Класическите симптоми на висока кръвна захар са представени от прочутото в медицинските среди трио: полиурия, полидипсия и полифагия. На „човешки” език това значи: прекомерно уриниране, прекомерна жажда и прекомерен глад. Всеки лекар, който чуе тези оплаквания от пациент, веднага вади глюкомер.
Невинаги човек забелязва симптомите веднага, защото те се появяват постепенно и признаците се наблюдават при хора, които имат захарен диабет или които принципно са болни.
Какво се крие зад тези симптоми?
Прекомерно уриниране
Полиурията е резултат от биологична и химическа верижна реакция, която се подхранва сама. Тя протича в кръвта, когато високите концентрации на глюкоза изтласкват вътреклетъчната течност в кръвотока. Така организмът се опитва да изравни концентрацията на глюкоза в кръвта с нейната концентрация в клетките. Разреждайки кръвта с вътреклетъчна течност, организмът привежда равнището на глюкоза в кръвта в норма. Първоначално това увеличава обема на течноста в кръвта при дехидратация на клетките.
Междувременно в бъбреците възниква свързана с това дисфункция. Знае се, че бъбреците са филтри, които отделят отпадъците и връщат пречистената течност обратно в организма. Връщането на пречистената течност, или нейната реабсорбция, протича през бъбречните каналчета.
Когато концентрацията на глюкоза в течността, постъпваща в нефроните, превишава нормата, способността за реабсорбция на бъбречните каналчета се блокира, предизвиквайки осмотична диуреза – отделяне на голямо количество урина. Докато нивото на глюкоза не се нормализира, бъбречните каналчета не могат да възстановят способността си за абсорбиране на течности.
Така протича двойна верижна реакция. Клетките доставят вода в кръвотока, а бъбреците, неспособни да реабсорбират течността по време на филтрацията, неконтролируемо извеждат вода от организма. Резултатът е прекомерно уриниране.
Клиничното определение за полиурия е извеждането на повече от 2,5 литра урина на ден. Но при силно повишена захар болният отстранява 15 литра, което води до загубата на течности (състоянието е като при холера, водещо до смърт). В редки случаи при полиурия се губят 20-25 литра на ден, което е половината от обема на цялата течност в организма.
Увеличена жажда
Полидипсията е отговор на дехидратиращия ефект на полиурията - организмът опитва да се рехидратира. Сигналът за жажда в мозъка се изпраща от осморецепторите (специализирани клетки в хипоталамуса), които изследват нивото на обезводняване в кръвта и предизвикват в човека желание да пие, когато организмът е обезводнен.
Връзката между прекомерното уриниране и прекомерната жажда често се тълкува погрешно от хората, които предполагат, че полиурията е предизвикана от полидипсия, а не обратното. Често при жажда човек пие газирани напитки, които съдържат огромно количество захар и така още повече се задълбочава ситуацията - жаждата се усилва, без да се утолява.
По-силно чувство на глад
В действителност той се предизвиква не толкова от високото ниво на глюкоза в кръвта, колкото от ниското равнище на инсулин (може да означава абсолютен дефицит на инсулин, като при захарен диабет от I тип, или относителен дефицит, както при диабет от II тип). Във всеки случай количеството на инсулин в кръвта е недостатъчно, за да се преместят молекулите на глюкозата от кръвотока в клетката, където се използват като гориво за клетъчните процеси. Ако клетките не получават глюкоза, те започват да изпращат гладни сигнали чрез различни хормони като лептин, грелин, орексин. Те алармират хипоталамуса, че организмът иска да яде. Клетките не разбират, че около тях е пълно с глюкоза и тя е в изобилие в кръвотока, но дефицитът на инсулин я прави недостъпна. Това води до усещане за силен глад, глюкозата в кръвта става „невидима”, а организмът отново иска да яде.
Съществуват и редица други важни симптоми за прекомерна употреба на захар.
...
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Стефан ПЕЙЧЕВ
