Няма съмнение, че гърбовете ни са станали онази част от тялото, която е най-вероятно да ни създаде проблеми. Болката в гърба понастоящем е глобална епидемия и втората най-честа причина за посещение при лекар.
Около 60% от хората в САЩ и 80% от тези във Великобритания страдат от такива болки в някой момент от живота си, но най-много са засегнати жените, въпреки че средностатистически те водят по-здравословно съществуване от мъжете и по-рядко страдат от наднормено тегло, което е една класическа причина.
Хроничната болка в гърба се определя от официалната медицина като болка, която продължава 12 или повече седмици. Най-често посочваните причини са навяхвания, наранявания и травми, възраст, напълняване, дискова дегенерация и херния, гръбначна компресия, скелетни нарушения, инфекции, бременност, камъни в бъбреците, лоша поза, артрит, остеопороза, ендометриоза и фибромиалгия.
Странното обаче е, че много рядко се споменава за хирургията като допринасящ фактор. В действителност според шотландския специалист по болките У. А. Маккрей хроничната постоперативна болка е като цяло пренебрегвана тема. Проучване на пациенти на клиники за лечение на болка в Шотландия и Северна Англия разкри, че анкетираните са посочили „хирургичната операция“ като частична или даже единствена причина за своето оплакване.
Имайки предвид разпространението на хроничната болка в гърба при жените, изглежда странно, че не са провеждани изследвания върху връзката й с хистеректомията. Защо това е странно? Известно е, че тази хирургична интервенция с времето оказва пряко отрицателно въздействие върху силата и стабилността на мускулите на тазовото дъно, допринасяйки за пролапс на тазовите органи. Органите, които нормално се намират в долната част на корема - пикочен мехур, маточна шийка, тънки черва и ректум, пропадат във влагалището. Това може да предизвика уринарна стрес инконтиненция (изпускане на малки количества урина при кихане, кашляне, смях или вдигане на тежести), чревна дисфункция и болки в кръста според Наръчника за семейно здраве на Харвардското медицинско училище.
Както обяснява британската Асоциация по хистеректомия, „тазовите органи и тъкани са свързани от съединителна, поддържаща тъкан, която ги закрепва към костната структура на таза. Когато матката се отстрани, тази структура става уязвима, защото отслабващите поддържащи тъкани се отдръпват. Тогава други тазови органи - пикочен мехур, маточна шийка или право черво, започват да пропадат във влагалището“.
Разбира се, по време на хистеректомията настъпва и директно увреждане на връзките и изградените от меки тъкани поддържащи структури. Случва се и при лапароскопските операции. В действителност
увреждането на уретера е до 35% по-вероятно при лапароскопската хистеректомия,
отколкото при традиционната отворена коремна хирургия.
Мускулите на торса и тазовото дъно при жените работят заедно, за да спомагат за поддържането на изправената поза, като способстват за стабилността на торса и гръбнака, а така също и на тазовия пръстен или „пояса“, съставен от двете бедрени кости и сакрума (опашната кост), които се свързват от сакроилиачните стави.
Това означава, че те контролират и лумбалния дял на гръбнака и спомагат за поддържането на нормално кръвно налягане в коремната кухина, което способства за правилното дишане. Ако вътрекоремното налягане се повиши твърде много, това може да ограничи движението на кръвта в тазовите органи и корема, причинявайки органна дисфункция или недостатъчност.
Макар изследванията да показват, че пролапсът след хистеректомия се случва 5,5 пъти по-често при жени, при които поначало причината за интервенцията е било наличието на симптоми на пролапс, повечето (до 61,5%) от операциите поради рецидив на пролапса са в различна част на тазовата кухина, което говори за „преразпределение“ на ефектите в тазовата област след извършването на първоначалната хистеректомия.
„Не е необичайно жените да страдат от болки в гърба след хистеректомия или от стрес инконтиненция, защото матката я няма“, казва остеопатът Саймън Рос, един от основателите на клиниката Kane & Ross в Лондон. „Нормално размерът на матката е от 4 до 7 см, а ако ви предстои хистеректомия, тя навярно е много по-голяма, защото има миома или ендометриоза. Това празно място след операцията трябва да бъде запълнено. Структурната динамика се променя по протежение на гръбначния стълб и тазовото дъно.“
...
Лечения на хроничната болка в гърба след хистеректомия
За всички от следните терапии или подходи има данни, че помагат на пациентите:
Иглотерапия. Тя се е доказала като ефикасно лечение при болки в кръста. Дори и фалшивата акупунктура (с притъпени игли, които не проникват в кожата) при едно изследване в Германия се оказала близо два пъти по-ефикасна от конвенционалната терапия.
Движение. Нора Кофи препоръчва да не се заседявате за дълго време и да си настроите таймер на 10-минутни интервали – 10 минути седене, 10 минути ходене, пак 10 минути седене, пак 10 минути ходене...
Охлаждане. Ледът е изпитано средство, което облекчава болките в кръста при някои жени за период до две седмици. Поставете четири пакета с лед, увити в тънка кърпа, върху седалището си за 20 минути, след това ги махнете за 20 минути. Повторете поне три пъти.
Скачане на въже. Макар да противоречи на интуицията, този вид упражнение помага на много жени и действа по-добре от ходенето и бягането. Трябва обаче да скачате с двата крака заедно; скачането чрез редуване на единия и другия крак често пъти влошава болката в кръста и причинява повече проблеми с колената.
Разтягане. При някои жени помага просто да стоят с ръце, прибрани до тялото, след което да ги вдигнат възможно най-високо над главата и да задържат тази позиция за 10 секунди. „Разтягането е много важно - казва Кофи. - Вие започвате да губите гъвкавост още от деня на операцията.“
Бел. ред. В карето на страница 23 ще видите Бодифлекс® Босвелия. Той е специално предназначен за подпомагане нормалната ставна подвижност. 
