Брой: 6, 9 февруари 2017 - КОЖАТА

Д-р Славомир Кондов, д.м., ръководи II неврохирургично отделение в УМБАЛ ”Света Анна” - София. Член е на Българското дружество по неврохирургия, член на Европейската асоциация по неврохирургия, на Световната асоциация по хирургия на гръбначния стълб. Автор и съавтор на над 70 публикации. През 2013 г. защитава дисертация на тема „Ултразвукова диагностика в неврохирургията“ с научен ръководител проф. Габровски.
Погледната отстрани, биографията на д-р Кондов прилича на маратон, в който човек се състезава със самия себе си и всяко постигнато ниво е път към следващо. Многобройни специализации в чужбина и професионални признания: 2014 г. – награда „Златен клипс“; 2015 г. – награда „Професионализъм в медицината“; 2016 г. – номинация за т.нар. медицински Оскари.
Всичко това е замесено в амалгама с първи дан по бойни изкуства, 2 стихосбирки и съвсем не на последно място - три деца.

• Д-р Кондов, как се съчетават неврохирургия, бойни изкуства и поезия?
- Това е едно и също нещо, погледнато под различни ъгли. Професионалните признания са свързани единствено с по-голяма отговорност, а в някои случаи, понеже живеем в България, и с много завист и негативизъм.
• А как се насочихте към бойните изкуства, с какво Ви привлякоха?
- Отначало, като всяко момче в гимназията, гледахме на видеокасети филмите на Брус Лий, Чък Норис. В България по онова време не бяха развити много бойните изкуства. По-късно започнах да навлизам и във философията, в медитативните практики. Започнах да чета романите на Херман Хесе: „Сидхарта“, „Степният вълк“, които са пропити с философията на бойните изкуства, Сун Дзъ „Изкуството на войната“.
• А поезията?
- Поезията е просто още една моя гледна точка за света, която подарявам на приятелите, на хората, които обичам. Тя не е с някаква комерсиална цел. Просто малки подаръци с малки мисли от мене.
Нищо вече не зависи от един човек
• Казвате, че неврохирургията е интердисциплинарна специалност?
- Да, тя обединява изключително много неща: хирургия, неврология, анатомия, ендокринология.
• Може ли да се приеме, че хирургията като цяло навлиза вече в нова фаза – да не се работи фрагментарно, а с общ поглед, да се следят цялостно процесите?
- Това е абсолютно така. Цялата медицина вече е интердисциплинарна. Нищо не зависи вече само от усилията на един човек. Не се лекува кракът, ръката или главата, а се лекува организмът на човек като цяло, както и неговият дух. По принцип пациентът отива в болницата, защото страда, защото нещо го боли. И понеже не всички заболявания са лечими, важно е да направим така, че потърпевшия да не го боли, да успеем да му създадем нормално качество на живот.
• С други думи, според Вас лекарят трябва да е и психотерапевт?
- Трябва да е добър психолог, да е всеотдаен, хуманен и разбира се, социален. За съжаление, в нашата професия започнаха да навлизат доста аморални, ахуманни и асоциални хора.
Интраоперативният ултразвук прави по-обективна, по-точна и по-атравматична работата на хирурга
• През 2009 г. Вие осъществявате първата за България ултразвуково базирана невронавигация. Разкажете повече за тази дейност.
- Първото въвеждане на интраоперативния ултразвук се случва още в 50-60-те години на миналия век в САЩ. В България единични, несистемни опити е имало на много места. В края на
2001 г., началото на 2002 г., благодарение на проф. Габровски, група по-млади неврохирурзи в „Пирогов“ започнахме да използваме интраоперативния ултразвук като системна методика. През 2006 г. имах възможността да направя кратка специализация при професор Лунсгард в Норвегия, който по това време беше вицепрезидент на Европейската асоциация по неврохирургия. Оттам се стигна до внедряването на първата невронавигационна апаратура, базирана на интраоперативното ултразвуково изследване. Малко по-късно това беше последвано от купуване на такава апаратура и във Военна болница, и в „Света Марина“ във Варна. И така това вече е утвърден метод, по-който работят всички неврохирургични клиники и отделения.
• Какво представлява методът, кога се прилага?
- Интраоперативното ултразвуково изследване у нас има доста широко приложение. Може да се прилага при голям брой интракраниални обемни процеси. Има и специализирана невронавигация за гръбначна хирургия. Всъщност това е триизмерно изобразяване на лезията, както и на траекторията, по която хирургът да стигне по най-атравматичен път до нея.
• Какви са предимствата на ултразвуковата диагностика?
- Първо, че е безвредна, не е свързана с някакво лъчение. Евтина е, леснопреносима. Дава висококачествена информация. Изследването може да се прави многократно в рамките на една операция. Много са предимствата.
• А скъсява ли времето за реакция?
- Не, по-скоро прави по-обективна, по-точна и по-атравматична работата на хирурга. Това е образно ръководен метод, с който, да речем, за да се достигне до един тумор в дълбочина на човешкия мозък, се преминава и през здрава тъкан и методиката благоприятства това да става по-точно, по-директно и по-атравматично. Разбира се, в съчетание и с други техники: операционния микроскоп, микрохирургичния инструментариум. Общо взето и с медицинската техника нещата са комплексни – не може да се вземе само едно нещо и да се използва независимо.
• Награден сте за най-много клипсирани аневризми през 2014 г. Каква и същината на този метод?
- Клипсът представлява вид титаниева щипка. С него се изолират от мозъчното кръвообращение патологични лезии на кръвоносните съдове – аневризми, артерио-венозни малформации, и по този начин се предотвратяват кръвоизливи в мозъка.
• Вие сте млад, но при тези натрупани знания и опит имате ли ученици, последователи? Въобще доколко в България има приемственост в медицината?
- Млад, относително. Скоро навършвам 51 години. Иначе още през 2010 – 2011 г. организирахме курсове за студенти за начално хирургическо обучение, които бяха добре посетени. Тогава обучихме над 100 студенти. И сега в „Света Анна“ имаме четирима специализанти, идват много студенти. Докато работех в болница „Токуда“, имах над 700 учебни часа с лекари, които са чужди граждани, главно от Сърбия, Македония и Черна гора.
• Българските студенти чужбина ли избират?
- Да, българските студенти предпочитат другите държави по няколко причини, като основната е финансовата страна, тъй като тук месечните доходи на лекар с хирургическа специалност са с около 20 пъти по-ниски от тези на колегата му в Германия. Но човешкият фактор горе-долу е един и същ. Уменията и сръчностите на един отделен човек в Германия, в Англия, във Франция, в Русия не са по-различни от тези в България. Другото е труд, много четене. В момента, благодарение на информационните технологии, абсолютно всеки нов метод е достъпен. В интернет може да видите всяка една операция как се извършва, много подробно да изслушате лекция на английски или на какъвто език ползвате.
• Как се гради такъв завиден професионализъм като Вашия?
- През изминалите години по няколко пъти годишно се старая да си осигуря финансиране и пътуване до водещи европейски и световни центрове по неврохирургия. Имал съм възможността да влизам в операционните, в отделенията, в клиниките, да слушам лекции. Отделно съм абониран за водещите медицински издания, журнали, които следя ежемесечно. В постоянен контакт съм с много колеги както в България, така и по света.