Брой: 28, 13 юли 2017 - ТЕРМАЛНИТЕ ВОДИ НА БЪЛГАРИЯ

Повишената пикочна киселина е предпоставка за сърдечно-съдов инцидент

Професор Михаил БОЯНОВ е специалист по ендокринология и болести на обмяната в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Александровска”, МУ - София. Член е на множество български, европейски и международни дружества и асоциации. Автор на редица публикации, учебници и списания; председател на изпитни и професионални комисии.

• Проф. Боянов, какво представлява пикочната киселина?
- Пикочната киселина е метаболит в обмяната на пурините – група азотосъдържащи хетероциклични съединения. Те се съдържат в черния чай, кафето, шоколада, някои месни продукти (например черен дроб, червени меса) и други. Свързани са с обмяната на нуклеиновите киселини.
Пикочната киселина не е метаболит само при човека. Тя присъства при много животни. Смята се, че появата й в метаболизма има еволюционна роля за преминаване от воден към сухоземен начин на живот.
В сравнително ниски концентрации тя играе ролята на антиоксидант, т.е. намалява неблагоприятното окисление в тъканите и отстранява свободните радикали. В повишени количества обаче действието й е вредно за организма.
• В какви случаи се увеличават нивата на пикочна киселина?
- Принципно съществуват две основни възможности. Първата причина за повишено образуване е видът на диетата – прекаляването с определени храни и напитки – червено месо, вътрешности, алкохол. Това е типичното меню на владетелите през Средните векове. По онова време се е смятало, че зеленчуците са подходящи само за по-простото население – техните поданици.
Пикочна киселина може да се образува и при разпад на клетки – например при лечение на различни злокачествени заболявания с цитостатици.
Особен случай е генетичното предразположение, при което е налице свръхактивност на определени ензими и респективно повишено производство на пикочна киселина в организма.
Друга причина за завишени стойности е намаленото излъчване през бъб­реците. И тук участват много генетични фактори. Така при някои хора генетично пикочната киселина не може да бъде излъчена през бъбрека.
Съществуват болести и лекарства, които също намаляват отделянето й през бъбреците. Един класически пример е бъбречната недостатъчност. Пикочната киселина е сред първите показатели, които се увеличават рано в хода на намаляването на бъбречната функция. Лекарства, които стопират отделянето й, са тиазидните диуретици. Изписват се често при лечението на сърдечна недостатъчност и артериална хипертония.
• Коректно ли е да се търси връзка с пола на пациента и възрастта?
- Трябва да отбележа, че наличието на повишена пикочна киселина е 4-5 пъти по-високо при мъжкия пол и нараства с напредването на възрастта. През последните десетилетия този проблем ескалира поради нездравословното хранене, с което се сблъскваме ежедневно и като лекари, и като граждани и родители…
Около 20% от населението има повишени нива на пикочната киселина. Но само до 5% ще развият типичната клинична картина на подагра. Тя се нарича още царската болест. Характеризира се с появата на оток и силна болка, зачервяване и намалена подвижност главно на ставите на палците на краката. Но може да бъдат засегнати и други стави.
• Освен за подагра, рисков фактор ли е и за други заболявания?
- В последните десетилетия нараства интересът към пикочната киселина не в контекста на типичната подагра, а като предпоставка за сърдечно-съдов инцидент. Оказа се, че тя, заедно с повишените масти в кръвта, увеличената кръвна захар и хипертонията, участва в характеристиката на т.нар. метаболитен синдром, последица от затлъстяването. От друга страна, има съвсем ясни индикации и данни, че хората с повишена пикочна киселина по-често преживяват сърдечно-съдови и мозъчно-съдови събития.
Пациентите не бива да се заблуждават, че първо трябва да са развили подагра и после да попаднат в рисковата група за сърдечно-съдови заболявания. За появата на подагра има значение не само абсолютното ниво на пикочната киселина, но и други фактори – обезводняването на организма, приемът на алкохол.
Ще поставя специален акцент върху факта, че пикочната киселина се увеличава много от консумацията на храни и напитки, подсладени с фруктоза. Без да споменавам търговски марки, някои безалкохолни напитки са широко разпространени на българския пазар.
• Кога е желателно да се изследва нивото на пикочната киселина и необходимо ли е да има изявена клинична картина, за да се предприеме такава стъпка?
- Пикочната киселина трябва да се тества, когато се извършва метаболитната оценка на лица след 40-годишна възраст. Имам предвид, че заедно с липидния профил и кръвната захар трябва да се проследяват и нивата на пикочната киселина.
Ако не съществуват рискови фактори за сърдечно-съдов инцидент, може да приемем за нормална стойност на пикочната киселина около 400 микромола/литър при мъже и 360 - при жени. Но когато е налице сърдечно-съдов риск или вече има прояви на подагра, изискванията на лекарите стават много по-амбициозни и ние целим нива средно под 350-360 за мъже и под 280-300 микромола/литър за жени.
• При вече завишени стойности как може да се стигне до тяхното нормализиране?
- На първо място с алкализираща диета, ориентирана към зеленчуците. С прием на много вода, спиране на приема на алкохол, на всякакви червени меса и вътрешности.
Разполагаме с две групи медикаменти – едните потискат ензимите, които водят до повишено образуване на пикочна киселина. Втората група увеличават излъчването на пикочната киселина в урината. Те са по-слабо използвани в нашата страна.
• Има ли някакви специални изис­квания, които пациентите трябва да спазят преди извършване на изследването?
- По принцип преди извършването на изследвания, които оценяват метаболитните фактори, се изисква да има поне 10-часов глад през нощта - те се правят сутрин на гладно. Предишния ден храненето трябва да е нормално (обичайно). Денят не трябва да е завършил с твърде обилна вечеря. Ако не се спазят посочените изисквания, съществува вероятност за получаване на грешни резултати.
• Може ли да се търси болестен процес, когато нивата на пикочната киселина са твърде ниски?
- В медицинската практика такъв проблем не съществува. Много рядко се срещат подобни случаи, но това обикновено е при хора, които спазват диета, имат генетична предразположеност или са с по-малки телесни размери. Но това не е клиничен проблем.
• Когато говорите за генетична обусловеност, означава ли, че повишени стойности може да се проявят още в ранна детска възраст?
- Да, те може да се появят и в ранна детска възраст. Тогава са обект на внимание от страна на педиатрите.