Д-р Мариана ГРАМАТИКОВА е началник на отдел „Трудова медицина“, дирекция „Обществено здраве“ в Регионална здравна инспекция. Заема поста от 1987 г. Завършила е медицина. Работила е и като общопрактикуващ лекар.
Много читатели на вестник „Лечител“ се притесняват дали дрехите втора употреба представляват риск за здравето. Те искат да знаят могат ли да се заразят с болести или гъбички, как се дезинфекцират дрехите и дали самите дезинфектанти са безопасни за здравето на потребителите. За да бъдем максимално коректни, се допитахме до Регионалната здравна инспекция, както и до два от най-популярните разпространители на дрехи втора употреба в България. Попитахме фирмите откъде внасят дрехите, кой контролира вноса, имали ли са оплаквания от клиентите си? В рамките на 50 дни те не отговориха.
Според нормативния акт в момента не е необходимо всяка стока втора употреба да има етикет, на който да пише датата на внасяне, вносителят и препаратът за дезинфекция. Дрехите пристигат в огромни чували с партидни номера.
• Д-р Граматикова, от фирмите вносители научавам, че предимно стоката идва от Дания, Холандия (западните страни). Вярно ли е?
- Напълно.
• Всъщност, когато у нас пристигне стоката, тя от кого е проверена в чужбина? Имате ли информация?
- Не. Нямаме толкова подробна информация и връзка с контролните органи в чужбина. Но обикновено пристигат от митницата уведомления. В това уведомление пише, че има партида дрехи втора употреба. Отива наш служител. Вече според наредбата в закона се изисква документ, че преди внасянето на стоката в страната е извършена дезинфекция. Тоест дезинфекцията се извършва изцяло в страната, от която са дрехите от фирмата, която ги е пакетирала. Тя е длъжна да предостави документ за всичко извършено. Съгласно нормативните актове фирмите, вносители и разпространители у нас, не са задължени да дезинфекцират стоките. Те само ги продават. При проверка от нас им се изисква документът, предоставен им от фирмата в чужбина.
• Какви са видовете дезинфекция?
- Химическа с препарати и механична. Зависи от стоката. Няма изискване в нормативния документ за дрехите втора ръка каква обработка точно трябва да са преминали дрехите. Може да бъде изпиране с биоцидни препарати, с термична обработка, по някакъв друг механичен начин. В наредбата липсва конкретно изискване какъв да е видът на обработката. Което според мен е пропуск в наредбата. Тя все пак е стара и в момента работна комисия работи по-нейното подобряване. Законодателството, което е за биоцидните препарати, е от 2000 г., както и последната наредба за дрехите втора употреба.
Правили сме няколко тематични проверки.
• Какво ще рече „тематична проверка“?
- Проверка, насочена точно към даден вид дейност или стока. В случая от началото на миналата година до днешна дата са направени 3 тематични проверки на магазини за употребявани стоки по прокурорска разпоредба.
• И какво са установили тези проверки?
- Нашият отдел „Трудова медицина“ проверява точно с какви дезинфектанти е извършена дезинфекцията. Проверявали сме документа, представен на фирмата разпространител у нас от фирмата, опаковала дрехите в чужбина. Отдел „Здравен контрол“ се занимава с точните изисквания по наредбата – а именно дали не се продават някои от забранените за втора употреба стоки като бельо, детски дрехи, играчки, ританки за бебета, обувки… Действително препаратите, с които е направена дезинфекцията, може да бъдат вредни за здравето, но изцяло отговарят на законодателството, защото законът по отношение на биоцидите е много сложен, много се променя. За една година се появяват много нови изисквания към биоцидните препарати. Лошото е, че в наредбата, която действа за дрехите втора употреба, няма изискване почистването да бъде направено с препарати, които са с издадени разрешения. Всеки един биоциден препарат на територията на Европейския съюз трябва да бъде с издадено разрешение. В България разрешението се издава от Министерството на здравеопазването. Има комисия, която разглежда всеки препарат. След одобрение на всеки се слага номерът на разрешителното. Но в наредбата за дрехите не се изисква препаратът да е сред тези с разрешително. В документа, който получаваме, пише, че е извършена дезинфекция с еди-какво си. Препаратът е активно вещество, регистрирано в ЕС, но нямаме издадено в България разрешение от министъра на здравеопазването. В тази насока се налага промяна. Просто трябва да се регулират нормативните документи.
• Какво точно изисква наредбата за дрехите втора употреба?
- Да са годни за употреба и в цялостен вид. „Да са почистени и дезинфекцирани. Да са без видими дефекти или петна. Да са здрави.“
• Проверка може ли да бъде извършена по сигнал на граждани?
- Да. Има текущи проверки, които ние планираме и по граждански сигнали.
• Получавали ли сте оплаквания от потребители на стоки втора употреба?
- Не. Не сме имали оплаквания от хора от типа на тези, които ме попитахте предварително (че са се заразили с болести след употреба на дрехите, гъбички или странични ефекти от дезинфектантите). Нямаме нито един сигнал от потребител, че е получил дразнене по кожата или че се е разболял от нещо. Обаче сме имали доста сигнали за дрехи от маркови магазини.
• Какви са били сигналите за марковите стоки от магазин?
- За обрив, за оцветяване на кожата. В тези случаи сме вземали проби, проверявали сме за азобагрила и за забранени химични вещества. Както и за превишаване на допустимата им наличност. Относно втората употреба подобни сигнали нямаме. Но са се обаждали граждани за други нарушения. Казвали са ни, че в еди-кой си магазин са пуснати обувки. Или че забранените стоки като бельо, бански и обувки се пускат след края на работното време на регионалната здравна инспекция. Молят ни да проверим след 17.00 ч или в почивните дни. Има граждани, които са страшно запознати със закона и сигнализират, например за детски дрешки и за играчки. Специално за вас направих справка. От началото на тази година са направени 139 проверки и са съставени 30 акта. Всичките нарушения не са установени заради евентуални зарази и неправилна дезинфекция, а защото са продавани забранените за втора употреба стоки. Причината обувките да са сред забранените, е, че са невъзможни за дезинфекция. Би могло да се разпаднат, самата кожа се променя, а могат да пренасят гъбички. Имали сме запитвания от големите фирми разпространители може ли допълнително да правят дезинфекция на територията на страната и каква да бъде.
• Какви са препоръките ви към гражданите?
- Да спазват нормалната хигиена на пазаруване. Всичко купено, без значение от кой магазин, трябва да се пере преди употреба, защото може да бъде пробвано от друг човек преди купуване. След като пакетите пристигнат в България, става разпределение по качество и по вид артикул. Обектите, в които се разделят дрехите, не са „обекти с обществено предназначение“ и ние нямаме пряк контрол върху помещенията, в които става самото съхранение и сортиране на дрехите.
• Дезинфектантите могат ли да причинят алергична реакция? За да е толкова строг контролът им, какви са опасенията на здравните институции?
- Като за всяко друго вещество. При разрешените биоцидни препарати или дезинфектанти на етикетите е описано конкретното им предназначение (за подови настилки, за текстил, за съдове). Опасенията са, че в тях все пак има редица активни вещества. Затова трябва точно да бъде указан и начинът на употреба. Всяко химично съединение въздейства различно при различните хора. Ако на мен ми няма нищо, вие може да реагирате зле към него. Има специални препарати за детските заведения, за да не се алергизират децата.
• Наредбата за дрехи втора употреба има ли и други слаби места, освен че не е изрично описано с какви дезинфектанти да се третират тъканите?
- Ще видим. Работната група ще си каже мнението. Основен недостатък е, че дезинфекцията се извършва извън България. И контролът се извършва в търговската мрежа. Вносителите ни показват документа, но ние няма как да знаем коя дреха точно от коя партида е. Има застъпване между партидите. Една може да е внесена в страната миналата година. Да е разпродадена, а на мен да ми покажат документа за нея и да ми обяснят, че все още стоките от нея са на рафтовете. Колко партиди може да са внесени през това време? Доколкото знам, в други европейски страни изобщо няма изисквания за дезинфекция.
• Дали е пропуск, че нямат етикети от фирмата вносител или от износителя? Може би на всяка дреха трябва да има етикет с датата на внасяне, използвания препарат и от коя държава е?
- Не съм категорично сигурна. Трябва да попитате друг експерт какви са изискванията за етикетите. Ако при изготвянето на новата наредба поискат нашето мнение, ще им предложим всички тези неща да бъдат обозначени за всяка дреха.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
