Брой: 50, 14 декември 2017 - ВИТАМИНИТЕ

Разговорът ни с д-р Евгения Маркова - дългогодишен педиатър и настоящ консултант на в. „Лечител”, се състоя в дните, когато българската общественост възмутено коментираше нахалното твърдение на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, че Червената армия била спасила 50 000 български евреи от депортиране в лагерите на смъртта през Втората световна война. След намека на гросмайстора Карпов за „византийския” произход на кирилицата и мнението на Путин, че славянската азбука била дошла в Русия „от македонските земи”, това поредно пренебрегване на историческата истина засегна националното достойнство на много българи. Е, не на всички, но поне на 80 процента от тях, които бяха квалифицирани като „дебили” от депутата на БСП проф. Иво Христов, който защити тезата на руското външно министерство. И нашата събеседничка се числи към „представителната извадка” по формулата на червения професор - не само като честна родолюбка, а и като наследница на човек, изиграл решаваща роля в мобилизирането на честните и достойни българи за спасяването на нашите евреи.

• Д-р Маркова, в едно предишно интервю за нашия вестник споменахте, че Вашият дядо, д-р Георги Ефремов, е задвижил „колелото” за спасяването на българските евреи. Но наскоро говорителката на руското външно министерство Мария Захарова приписа тази заслуга на Червената армия.
Първоначално допуснах, че става дума за някаква шега, руска, болшевишка шега.
- Аз пък най-напред си помислих: нима е толкова неосведомена?!...
• Нещо повече, тя обвинява българите, че не познават историята си!
- А може би предполага, че ние, които сме свидетели на тези събития, вече сме измрели?!... Спасяването на българските евреи започна през март 1943 г.
- къде е Червената армия по това време?
• Някъде между Сталинград и ­Курск, между двете битки... Точно в този смисъл възрази и външната ни министърка Екатерина Захариева. Но моля Ви, можете ли да разкажете как Червената армия е помогнала на дядо Ви да спаси евреите от Кюстендил, където той е бил кмет?
- По това време, бягайки от бомбардировките в София, с родителите ми се бяхме евакуирали в Кюстендил и много евреи. Този период съвпада с кметуването на дядо ми - той беше кмет на града от 1942 до 1944 г. Аз съм била 8-годишна тогава, имам спомени за това как спокойно си течеше животът, хората не изглеждаха особено тревожни. Но за въпросните събития съм научила по-късно от моите близки, от някои книги по този въпрос, а най-точно - от дневника на дядо, който е водил дълги години - едно изключително интересно четиво, защото той беше човек с колосална култура, с много знания и висок морал.
• Знаете ли колко евреи са живеели в онзи момент в Кюстендил?
- Местните са били хиляда души, но от София изселват още две хиляди евреи. Дядо ми слушаше радио, беше осведомен човек. Вече е знаел, че българската власт е притискана да депортира своите евреи...
• Българското правителство и царят не са искали да съдействат за тяхната депортация, а са хитрували, търсели са пак как да я избегнат... Немските тайни служби в София пращат на Хитлер няколко донесения, че в България хората от върховете шмекеруват и не искат да решат еврейския проблем. И точно така е било: разпращали са ги по провинцията с мотива, че имат нужда от тези евреи тук, в страната, за да строят пътища...
- Хем Германия да си мисли, че нещо се прави у нас по „еврейския въпрос”, хем тези хора, евреите, да живеят относително спокойно - затова са и били изселени тези 2000 от тях - от София в Кюстендил, а предполагам и в други провинциални градове.
• Но тайните донесения са казвали истината по този въпрос, защото тя е била много прозрачна - царят и правителството всъщност са гледали как да защитят евреите, а не да ги използват за пътищари, така са им казвали... Дори фабриката, която е произвеждала жълтите еврейски звезди, шмекерувала - правела ги по-малки като размер и в недостатъчни количества, че уж нямала ресурс за по-големи и за повече бройки... Защото цялото българско население е противодействало на този опит да бъдат ликвидирани и нашите евреи. Хората не искали да се разделят с тези свои съграждани, макар че може и да не са знаели, какво ги чака. Дядо Ви знаел ли е?
- Съдейки по това, което е писал в дневника си, бил е наясно какво означава това депортиране, къде и как завършва. Нека да кажа, че той, бидейки кмет, същевременно е бил и представител на главния комисар по еврейските въпроси в София Александър Белев, каквито „отговорници” е имало във всеки провинциален град. Пратеник на този комисар пристига в Кюстендил, някъде в началото на март и на 8 март заедно с околийския управител канят дядо ми в околийското управление. Там официално съобщава и на двамата, че бил наел една голяма сграда - тютюневия склад в Кюстендил, където всички евреи в града трябвало да бъдат събрани още на другия ден. На въпроса „Защо?”, отговорил: „За да бъдат изпратени някъде”. „Къде?” - „Няма да ви кажа...”
• Дали се е предвиждало употреба и на сила?
- Със сигурност, защото планирали градът да бъде блокиран в полунощ, а извеждането на евреите от домовете им да става с трима души, като единият трябвало да застава пред съответната къща, а другите двама да влизат вътре и да извеждат хората. Дядо ми споменал, че имало сакати и болни, които не могат да ходят, но пратеникът пояснил, че щели да бъдат пренесени, ако трябва. Когато дядо попитал какво да носят тези хора, какви пари, какви дрехи, отговорът гласял: Да вземат най-необходимото, ще бъдат обискирани и ще им се оставят само по 1000 лева тогавашни пари. После се разбрало, че на гарата били докарани и влакови композиции, на които щели да бъдат натоварени.
• Доктор Ефремов вероятно веднага се е досетил, че вече няма да се върнат никога по домовете си...
- Да. И прочувствено е записал в дневника си следното: „Разбрах, че това е краят на тези хора. Знаех какво ги очаква, знаех, че ще ги депортират към Полша най-вероятно, и че след това ще отидат там, където отиват всички, за да загубят живота си… Бях разтърсен до дъното на душата си. Обзе ме ужас, но реших, че ще издам гибелния план независимо от опасността, която ме застрашаваше, независимо от всичко. Веднага след като напуснах кабинета на околийския управител, намерих представителя на еврейската община Бахар Комфорти и му съобщих за решението на комисаря. Градът беше обхванат от паника. Привечер една делегация от неколцина кюстендилци замина за София да моли за отмяна на тази мярка. И на другия ден, към 9 часа сутринта разбрах, че събирането на евреите се отменя”.
• Излиза, че дядо Ви, вместо да нареди като кмет извеждането им от домовете, е тръгнал да ги предупреждава да се крият, да бягат...
- Да, след разговора в околийското управление веднага потърсил Комфорти, за когото споменава - той бил т.нар. еврейски кмет, неофициална длъжност за човек, който се грижел за цялата еврейска общност. Съобщава му какво се готви, и после тръгва да предупреждава застрашените хора, да ги насърчава и утешава. Страшната вест веднага се разчува из целия град и евреите започват да напускат града, подпомагани от кюстендилци. Нашата фамилия познаваше много евреи. Бяха изключително свестни и нормални хора... Колко хубаво се живееше, колко приятелски отношения имаше между семействата, с какво уважение се отнасяха съгражданите помежду си! Мои братовчеди са ми разказвали как местните хора отивали на пазар вместо приятелите им евреи, за да не излизат те навън с жълтите си звезди.

В. „Лечител“ предлага на израелското правителство да отличи д-р Георги Ефремов с почетното звание ПРАВЕД­НИК НА СЪДБАТА. То се дава на хора, които не са с еврейски произход и са рискували живота си за спасяването на евреи по време на холокоста.

• Доктор Ефремов бил ли е включен в делегацията?
- Не. Като административно лице, той е трябвало да пази тайна за предстоящата акция, изисквало го е длъжността му. Но като високоблагороден човек, той не само предупредил евреите, а устно им нареждал да изчезнат, да се скрият. Сам лично помагал на приятели да бягат, както пише Натан Гринберг в книгата си „Документи по еврейските въпроси”. След години евреите, вече преселили се в Израел, пращат на дядо ми благодарствено писмо, в което му пишат: „В тези тежки за нас дни Вие бяхте непрекъснато часове между нас, за да ни помагате с всичко, с което можех­те...”.
• Как се развиват впоследствие събитията около депортацията?
- Още същата вечер делегацията заминава за София, при народния представител Димитър Пешев, също кюстендилец. А той пък начаса отива при царя. И от царската канцелария веднага идват инструкции всичко да се спре. Негово Величество цар Борис III подписва Заповед за временна отмяна на изселването на евреите от българските земи. И акцията е прекратена. Но дядо ми си отдъхва едва когато това му е официално съобщено от околийския управител. И е написал в дневника си: „Предотвратена беше една страшна трагедия - избиването на няколко хиляди невинни хора”.
• Имало ли е последствия за дядо Ви от страна на властите?
- Три дни по-късно той получава официално писмо от София, с което комисарят по еврейските въпроси го освобождава от длъжността негов представител в Кюстендил.
• Явно, бил е наясно заради кого се е провалила операцията...
- През 1946 г. Софийската еврейска консистория издава книгата „Документи по еврейския въпрос”, която осветлява хода на тези събития. Още на 10 март, след като събирането на евреите е осуетено, агент на комисаря по еврейските въпроси му изпраща поверително писмо, в което изтъква причините за пропадането на акцията, една от които е, че кметът е издал тайната. За по-голяма точност ще цитирам част от това донесение: „Публичното му (на плана) оповестяване от кмета на града и изпращането на тричленна делегация в София провали замисленото”. Това писмо е намерено след Девети септември 1944 г. в архива на комисаря. От него се разбира и „замисленото”: евреите трябвало да бъдат натоварени на влакове и веднага прехвърлени през граница.
• Чудно, как ли Червената армия е могла в случая да помогне?
- Може би по свръхестествен начин...
• Вие казвате, че българи и евреи прекрасно са си съжителствали, но има мнение, подкрепяно от някои историци, че когато съветската армия била толкова много напреднала и се виждало, че Германия губи войната, това дало кураж на българите да защитят евреите си. Демек, пак победите на Червената армия ги е спасила, макар и индиректно. Иначе, били сме готови да ги жертваме...
- Това е според мен нагло твърдение, псевдоисторически анализ! На такива твърдения може да се противопостави една контратеза, базирана на предположението, че цар Борис Трети е жертва не на друг, а тъкмо на руснаците. Споменава се напоследък за разкрития в тази посока. Аргументът е, че руснаците го убиват, за да не може България да премина към Великите сили - САЩ, Великобритания, Съветския съюз. Защото, ако беше преминала към тях, те (в случая руските войски!) нямаше да могат да влязат у нас като армия победителка, защото щяхме да сме съюзници, а не врагове...
• Всъщност Червената армия влиза в България като агресор, като окупатор, а не като освободителка, както ни се внушаваше десетилетия, защото ние вече бяхме обявили война на Хитлер... Нейните световни заслуги за спасяване от хитлеризма са неоспорими и никой не се наема да ги оспорва. Но това не им е достатъчно на днешните лидери в Кремъл и те си позволяват да ни поучават, че не си познаваме историята, искат да ни натрапят една написана, фалшифицирана от тях история.
- Ако има нещо вярно в това натякване, то е, че има още много неразказани или неогласени истории за престъпленията, извършени след като комунистите завземат властта след Девети септември с помощта на Червената армия... Дядо ми е бил потресен от тяхната политика в Кюстендил. Започнали да изчезват безследно достойни кюстендилски граждани - натоварвали ги на камион и ги разстрелвали нагоре по хълмовете на Осогово. Никой не знае къде им е гробът. Някой беше разказвал, че случайно минавайки покрай едно такова място, виждал пръстта да се надига. Така убиха един от вуйчовците на моята баба.
• А какво стана с д-р Ефремов след смяната на режима?
- Девети септември го завари като кмет. Той беше човек благороден, високохуманен - всички беше лекувал, на всички беше помагал, и особено на по-бедни, нещастни, страдащи... Не го арестуваха, но на 12 септември му съобщават да освободи длъжността „кмет”, защото за новите времена трябвали нови хора. Тогава е сформирана военна болница в Кюстендил, тъй като градът е много близко до границата, и го назначават там за главен лекар. Остава в болницата докъм края на 1945 г., а по-късно го канят да стане посланик в САЩ (той беше завършил медицина там). Но той не пожела да поеме пост, който да го обвързва с режима. Решава, че ще продължи своето просветителско дело - издаването на вестниците „Добро здраве” и „Свет и наука”, излизали вече над 20 години. След няколко месеца обаче му съобщават, че хартията ще се отпуска само по наряд и едно след друго спира и двете издания. Впоследствие се опита да реализира стара своя мечта - да издаде книга с кратки забавни четива из разни области - природа, наука, изкуство. Беше написал 2000 страници текст.
• А можа ли да практикува и професията си на хирург?
- Пенсията му беше ниска и 70-годишен подава молба за работа. Оглави хирургическия кабинет в софийската поликлиника на пл. „Руски паметник”. Почина през 1964-та, на 82 години. И докато имаше сили, дописваше своя дневник. На една от неговите страници е направил своята житейска себе­оценка и най-високо е поставил приноса си като кюстендилски кмет - по-високо дори от любимата си работа като хирург именно заради осуетената акция по изселването. „През това време, пише той, извърших нещо далеч по-ценно от всичко - намалих страданието на хиляди хора, а може би спасих и живота им. Думата ми е за трите хиляди евреи, които пребиваваха в Кюстендил.