Граждански призив за възстановяване на името
„Генерал Иван Колев” на 36 СУ „Максим Горки” в град София
Ние, подписалите този призив граждански организации и граждани, се обръщаме към Министерството на образованието и науката, Столичната община, Регионалното управление на образованието (РУО), училищното ръководство на 36 СУ „Максим Горки”, средствата за масова информация и към всички български граждани, които не са безразлични към публично поставения проблем.
Според чл. 31, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), който е в сила от 1.08.2016 г.,
„името на училището трябва да е обществено приемливо“. Тази правна норма е императивна и от нея логично следва, че имената на българските училища задължително трябва да отговарят на това изискване.
Като български граждани, на които не е безразлично посланието, което отправя към учениците и обществеността името и делото на патрона на 36 СУ в град София, ние споделяме позицията, че това име не отговаря на императивното изискване на посочения документ.
На 17 май 2017 г. Сдружението за построяване на паметник на ген. Иван Колев в Добрич е изпратило до г-жа Светла Нотева - директор на 36 СУ, аргументирано и придружено с богата информация ПРЕДЛОЖЕНИЕ за ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на предишното име на училището „Генерал Иван Колев”. Копия от ПРЕДЛОЖЕНИЕТО са изпратени до президента, премиера, кмета на Столичната община, министъра на образованието и науката, министъра на отбраната, председателя на Столичния общински съвет, началника на РУО, средствата за масова информация и др. Столичната община с писмо отправя молба за СТАНОВИЩЕ до г-жа Светла Нотева, директор на 36 СУ „Максим Горки“. ПРЕДЛОЖЕНИЕТО е обсъдено на педагогически съвет, като в нарушение на чл. 257, ал. 1 от ЗПУО в Протокол №13 от заседанието е отбелязано, че ,
,училището се управлява от педагогически съвет“! Според тази разпоредба на закона „орган на управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът“.
В случая е налице непознаване на нормативната уредба.
Изречението от Становището, според което генерал Иван Колев е роден извън пределите на България (в Украйна) и е починал в Австрия, е несръчен опит за внушение, че едва ли не той не е свързан с България, което е обидно за нашите сънародници в Украйна и противоречи на държавната ни политика за приобщаване към прародината им.
Особено неудачен е аргументът, изтъкнат от педагогическия съвет, че „... обществеността познава училището с името „Максим Горки“. Понятието „познава” няма нормативен характер, защото не се покрива с нормативното понятие „обществено приемливо име”.
Известност на името и обществена приемливост на името са две различни неща. В случая както сегашното име на училището, така и неговото предходно име - „Генерал Иван Колев”, с което то е обществено известно до 1952 г., са познати на обществеността имена. Но според нас те представят несъпоставими като значимост личности конкретно за историята на България.
Като граждани на Република България - демократична и правова държава, член на Европейския съюз, ние изразяваме своето мнение, че осъществените в периода на комунистическия режим действия, включително и
премахването на името на генерал Иван Колев като патрон на 36 СУ, са част от престъпните, изцяло с антибългарска насоченост решения, вземани в този период.
За нас, гражданите на европейска България, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО на достойното име на училището ще означава не само възстановяване на историческа справедливост, но и ще бъде пример за родолюбие, от какъвто младото поколение винаги ще има нужда. Името и делото на генерал Иван Колев напълно се вписват в изискванията към българското училище да изпълнява както образователни, така и възпитателни задачи. Защото става дума за национален герой, защитник на Отечеството в драматичен исторически период, който трябва да се познава от българските ученици, и същевременно за личност, чието поведение както в личния му живот, така и при изпълнение на дълга към Родината е пример, който възпитава в добродетели, ценни и особено необходими днес.
Буди недоумение не само неспазването на ЗПУО от страна на педагогическия съвет, който е провел и „гласуване” по ПРЕДЛОЖЕНИЕТО, но и самият резултат от това „гласуване”, от който става ясно, че
от общо участвали в гласуването 67 учители всички са били за запазване на името „Максим Горки“.
В случая педагогическият съвет взема „решение” по въпрос, който не е от неговите компетенции, тъй като „компетентен орган при вземане на решения за промени в наименованието на общинските училища на територията на град София е Столичният общински съвет“. Това пояснява в писмо до Сдружението Министерството на образованието и науката.
Училището е несъмнено „заинтересована страна”, но не е решаващ орган в едно такова административно производство. То няма правомощие да издава заповед във връзка с промяна в наименованието на учебните заведения. Опитва се обаче да бъде точно такъв решаващ орган, което е недопустимо! И по този начин блокира и поне засега проваля една наистина родолюбива гражданска инициатива.
Възмущение предизвиква написаното в становището от Педагогическия съвет, а именно, че писателят Максим Горки е отдавна признат за „гражданин на света”. След демократичните промени както в България, така и в Руската федерация след разпадането на СССР през 1991 г. всяко безкритично отношение към гражданското поведение на Максим Горки може да се определи като незнание. Докато за делото и честното име на генерал Иван Колев като защитник на Родината няма и не може да има две мнения, то не така стои въпросът с Максим Горки. По въпроса за литературната стойност на неговите произведения има различни и противоположни мнения. Затова пък е доказано документално, че този съветски писател е свързан с някои от най-антихуманните страници в историята на Сталиновия режим в СССР. Той става апологет на този режим и подкрепя политиката на мъчения и унижения на човешката личност, реализирана в масов мащаб в концентрационните лагери ГУЛАГ.
Съвременните изследователи на тази срамна страница от съветската история са изнесли множество доказателства за неговото недопустимо за писател поведение в тези години на масови репресии и унижения на човешката личност. Децата от 36 СУ трябва да знаят, че след посещение на техния „патрон” в един от лагерите в „Соловки” е разстреляно дете.
Едва ли е случайно, че в самата Русия бяха възстановени старите наименования на град Горки и проспект „Горки” в Москва – съответно Нижни Новгород и „Тверски проспект”. Това е също оценка, макар и чужда, както за личността на Максим Горки, така и за политиката на „преименуване” в съветския период. Оценка – показателна и поучителна. Факт е, че в сайта на самото 36 СУ дълги години съществуваше следният пояснителен текст: „До края на живота си [Горки] приема и поддържа с авторитета си престъпленията на сталинския режим.“ Но какъв пример е било това за учениците? И как този „пример” се свързва с абсолютно спорното твърдение, че Максим Горки е „световен писател, духовен учител на Бърнард Шоу, Хърбърт Уелс, Стефан Цвайг и на редица още гении на словото“.
Ние, подписалите този призив граждани и граждански организации, ще отстояваме публично нашето мнение, че трябва да бъде възстановено името „Генерал Иван Колев” на 36 СУ. Защото това е личност с безспорни заслуги за България, докато настоящото име на училището не само е поставено в условията на „престъпен режим”, но е и име на твърде спорна от морална и литературна гледна точка личност, която чрез своя живот и творчество не носи родолюбиво и положително послание за българските деца.
Запазването на името Максим Горки като патрон на училището е в противоречие със ЗПУО и не отговаря на основните цели на предучилищното и училищното образование. Налице е и императивната разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗПУО, според която
една от основните цели на училищното образование е ,,съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“. Личността на стария патрон на училището – генерал Иван Колев, напълно покрива със своя достоен живот и дело тази цел. Оставянето за патрон на името на чужд казионен писател, сталинист и великоруски шовинист, какъвто е Максим Горки, е в разрез с още два принципа, заложени в ЗПУО, а именно: ,,запазване и развитие на българската образователна традиция“ (чл. 3, ал. 1, т. 5) и „хуманизъм и толерантност“ (чл. 3, ал. 1, т. 6).
Ние, подписалите този призив граждани и граждански организации,
Ще инициираме дискусионен форум в софия под наслов: „обществено приемливо ли е в xxi век максим горки да е патрон на българско училище?“
Тази наша инициатива е напълно в духа на един от основните принципи в ЗПУО, който предвижда ангажиране не само на държавата, общините, работодателите, родителите, но и на юридическите лица с нестопанска цел, каквито са гражданските сдружения, с диалог по въпросите на образованието (чл. 3, ал. 1, т. 11).
ПОДПИСАЛИ:
1. Движение „Обществен натиск“
2. Съюз на възпитаниците на ВНВУ,ШЗО и РВГ
3. Клуб на летците „Капитан Димитър Списаревски“
4. Клуб „Един завет“
5. Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“
6. Сдружение за изграждане на паметник на генерал Иван Колев в Добрич
7. Дружество „Родолюбец“
8. Запорожко областно дружество за българска култура, град Запорожие, Украйна
9. Българска община „Св. София“, град Измаил, Бесарабия, Украйна
10. Кметство на село Бановка, Болградски район, Бесарабия, Украйна
11. Формация „Сите българи заедно“
12. Общобългарски съюз „Истина“
13. Дискусионен клуб „Свободна България“
14. Сдружение „Достойнство, отговорност, морал“
15. Историческо дружество „Българска Орда“
16. Сдружение „Българска европамет“
17. Сдружение на украинските организации в България „Мати Украйна“
1. Доц. д-р Александър Йорданов - БАН, публицист, председател на 36-о Народно събрание, посланик
2. Алекс Алексиев - анализатор
3. Доц. д-р Антоний Гълъбов - преподавател в Нов български университет
4. Д-р Андрей Илиев - Ню Йорк, САЩ. Випуск 1978г. на 36-то СУ.
5. О. з. кап.д. п.Атанас Илев - председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
6. Атанас Цонков, журналист, главен редактор на в. „Лечител“
7. Валентин Бойчев - ветеринарен лекар
8. Ваньо Чилов - бизнесмен
9. Kaп. I ранг о.р. Васил Данов - военен публицист, медиен експерт
10. Васил Митков - инженер, председател на Запорожкото областно дружество за българска култура, Украйна
11. Виктор Генчев - кмет на Бановка, родното село на ген. Иван Колев, Бесарабия, Украйна
12. Проф. д-р Вили Лилков - физик, поставил първата възпомeнателна плоча на ген. Иван Колев в София след 1989г.
13. Д-р Виолета Радева - журналист
14. Вихрен Молевски - икономически анализатор
15. Проф. д-р Владимир Милчев - историк, Запорожки национален университет в Украйна и зам.-председател на Запорожко областно дружество за българска култура, град Запорожие, Украйна
16. Д-р Георги Киримов - зъболекар
17. Акад. Георги Марков - историк от БАН, председател на УС на Сдружението за построяване на паметник на генерал Иван Колев в Добрич
18. Георги Чунчуков - учител, член на УС на Сдружението за изграждане на паметник на генерал Иван Колев в Добрич
19. Даниела Беличовска - д-р по българска филология
20. Дарин Канавров - историк, Исторически музей Балчик, член на УС на Сдружението за изграждане на паметник на генерал Иван Колев в Добрич
21. Димитрин Вичев - бизнес консултант, общественик
22. Д-р ф. н. Димитър Маринов - преподавател
23. О. з. полк. Дянко Марков - общественик, учредител на Общобългарски съюз „Истина“, издател на в. „Истина“
24. Проф. д-р Евелина Келбечева - историк, преподавател в Американския университет в Благоевград
25. Иван Сотиров - инженер, общественик
26. Иван Терзиев - инженер
27. Иво Инджев - журналист, блогър
28. Илиян Василев - експерт по международни отношения
29. Йордан Пашев - инженер, председател на клуб „Кап. Димитър Списаревски“
30. Кирил Чуканов - историк, общественик
31. Д-р Кремена Митева - литератор, гл. уредник в Дом-паметник „Йордан Йовков“, Добрич
32. Проф.д-р Лолита Николова - културен антрополог
33. Д-р Любомир Канов - психиатър
34. Любомир Димитров - Варна, ул. „Генерал Иван Колев“
35. О. з. полк. Любен Миланов - инженер, зам.-председател на Съюза на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ
36. Манол Глишев - историк, общественик
37. Марта Георгиева - общественик
38. Доц. д-р Методи Андреев - преподавател в УАСГ
39. Михаил Найденов - експерт по отбрана и международна сигурност, член на АСБ
40. Милен Радев - преводач, публицист
41. Проф. д. и. н. Милко Палангурски - началник НИХТИД „Св. Св. Кирил и Методий“ Велико Търново
42. Д-р Михаил Кръстев - зъболекар
43. Проф. д-р Михаил Неделчев - литературен историк, НБУ
44. Михаил Станчев - доктор на историческите науки, професор в Харковския национален университет „В. Н. Каразин“ в Украйна, чуждестранен член на БАН
45. Доц. д-р Момчил Дойчев - политолог, преподавател в НБУ
46. Николай Василев - политолог
47. Никола Григоров - икономист, автор и издател на поредицата „Сите българи задно“, в това число на двутомника ,,Генерал Иван Колев -добруджанският герой“ от 2008г.
48. Проф. д.ф.н. Николай Даскалов - славянски филологии, ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий“
49. Николай Иванов - бизнесмен, председател на Българска община „Св. София“, град Измаил, Бесарабия, Украйна
50. Д-р Олена Коцева - експерт филолог, председател на Сдружение на украинските организации в България „Мати Украйна“
51. Орлин Грозев, IT - специалист
52. Проф. д.с.н. Петър Иванов
53. Петър Бояджиев - политически емигрант във Франция
54. Проф. д-р Пламен Павлов - историк, ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий“
55. Д-р Радослав Йорданов - гл. ас. в Стопанска академия, Свищов
56. Радослав Симеонов - историк, автор на статията „Една нереализирана идея за паметник на генерал Колев в Добрич“, 1993г. “
57. Румен Леонидов - поет, преводач, общественик
58. Светлин Илев - архитект
59. Слави Николов - лекар
60. Стефан Седмаков - инженер
61. Стойко Стоянов - журналист
62. Стоян Райчевски - публицист, общественик
63. Стоян Стоянов - архитект
64. Станислав Станев - адвокат
65. Проф. д.ф.н. Тодор Балкански - езиков археолог
66. Христо Марков - филолог, бивш депутат
67. Христо Анастасов - политолог, общественик
68. Цочо Билярски - историк документалист
69. Янко Гочев - адвокат и историк
Под гражданския призив са се подписали десетки изявени българи, чиито имена може да прочетете в сайта на в. „Лечител“ – www.lechitel.bg.
Бел. ред. Публикуваният граждански призив е с малки промени и съкращения от редакцията.
В следващата притурка ще дадем глас на дискусия по темата. 
