Брой: 9, 1 март 2018 - БЪБРЕЦИТЕ

Бронхиалната астма засяга около 300 милиона души в света и 25 милиона в САЩ. Само в Америка всеки 12-и човек е с тази диагноза. Ново канадско изследване твърди, че значителна част от случаите на диагностирана астма са грешни.

Учени под ръководството на пулмолога проф. Шон Аарон в Отавския университет и болница проследилr 613 болни с бронхиална астма за 5 години. Изследователите провели нови изследвания за потвърждаване на диагнозата, като използвали пневмотахомер (апарат за измерване на максималната обемна скорост на въздушния поток при форсирано издишване и вдишване), спирометрия (измерване обема на белите дробове) и серия провокиращи бронхите проби за мониторинг на симптомите на бронхиална астма. Те изключили наличието на бронхиална астма при 33,1% от хората. При 12 участници открили други сериозни сърдечни и белодробни заболявания, които погрешно били определени като бронхиална астма. Установили, че 80% от пациентите с грешна диагноза приемали лекарства, като 35% го правели ежедневно. Над 90% от пациентите без симптоми на астма прекратили безопасно приема на медикаменти в продължение на година.
Здравето на болните, при които не открили симптоми на заболяването, не влошили състоянието си след спиране на лекарствата. При 28% от хората, за които астмата не била потвърдена, не били открити нарушения на дихателната функция, а само дребни проблеми като алергия и стомашни киселини.
Учените посочили две причини за невъзможността да бъде потвърдена диагнозата бронхиална астма при 33% от участниците. Едната е спонтанната поява на бронхиална астма, която е възможен вариант при 11,8% от случаите, докато при останалите става дума за грешна диагноза.
Изследването показало, че след поставяне на диагнозата над 49% от пациентите не били подложени на обективни диагностични процедури с използване на пневмотахометър, серия провокиращи бронхите проби или спирометрия.
Както отбелязал Ш. Аарон, лекарите не могат да докажат захарен диабет без проверка на нивото на глюкоза в кръвта – а как поставят диагноза бронхиална астма,
без да използват спирометрия?
Факт е, че бронхиалната астма затруднява практикуващите лекари и води до грешни диагнози и лечение. Най-често има проблем с хиподиагностиката - заболяването не се открива навреме или се подменя с друго, като пациентите не получават своевременна терапия. Тогава болестта прогресира и води до хронична форма, развитие на тежки усложнения и инвалидност.
В лекарската практика се наблюдава и хипердиагностика на бронхиалната астма. Най-често грешна диагноза се поставя на болни с ХОББ, трахеобронхиална дискинезия, бронхоектатична болест, хипервентилационен синдром, карциноиден синдром, тумори на дихателния апарат и др.
Бронхиалната астма може да
симулира задух с психогенна патогенеза
Такива псевдоастматични пристъпи са възможни при болните с неврози и психически заболявания като шизофрения. При дихателна невроза се наблюдава недостиг на въздух и невъзможност да се вдишва дълбоко. Дишането се учестява, става форсирано - т.е. повяват се признаци на хипервентилационен синдром. За разлика от бронхиалната астма, при болните отсъстват характерни физикални изменения на белите дробове, функционални признаци на бронхиална обструкция, а бронхолитичните медикаменти не помагат. Дихателни неврози понякога се развиват след прекарани по-рано заболявания на дихателните органи.
Кашлицата е главен симптом на трахеобронхиалната дискинезия. Тя има клинични особености: резистентна е към терапия, появява се на пристъпи, има битонален тембър, практически е без мокрота. Кашлицата се провокира от промяна на позата (резки наклони или обръщания на главата), форсиране на дишането както при издишване и вдишване, при смях, напрежение, постъпване на студен въздух в горните дихателни пътища, поглъщане на груба храна, течности (особено студени) или голям залък. Често при кашличния пароксизъм се появяват световъртеж, задух и неволно уриниране.
Гастроезофагеалната рефлуксна болест може да имитира симптомите на бронхиална астма (особено нощните) и да се среща при болните от бронхиална астма. Това влошава протичането на астмата и според статистиката се среща при 25% от случаите. Сред пациентите с нощни симптоми на астма тази болест се среща в 60% от бол­ните. Рефлуксът се съпровожда от кашлица, повръщане и нерядко задух, което напомня бронхиална астма. За потвърждаване на диагнозата е необходимо ендоскопско изследване. Фиброгастроскопията и типичната анамнеза на пораженията на стомаха и хранопровода позволяват да се изключи бронхиална астма, независимо от изхвърлянето на храна в дихателните пътища. (Бел. ред. За гъбата Рейши, която влияе благотворно освен на дихателната и на други системи в организма, ще прочетете по-долу, а талон за намаление ще откриете на стр. 23.)
Диагностирането на бронхиална астма
в детска възраст е истинско предизвикателство за лекарите
Астмата се отличава с многообразни клинични и функционални прояви, свързани с възрастта на детето, особености на протичането на заболяването, възможни съчетания с други бронхо-белодробни болести и не само с тях. Сред алтернативните диагнози в детска възраст се нареждат заболявания като муковисцидоза, първична целиарна дискинезия, първичен имунен дефицит, вродени пороци на дихателните органи и сърдечно-съдовата система, аспирация с чуждородни тела.
В ежедневната педиатрична практика често се използва диагнозата „астматичен бронхит” дори при типична астма - в това число и при децата на подрастваща възраст. Трябва да се знае, че астматичният бронхит е вариант на астмата, присъщ за децата в ранна възраст, при който преобладават вазосекреторните нарушения. Подмяната на диагнозата на опасното заболяване „бронхиална астма” със смекчената „астматичен бронхит” успокоява родителите на бол­ното дете и дезориентира самия лекар. Използването на друго заболяване нерядко води до закъсняла диагностика и липса на своевременно лечение.
Често бронхиална астма се заменя с болестта „алергичен бронхит”, но при него няма пристъпи на задух и свирещо дишане.
Според лекарите в 20% от случаите възникват трудности и грешки при диагностиката на бронхиалната астма и хроничната пневмония при децата заради устойчивите физикални изменения в белите дробове при хронична пневмония. Заради грешната диагноза болните се подлагат на бронхологично изследване, което може да доведе до още диагностични и терапевтични грешки. Така става, защото в болните от бронхиална астма при запълване на бронхиалното дърво с контрастно вещество в резултат на хипотонуса на бронхите е възможна тяхната дилатация, която е обратима, но често погрешно е смятана за истинска бронхиектазия – хронично разширение на бронхите или бронхиолите.