявява съвсем необосновано: “Липсата на документално потвърждение за братство между хаджи Вълчо и Паисий Хилендарски не отстранява ни най-малко възможността да смятаме родствената връзка тук за нещо най-правдоподобно.” И се впуска в дълги повествования за Банско и жителите му; за географското му положение, историческите, икономическите, културните му успехи и достойнства, предопределили появата и оформянето на високонравствената личност на първия ни възрожденец.
Тук е уместно да вметнем, че вземайки повод от недостоверното твърдение на подведения от свой възпитаник проф. Й. Иванов за Банско като родно място на Паисий,
Тодор Живков влезе в ролята на главен “адвокат на дявола”
За да замаже грешките на своята партия по “македонския въпрос”, през 1966 г. той заяви, че Паисий е “македонец от горе додолу и от долу догоре”. И го въдвори в припиринското селище без никакъв достоверен факт за това. Там му издигнаха паметник и пренесоха националните му чествания.
Партийно преднамереният историк проф. Христо Христов се почувства задължен да е сред най-войнстващите поддръжници на мнението на Т. Живков. Ученият е автор на съответните текстове в многотомните “Енциклопедия България” и “История на България”, издания на БАН по повод 1300-годишнината от създаването на държавата ни. Макар и с уговорката, че “липсват изрични указания за това, но в подкрепа на горното твърдение (че Паисий е от Банско) може да се приведат и някои съображения от по-общ, но важен характер.” (Види се, има предвид намесата на Т. Живков). Историята обаче се обляга на факти, а не на “съображения” от какъвто и да било характер, още по-зле, ако са партийно оцветени.
В книгата си “Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело (изд. “Наука и изкуство”, 1962 г.), Хр. Христов пише, че лич­ността на Паисий въплъщава в себе си черти на новия, възрожденския човек в историята на нашия народ. ”Тези черти могат да се оформят само в селище и в обществена среда, където се зараждат най-рано и се образуват най-бързо новите социално-икономически възрожденски елементи. Такова селище било Банско.” (с. 177). В случая авторът с професорско звание ни пробутва изтърканото марксистко схващане, че “битието определя съзнанието”.
Но малко по-нататък Хр. Христов си противоречи и се самоопровергава: “Разбира се, във времето, когато се е родил и прекарал своите детски и юношески години Паисий Хилендарски, Банско още не е било развито в стопанско, социално и културно отношение селище, както през втората половина на ХVIII и в началото на ХIХ в. Търговията със серския и драмския памук тогава била главно в ръцете на жителите на с. Недобърско”(с. 184).
Констатацията е напълно вярна, но що за нелогичност и непоследователност проявява партийният оръженосец на главния “адвокат на дявола” по разглеждания въпрос?
Хаджи Вълчо Баанов, набеден за брат на Лаврентий и Паисий, роден около 1710 г., е от първите бански търговци на памук, кожи и тютюн към Виена и Будапеща. Той забогатява и прави своите щедри дарения и строежи в Хилендарския и Зографския манастир в 1757 и 1764 г., т. е. през втората половина на века. За живописеца Тома Вишанов-Молера в “Енциклопедия на изобразителното изкуство в България” е казано: “Основоположник на Банската художествена школа, работи през II половина на ХVIII в. и началото на ХIХ в.” Първият изявен бански и общонационален книжовник Неофит Рилски е роден 1793 г. и голямата му литературна и педагогическа дейност е протекла изцяло през ХIХ в.
и извън Банско (в габровската Априловска гимназия, в Пловдив, в Рилския манастир). Също е времето на изявите и на други видни банскалии – търговци, книжовници, дипломати, сочени като примери за икономическия и културния възход на припиринското селище.
Ако допуснем, че Паисий е роден в Банско 1722 г., той ще да е бил там през детските и юношеските си години и никак не е могъл да се повлияе от културната му среда, развила се десетилетия по-късно. (Всъщност духовното му развитие е започнало в Рилската обител и продължило при брата му в Хилендарския манастир). И ако е от чорбаджийския род на Баановите и Хаджи Вълчо му е брат, как да си обясним, че е останал без образование? (”Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки!” – пише той в послеслова на „Историята“ си). Нима му е липсвала любознателност или природен интелект?...
Най-правдив ще излезе достолепният ни историк проф. Николай Генчев,
който в изследването си “Българско възраждане” на стр. 87 казва, че някои автори, възприели банската теза, “написаха пространни изследвания върху ранното стопанско замогване на Банско, за да изведат логически от по-развитите местни условия личността и делото на Паисий. Това обяснение е елементарно и несъстоятелно, тъй като появата на една голяма личност като Паисий е свързана с цялата епоха, а не с преуспяването на едно село.”
Абсолютно вярно! Защото геният си е самодостатъчен и той определя закономерностите на битието и на времето си.
Друго, което опровергава сговора на “адвокатите на дявола” да създадат що-годе приемлива версия за Банско като родно място на Паисий, е фактът, че по времето на написването на Историята селището не е влизало в Самоковската епархия, а авторът категорично пише, че оттам е отишъл при брат си в Хилендар.
През 1912 г., около подготовката за честването на 150-ата годишнина от написването на Паисиевата история, учителят от Самоков Христо Семерджиев помества на 28 април във в. “Ден” голямата си статия “За родното място на Отца Паисия”. В нея той привежда няколко писмени документа на сръбската Ипекска патриаршия от 1578 г., 1665 и 1721 г., от които се вижда, че принадлежащата й Самоковска епархия е обхващала единствено районите на Самоков и Дупница. Това се потвърждава и от вписванията на венчавките и ражданията в кондиката на епархията. Сиреч, Банско не е влизало в нейния обсег.
Едва през 1772 г. – десет години след написването на „История славянобългарска” гръцките фанариоти унищожават Ипекската патриаршия и Самоковската епархия се проширява на юг, обхващайки и Джумайско. Това не го е знаел и проф. Марин Дринов, който пръв нарече Паисий “македонец”, смятайки, че Банско винаги е било в епархията, с което заблуждава и учените подир себе си.
Следващото доказателство са простонародните думи, които Паисий използва в „Историята“ си – към 250 на брой.
Когато през 1906 г. проф. Й. Иванов има щастието да открие в Зографския манастир оригинала (първописа) на “История славянобългарска”, спонтанно изразява първото си и най-силно впечатление, че в езика й се “забелязваха повече особености от пририлските краища, откъдето е бил роден Паисий.”
1913 г. излиза от печат историческото изследване на Хр. Семерджиев “Самоков и околността му”. Авторът е с разложки корен (от с. Баня), добре познава тамошното наречие и пръв
установява несъвместимостта му с диалектизмите и езиковите обрати на Паисий
“По всичко личи – пише Семерджиев, – че той е от някое село от Палакарията, па било от тия по самата река Палакария или онези оттатък Верила или тия из Голо бърдо или Витоша.” (А точно в източните пазви на Голо бърдо, отворени към Витоша, се намира с. Кралев дол).
През 1914 г. Й. Иванов отпечатва оригинала на Паисиевата история с подробни коментари, в които разширява езиковите си наблюдения и като сочи редица техни особености, заключава: “Тия и други подобни черти от говора на Паисий не говорят в полза на южните (разложки) и северните (ихтимански) краища на епархията… Зографският ръкопис черновка… явно спазва най-вече говорни особености от пририлските краища, откъдето е бил Паисий…”
Най-големите наши езиковеди, като академиците Александър Теодоров-Балан, Стефан Младенов и съратникът му Стефан Василев (от сп. “Родна реч”, Иван Снегаров, проф. Емануил Попдимитров, писателят Стилиян Чилингиров, блестящият литератор Веле Кралевски и много други, посещават с. Кралев дол, на място проучват диалекта на тукашните селяни и са единодушни в заключенията си, че по говор това са Паисиевите земляци. Първозваният в тази област Ал. Балан пише в капиталния си труд “Нова българска граматика” в раздела за “Глагола в спрежение”: “У Паисий Хилендарски четем: казуе, писуе, старобългарското казует, писует…, така го има в Кралев дол, Софийско, а няма го в Банско, Разложко” (с. 213).
Ще се спра и на
многозначителното и непоклатимо съществуване в Кралев дол на три- вековния Паисиев род
- дванадесет колена с над триста потомци, чак до наши дни. Веднага чувам възраженията на някои, че монасите нямат семейства и не оставят наследници. Така е, но те имат братя и сестри. А колко причудливи до невероятност са поводите и основанията, определили наименованието на някой старинен род!
В нашия случай преданието гласи: Най-старият брат на Лаврентий и Паисий – поп Цветан, е потомствен свещеник в селото и родът им се е наричал Поповци. Когато починал, на четиридесетия ден от смъртта му дошли от Атон двамата му братя да извършат парастас над гроба му. Лаврентий скоро си заминал, а Паисий, който имал и свещенически сан, служил в Кралев дол шест месеца, докато се хиротониса друг свещеник. Въвел Светогорски треби в църквата, построил чешма (която и досега се нарича Калужарец или Паисовата). Изобщо – оставил такива незабравими спомени сред съселяните си, че те почнали да наричат и целия род на неговото име, за отлика от вече новите Поповци. Паисий с могъществени си дух и родолюбие успя да спаси от погибел народа си, да преобърне съдбата му, та да не може да даде името си на един род ли?
В резултат на цялата тази кралевдолска достоверност през пролетта на 1931 г., по инициатива на Светия синод на нашата църква в лицето на софийския митрополит Стефан (сетне екзарх на България) и на БАН, под ръководството на зам.-председателя, историка акад. Васил Златарски, в големия салон на Академията се провежда тридневна дискусия за родното място на първия ни възрожденец. Село Кралев дол се приема за най-достоверното, влиза в учебниците и цяло десетилетие в него се извършват националните му чествания. Докато след 9 септември 1944 г. не последва диктатът на Тодор Живков и Паисий бе въдворен в Банско.
Та досега!
Ей, много жилава е гяволията на горепосочените “адвокати” на главния тартор!...

Цанко ЖИВКОВ


Брой: 3, 18 януари 2018
 
 
Продукти
 
АГАРИК БЛАЗЕЙ
 
Кверцетин от японска акация
 
Меноуел® Салвия
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД