в-к Лечител
в-к Лечител
 

Доц. д-р Тодор Дончев, 80 години:

Брой: 1, 4 януари 2018 - АНГИНАТА
Тодор ДОНЧЕВ е роден на 20.09.1937 г. в с. Мраченик, Карловско. Завършил е с отличие държавната образцова земеделска гимназия в гр. Садово. Има специалност по етерични масла. До 1963 г. е участъков и главен агроном на ОТКЗС в с. Любенова махала, Сливенско, откъдето за национални постижения е изпратен една година да работи в Куба. Там работи в предприятието „Хидропоник” от 1963 г. до 1964 г. като „доматен инженер”. След това става старши агроном в ДП „Българска роза“, Карлово. Кара едногодишен курс по немски език в Хайдер институт, след това е редовен аспирант в Лайпцигския университет и защитава докторска степен по биология. От 1976 г. до пенсионирането си е научен и старши научен сътрудник в ИФР „Методий Попов“ при БАН.
30 години се занимава с изследователска дейност на фитохормоните. Има над 60 научни и научнопопулярни публикации. Участник е в десетки научни симпозиуми и конгреси. Владее испански, немски, английски и френски. През 1968 г. се жени за германка, има 3 дъщери и 5 внука.


• Защо издадохте своя биографична книга „Моето животоописание“?
- Направих го заради семейството си. Заради децата си, защото те се родиха в Лайпциг, когато аз бях докторант. Те не знаеха откъде са им корените. Каква е била обстановката в България и си въобразяваха разни неща. Между мен и жена ми не се говореше по тази тема. Затова го написах черно на бяло – нека да знаят истината. Написах я на един дъх преди 15 години, а я издадох преди 5-6.
• В книгата си казвате, че сте типичен балканджия. Защо?
- Защото, където съм роден - в Сърнена Средна гора (полубалкански район, източно от гр. Карлово), се издига най-високият връх в тази част на Сърнена Средна гора, където е гробът на Хаджи Димитър. Ние имахме там 50 дка ниви, на които аз съм станал човек. На 1 година съм бил, когато са ме возили с волска кола по 1 час, докато стигнем на нивите по каменистите пътища. Моите родители беряха рози и тютюн. Сутрин от 1 часа през нощта сме тръгвали натам с волската кола, защото нямаше къде да ме оставят. Още преди 9 септември 1944 г. брат ми и по-голямата ми сестра напуснаха селото, за да учат в гимназия. Един път в розовите храсти до мен са намерили и змия. В селото ми тогава ние бяхме най-заможни.
• Какви качества има типичният балканджия?
- Има една стара поговорка, която гласи: „В Балкана се раждат хора, а на полето – тикви“. Аз съм от тия хора на Балкана. Живях там до 1951 г. Пасъл съм овце и крави. Бях първи помощник на баща си. Брат ми е най-голямото дете в семейството. Между нас са се родили 2 сестри.
• Родителите ви бяха ли дълголетни? До колко години живяха?
 - Бащата на майка ми, Тодор Стоев Четинов, е бил началник на разузнавателния отряд на източния сектор на Одринската крепост, приятел от младежки години на ген. Георги Вазов, неговия командващ. Дядо ми е повел фактически атаката на Одринската крепост
1913 г. Не го помня, защото е починал, когато съм бил на 2 години. Бил е основател на комунистическата партия през 1919 г. И затова в своя дом е посрещал и Васил Коларов, бъдещия министър-председател. След това е подведен и лежи в затвора. Там си е загубил здравето.
Майка ми живя 93 г. и 3 месеца. А голямата ми леля Рада (майка ми имаше 2-ма братя и 4 сестри) живя почти 105 г. Тя бе най-дълголетният жител на Плов­дивска област. Братовчед ми, Продан Христов, откривателят на противораково лекарство във Виена, почина миналата година на 95 г., а сестра му – на 97 г. Те са ми роднини по бащина линия. Майка му (от бащиния ми род) също доживя почти до 105 г.
Баща ми почина на 85 г. Чичо ми (брат на баща ми) е завършил в Софийския университет висша математика през 1916 г. с акад. Кирил Попов. Братът на Кирил - Методий Попов, бе патрон на моя институт, на БАН, където аз работих 25 години.
• А Вашите братя и сестри?
- Брат ми почина на 68 години, когато аз бях в Берлин. Получил е инфаркт, докато спял. Не можах да присъствам на погребението. Другите ми 2 сестри са още живи. Голямата е на 88, по-малката пък е с 2 години по-голяма от мен. Аз съм най-малкият в семейството.
• На какво според Вас дължите дълголетието си?
- Имахме 12 дка лозя и 15 дка рози. Нашите градини бяха най-хубавите. Баща ми правеше най-доброто вино, но никога не пиеше. Даже когато наливаше вино и трябваше да сръбне от маркуча, за да потече, веднага го изплюваше. Майка ми го наричаше „будала“. Той казваше „Аз не съм по пиенето, аз съм имишът, т.е. по плодовете“. Зеленчуците все бяха дефицит. Преживявахме предимно на туршии. Баща ми бе много спокоен човек, страшно разумен и работлив. Това, че не злоупотребяваше с нищо, му помогна да работи до последно в строителството.
• А Вас какво Ви поддържа?
- Да не се хваля за това, защото виждате ме здрав пред вас… но не е много вярно. Баща ми казваше: „Виждате ме. Изглеждам много добре, но на човек шареното му е отвътре“. Точно това се случва и с мен. Изглеждам много добре, но съм с 95% инвалидност от ТЕЛК. В търсенето на пари, за да издам книгите си, бях 1 година гневен и така си изгубих здравето. Получих карцином на бъб­река. Ходя на скенер редовно. Имам и диабет от 12 години. Спазвам диетата и се храня доколкото мога разделно. Не може да се спазва всичко, но доколкото ежедневието ми позволява… го правя.
• Използвате ли целебни билки? Вярвате ли в тях? Някое растение от родния Ви край може би?
- Преди 60 години родителите ми се преместиха в гр. Карлово. Билките от моя роден край не ги ползвам. Но мога да ви кажа тези, които научих от работата. Дипломната ми работа бе „Етерични масла и лекарствени растения“. В наши дни пия всичко, което ми се предписва - и за кръвно, и за диабет. Всеки ден опит­вам да изпивам по 3 литра течности. Поне 2 литра са под формата на чай. Лекарствата си пия с минерална вода. Често съм на лозето си в Сопот. Сам съм. Жена ми почина преди 19 г. Децата ги няма, в Германия са. От 1987 г. Завършиха тук, в София, Немската гимназия и заминаха за Берлин. Аз по някакъв начин опитвам да се поддържам.
• Мислили ли сте да заминете и Вие при тях?
- Не. Никога. Избягах оттам. Завърших най-старата образцова гимназия в България, основана 1882 г. Бе колеж, който нямаше равен в България. Намираше се в Садово, до Пловдив. Бях и главен специалист на „Българска роза“ от 1964 до 1969 г., имахме най-много рози в моето село. След като завърших института в Пловдив, ме разпределиха в Сливен. Там станах не точно специалист по етеричните масла, а по-скоро градинар. През 1961 г. там съм построил първите полиетиленови оранжерии в България. Проведох Национално съвещание по внедряването на т.нар. препарати за ускоряване на зреенето. Зародиха се в съзнанието ми разни идеи и аз започнах да се занимавам с фитохормоните. Посветих им 30 години от живота си. Имахме национални постижения по няколко показателя. Аз, като главен агроном на едно от първите ТКЗС-та в окръга, бях пратен като експерт в Република Куба. Аз пишех указанията за окръга за отглеждането на ранните полски домати. Те засенчваха Италия, Холандия. Имаше скандал през онези години, защото ние се бяхме наложили като първи износители на ранни домати в Европа. Но нищо не трае дълго. Удариха ни много страни и България тръгна надолу.
• Колко години бяхте в Куба?
- Само една. Отидох в младежка бригада на ЦК на Комсомола. Бяхме много ниско платени. Тези с договори към „Техноимпекс“ вземаха 3 пъти повече от нас. Аз след първата година не пожелах да се завърна. Там работих нещо, което в България беше напълно неизвестно – бях „доматен инженер” в предприятие „Хидропоник”. Аз съм човекът, вкарал понятието „хидропоник“ в езика ни. И професорите не го знаеха. Ние имахме само геопоника – отглеждане на растения в почва. Хидропоник е готова химическа хранителна среда в чакъл. Изпратиха ме в образцовото селище на Фидел Кастро – на 80 км западно от Хавана. Първо в хидропоника са отглеждани само цветя, и то във Флорида. Доматите по принцип на открито много добре виреят в Куба, обаче като се стигне до периода на зреене, влагата и голямата жега ги съсипват. За 1 седмица във влажния период стават като полети с гореща вода. Скапват се. Кастро бе направил това ново модерно селище Лос Пинос. Беше събрал най-бедните селяни, за да демонстрира новия социалистически строй. Беше им осигурил нови двуетажни къщички. Имаше в средата детска градина, училище, културен дом. Това е най-красивата част на Куба. Има безкрайно много паркове. Това бе показната част на страната. Там Кастро водеше чуждестранните делегации. Аз там съм посрещал и развеждал министъра на отбраната Добри Джуров. Посрещал съм даже първия секретар на ЦК на индонезийската комунистическа партия! Добри Джуров пристигна с кораб, пълен с ябълки. Кубинците 4 години не бяха виждали ябълки. Ние в тези години в България сме получавали банани и портокали предимно от Куба. Докато бях там, убиха президента Кенеди. Кубинците един час след съобщението за смъртта му танцуваха. Радваха се… Представяте ли си?...
• А как стигнахте до Германия?
- Като се завърнах от Куба, много трудно се освободих от предишния си пост. Бях изкарал 3 години и нямаха право да ме задържат. Постъпих за първи път по специалността си на работа в гр. Карлово в предприятието „Българска роза“ като главен специалист. 5 години работих там. Закърмен съм на розовите градини. Там си ми е мястото. Също много трудно се отказах от тази си работа. Товареха ме с много задачи, много отговорности. Бях член на всички организации и комитети. Но междувременно издържах и конкурс в Пловдив. 3 години бях международно хоноруван асистент по парниково и оранжерийно зеленчукопроизводство в Селскостопанския (Аграрния) университет сега. През 1968 г. се ожених за моята съпруга, Ерика. Бях на екскурзия в Германия. Тя е от Лайпциг. Баща й бе австриец, а майка й – от Лайпциг.
• Как се запознахте?
- С един мой приятел, д-р Кънев от Карлово, и съпругата му, д-р Добринова тръгнахме с колите си за ГДР. Аз не знаех немски. По някаква случайност преспахме в дома на бъдещата ми съп­руга. Само се запознахме. След една година ми се обади, че идва в България. Беше яла много хубави едри наши праскови. В ГДР подобни неща имало само 1-2 седмици в годината. На 2 май 1968 г. сключихме граждански брак в Карлово. Нямах никакво намерение да напускам града. Уговорката бе тя да остане тук. Веднага щях да я уредя с работа. В Германия бе преподавателка по немски в Лайпциг в специално училище за разширено изучаване на чужди езици. Беше завършила „Германистика“ и „Славянска филология“. Баща й беше виден редактор в издателството на Библиографския институт в Лайпциг. Той е говорел и руски. В началото с нея си говорехме на руски. Децата си в България съм ги учил само на немски. Отидох в Германия при съпругата си по частен път. Много трудно. Със заповед на министъра на химията и металургията бях освободен от системата на „Фармахим“ поради заеманите длъжности, макар че си бях спечелил конкурс за аспирантура в Института по розата и Института за защита на растенията – Костинброд.
По това време жена ми вече беше бременна. Аз имах аспирантура от Института за защита на растенията, но не ми я признаха в Германия. Една година учих в Хайдер институт. Трябваше пак да се явявам на приемни изпити, за да стана аспирант.
• Вярно ли е, че сте били заедно с Ангела Меркел в Университета?
- Да. Аз постъпих в Института по тропично земеделие и ветеринарна медицина. Нямах общо нито със земеделието, нито с ветеринарната медицина. Те на практика подготвяха студентите за износ на продукцията за чужбина. Да търгуват предимно с арабските страни. Аз бях повече на специализация в Института по биохимия в Хале към Немската академия на науките. С Меркел сме били едновременно в университета, когато аз съм бил редовен аспирант във Факултета по природни науки. Аз постъпих на 1 май 1970 г. Бях до 25 май 1975 г.,
тогава защитих докторска степен по физиология и биохимия на растенията. Тук се водя доктор по биология. В този факултет 1973 г. като студентка по физика постъпва Ангела Меркел. Тя завършва през 1977 г. Баща й бе известен като Червения поп в ГДР.
• Защо са го наричали така?
- Роден е в град Кил, в Западна Германия. Преселник след войната в Берлин. Майката на Меркел също е германка, но е родом от Гданск, Полша. Не съм много сигурен защо му викаха Червения поп. Прогресирал е нещо като поп. Бил е използван от управляващите за пропаганда на вярата в социалистическо време.
• Вие защо сте отишли толкова далече от своето поприще? Защо се занимавате с гроба на Хаджи Димитър, когато сте експерт по физиология на растенията? Това Ваша мания ли е, или страст?
- Станал съм човек в подножието на връх Къдрафил. Там, загърбен, се намира гробът на героя, а не на вр. Бузлуджа! Последната ми книга за гроба ще излезе по случай 150-годишнината от смърт­та на Хаджи Димитър (догодина) „Къдрафил – върхът на безсмъртието“. Тя е в съавторство с 5-ма достойни историци. Яд ме е, че най-известните историци в страната не знаят нищичко по въпроса. И е много жалко, че не се интересуват от толкова факти и доказателства.
• Смятате ли, че българите не се интересуват достатъчно от историята си?
- Човек трябва да чете много. Хората, които са от околните села до вр. Къдрафил, знаят и помнят разказите на своите предци. Хората от далечните краища не знаят нищо за тленните останки на Хаджията.
• Казахте, че при отиването Ви в Германия жена Ви е била бременна с първото си дете. Как се казват децата Ви? Имате ли и внуци?
- И трите ми деца са родени в Лайпциг, Германия. Най-малката ми дъщеря е Валентина. Кръстена е на австрийската си баба. Голямата ми дъщеря е Диана. Тя е кръстена на моите родители – Димитър и Ана. Всички мислеха, че е на английската принцеса. Средната ми дъщеря е Жанет. Тя е кръстена на моя тъст. Той е починал още 1956 г. Жанет има син – Ерик, кръстен на баба си Ерика, и дъщеря Мария. От малката си дъщеря имам 2 внучета - Роберт и Елисавета. Голямата има дъщеря - Клара. Най-голямата ми внучка следва „Нанофизика“ в Хумболт университет. Магистърска степен. Иска и докторска. Сега специализира в ЦЕРН, Женева.
• С какво се занимават децата Ви?
- Голямата ми дъщеря беше 5 години преподавателка в Саратов, Русия. Доцентка е. Сега е директорка на португалското училище в Берлин, което се намира до Президентството. Средната ми дъщеря завърши инженерна химия. На ръководна длъжност е в една фармацевтична компания. Фирмата й обслужва няколкостотин лекарски кабинета само в немската столица. Малката завърши първо колеж за медицински сестри. 8 години работи по професията. Разбра, че е много напрегната работа. Завърши икономика и сега е ръководител на Старчески дом в Берлин. Всички настанени са с пенсия от 4000 евро нагоре…
• След като загубихте съпругата си и децата Ви са в Германия, защо сте тук, далече от тях?
- Аз се върнах 1975 г. След защитата на доктората ми. 6 месеца чаках за легитимиране на доктората. Почти година бях без работа. Със свободен конкурс постъпих в института. Жена ми бе преподавател по немски език в Немската гимназия в София 18 години. Децата ни завършиха тази гимназия. През нейните учителски ръце е преминал половината елит на България. През 1992 г. жена ми, като видя новите събития и разбра, че ще вземе някакви жълти стотинки пенсия, се реши и се върнахме в Берлин. Там тя кандидатства в Бон. Казаха й, че има избор за работа – или в Турция, или в Румъния, но не и в България. Избра Румъния. 3 години и половина бе преподавател. Там и почина. В гр. Карансебеш – Банатска област.
• До нея ли бяхте?
- Да. През цялото време. В моите ръце почина за 1 час. И така… аз се установих тук, в родината. Децата ми се установиха в Берлин. Когато дойдох в София, започнах живота си от нулата. 5 години живях в квартира с 1 стая в
кв. „Овча купел“. Кандидатствах всяка година за жилище към Академията. На 6-ата година взех тристаен апартамент. Единственият тристаен, даден на Академията при 10 000 кандидати. Представяте ли си каква борба беше. След това през 1982 г. бях поканен за преподавател в Западногерманския университет в гр. Улм. Поканиха ме за 2 години. Стоях 4 месеца. Не ми разрешиха повече. Злобата и завистта на хората ми попречиха. Щял съм да избягам. А аз доведох тук от Германия една робиня. Жена ми робува 18 години за 185 лв., когато немците пращаха в България избрани хора, партийци, да си живеят тука живота с по 2000 лв. А на жена ми й дадоха 42 лв. пенсия. За моя труд да не ви говоря. За 38 години труд – 61 лв. и 15 ст…
• Държавата знае как да ни унизи.
- Да, знае.
• Животът Ви определено е бил много разнообразен и интересен.
- Нямам празно в живота си. Докато човек е млад, твори и създава, когато остарее – търси корените си там, откъдето е тръгнал.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА


Брой: 1, 4 януари 2018
 
 
Продукти
 
Витатабс Пробиотик + пребиотик
 
Кверцетин от японска акация
 
Колоник плюс® перила
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД