в-к Лечител
в-к Лечител
 

25% от завършилите висшисти не успяват да се реализират никъде

Брой: 50, 14 декември 2017 - ВИТАМИНИТЕ
Двамата автори на тази статия са част от Сдружение ЛЕО, или Лидери за европейско образование.
Мартин Пенчев е студент на годината, бакалавър по право в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), а Кезим Медев – член на Студентския съвет към УНСС.
Сдружението е създадено с цел да изследва проблемите във висшето образование в България, старае се да разработи и конкретни решения на най-сериозните пречки за неговото развитие.


Мартин ПЕНЧЕВ и Кезим МЕДЕВ
След 10 години членство в ЕС можем да правим генерални оценки за ползите. За съжаление, образователният сектор е изправен пред големи предизвикателства. Недофинансирането на системата за висше образование, започнало още през 1993 г. и продължило до днес, е основна причина за пагубното състояние. Това влияе пряко на поддържане на качеството и се оказва преграда пред повишаването му. Въпреки въведените вътрешни системи за управление на качеството, те се оказват твърде незадоволителни. Монополното положение на Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА) не позволява оценяване на качеството от чужди агенции. Критериите, по които се оценяват университетите, не позволяват ефективно оценяване. Не са налице и диференцирани критерии за оценка на различните направления, т.е. няма значение дали се обучават юристи, финансисти или лекари. Критериите са винаги едни и същи. Като пример за слаби страни на процедурата по акредитация може да бъдат посочени още:
• Липса на информация – само на едно място в правилника за дейността на НАОА е използвана думата „интернет“.
• Липсва разписана процедура за събиране на студентското мнение – това се определя самостоятелно от ръководството на университета.
• Тромави процедури за акредитация – оценяването на университети (институционална акредитация) и на направления (програмна акредитация) продължава дълго време.
• В един университет с капацитет над 10 хил. студенти практически  постоянно тече процедура по оценяване на качеството.
• Конфликт на интереси в постоянните комисии за акредитация – през 2012 г., преподаватели от СУ „Климент Охридски“ участват в оценяването на УНСС, а оттам изпращат преподаватели за акредитацията на СУ.
Изследване на института „Отворено общество“ за пазара на труда, успешните специалности и нуждите на бизнеса, представено на форум „Какво да е образованието, за да е конкурентен бизнесът?“ през 2012 г., показва, че 25% от завършилите висшисти у нас не успяват да се реализират никъде!
57% от висшистите работят на места, където не се изисква висше образование
Именно качеството на подготовката в университета е фундаментът за успешна кариера на неговите възпитаници в условията на глобализация. В днешната действителност „пазарът“ на висшето образование е разпределен и конкуренция практически липсва. Броят на университетите е непроменен от доста време, план-приемът се увеличава. В същото време демографската криза вече е ярко изразена предвид тежката криза, която претърпя държавата в средата на 90-те години. Всичко това неминуемо доведе до съвети от ЕК броят на университетите да бъде намален драстично.
Според нас тези проблеми може да бъдат разрешени по следните начини:
• Премахване монополното положение на НАОА и създаване на повече агенции за оценка, които да включват представители на заинтересованите страни и най-вече на бизнеса.
• Възможност за чуждестранна акредитация и признаване на поставената оценка.
• Цялостна промяна по отношение структурата на НАОА.
• Диференцирани наукометрични показатели за оценяване качеството по професионални направления.
• Нормативно установени правила за събиране мнението на студентите, валидни за всички университети.
• Премахване възможността за конфликт на интереси при процедурите по акредитация.
• Функцията на НАОА да се превърне в контролна, а не както е до момента – регистрационна.
Вярваме, че ако правителството има политическата воля за реални промени, те могат да са факт още през следващата година. Тогава изтича периодът на оценките от институционална акредитация на множество университети. По този начин приложимостта на критериите ще бъде усетена веднага. С оглед на резултатите от акредитацията ще може да се изгради дългосрочна политика за университетите. Моментът ще е подходящ и за започване на преструктурирането на вузовете с цел тяхното обединяване. Смятаме, че разпределението им трябва да е с оглед икономическите нужди на съответната област.
Въпреки последните промени в Закона за висшето образование, които определят финансирането да е с оглед на качеството, до момента те са неефективни. Основната причина за това са именно проблемите, свързани с оценяване на качеството. Поради това е от изключително важно значение те да бъдат разрешени. Пътят към оптимизиране на разходите  и повишаване на качеството минава през реализиране на „добрите практики“, които в много европейски страни са правило, а не изключение.
Говорейки за „добри практики“ и „оптимизиране на разходите“, няма как да пропуснем един очеваден факт – българското висше образование все още се намира в XX век, а
студентите, излизащи от него, се опитват да се адаптират към света днес, в XXI век
Свят, който благодарение на технологичната еволюция ускорява многократно развитието си. Бурното развитие на технологиите подобрява не само комуникацията между хората, не само нивото на здравеопазването, а в нормалните европейски държави и това на образованието.
Неприемливо е студентите от Нидерландия например да успяват да свършат цялата си бюрократична работа покрай заплащането на семестриални такси, такси за общежития, подаване на документи за кандидатстване и т.н. благодарение единствено на мобилните си устройства и интернет, а ние, българските студенти, да правим всичко това, чакайки на километрични опашки и събирайки един куп документация.
Нека да обърнем внимание и на „интерактивните методи за преподаване“. По-голямата част от преподавателите в университетите изразяват този метод в преписването на учебниците си в презентации със стотици слайдове. Неефективно. Лъжейки себе си може би, че правят учебния процес по-интерактивен и по-интересен.
И докато все още се чувстваме неловко, когато говорим за вграждането на технологии в системата на висшето образование, съществуват още няколко тома проблеми, които провокират същите чувства в нас.
Средата. За протичането на какъвто и да е процес във всеобширната и безкрайна вселена винаги е нужна правилната среда. Дали за създаването на академичен дух сред студентите обаче имаме необходимата среда? Категорично не. Ако някой от управляващите фигури в българското висше образование направи жертвата някога да гостува в студентско общежитие, ще му се прииска никога повече да не попада в тази кибритена кутийка. Неремонтирана, студена, неакадемична, невдъхновяваща кибритена кутийка.
Няма как да пропуснем и състоянието на Студентски град. Това е едно място, квартал, територия, парче земя, което може да се нарича по всякакъв друг начин, но не и студентско. С наличието на повече нощни барове, отколкото на места, в които може да се осъществява научна и образователна работа, можем да наименуваме това място
„ковчега на бъдещето“
Лошата инфраструктура, неясната собственост на имотите, лошата транспортна организация, ниското ниво на контрол от страна на органите на реда, както и непрестанното изникване на нови, високи и некачествени, лишени от всякакъв смисъл кооперации допълват анализа за средата, за която си говорим.
Като за финал, не защото изчерпахме проблемите на образователната система, а защото това е един от основните, който заслужава най-драматичното място в статията, ще назовем проблема
„обща политика за развитие“.
Възможността да можеш да учиш в университет, въпреки че в дипломата ти от средното образование няма по-висока оценка от среден 3, дава шанса на много млади хора, които никога през живота си не са отдавали значение на науката, да пречат на останалите, колкото и малко да са те, да учат и да се развиват в академична среда. Неактивността, незаинтересоваността, неинформираността и неотговорността сред младите не са проблеми нито на висшето образование, нито на средното, нито на преподавателката по български език и литература от IV клас, нито на който и да е ректор в страната. Това е проблем, засягащ възпитанието. И не, не обвиняваме родителите. Виновна е липсата на каквато и да е целенасочена политика за развитието ни като нация.  


Брой: 50, 14 декември 2017
 
 
Продукти
 
АстаКапс
 
БРОКОЛИ
 
РЕЛАКСОР ФОРТЕ (RELAXOR forte)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД