Брой: 41, 12 октомври 2017 - БИОПСИЯТА

Доц. Михаил Радионов е завършил медицина в Медицинска академия, София. Специализирал е хепато-билиарна хирургия в болницата Grosshadern (Мюнхен, Германия) през 1996 г.,
постоперативни хернии в Университетската клиника по хирургия във Фрайбург, Германия, през 2004 г. и лапароскопска хирургия в университетска клиника по хирургия в Хамбург, Германия, през 2008 г. Работи в болница „Св. Анна“ от 1991 г. От 2012 г. насам е началник на Клиниката по хирургия.

• Какво представлява една биопсия?
- Биопсията е вземане на тъкан от човешкия организъм за микроскопско изследване. Освен микроскопско обаче, което е най-старата форма на биопсично изследване, в днешно време са възможни и други методи на анализ на взетата проба – тъканнохимичен анализ, хормонален. Целта е да се установи на първо място морфологията, структурата на клетките и на второ – тяхната функция чрез въп­росните химични, биохимични и хормонални анализи.
• При какви заболявания се налага биопсия?
- Микроскопското изследване на пробата може да диагностира всякакъв вид заболяване. От най-баналните възпалителни до туморните заболявания – доброкачествени или злокачествени. Априори лекарите искат биопсично изследване, когато имат съмнения за някакъв туморен процес. Когато макроскопската картина на съответния орган или тъкан е банална, не е необходимо хирурзите да вземат биопсично изследване предварително. Предприема се лечение, било то консервативно или оперативно. Но щом има съмнения за някакъв туморен процес и най-вече, за да се установи дали става въпрос за злокачествен или доброкачествен, се прави биопсия.
• Има ли риск за пациента от вземането на биопсия?
- Зависи в голяма степен от локализацията на болестния процес. Когато той е локализиран на телесната повърхност (когато става дума за кожна или мускулна, подкожна биопсия), рискът е минимален. Евентуално при неспазване на стерилност би могла да се получи инфекция. Биопсията всъщност причинява рана на организма. Когато се прави биопсия на вътрешен орган обаче, когато имаме проникване в някоя от кухините на човешкото тяло и се взема биопсия (коремна, гръдна кухина), рисковете стават по-високи. Зависи и от достъпа за биопсията. Има различни методи. Има биопсия, която се прави перкутанно, или иначе казано, с пробождане (например през гръдната или коремната стена се прониква в корема с игла и се взема парченце от орган - черен дроб, бъб­рек, бял дроб или др.). Другият достъп за биопсия е ендоскопският - през естествен отвор се прониква в някакъв кух орган и оттам се взема биопсия. Това са биопсиите, когато се прави гастроскопия (влизане в стомаха с гастроскоп), биопсия на дебело черво чрез фиброколоноскопия, такава на дихателните пътища (фибробронхоскопия) или биопсия на влагалище, матка чрез съответния достъп. Ендоскопски се прави и на пикочен мехур. Ако трябва да степенувам риска, най-висок може би е при перкутанната биопсия, когато под ехографски контрол се пробожда телесната стена на някоя от кухините (коремна, гръдна) и се взема биопсия от орган. Риск се крие в две неща – първо, убождане на нещо, което не е желателно да бъде убодено (например при опит за биопсия на черния дроб да бъде убодено черво), и второ, да се получи кръвоизлив в резултат на самото убождане. При ендоскопията се прави биопсия под директен визуален контрол. Лекарят буквално гледа и вижда откъде я взема. И съответно веднага след това вижда дали след интервенцията има някакво кървене, или не. При ендоскопската биопсия също има опасност от кървене, от пробождане на стената и перфорация на кух орган, но той е по-нисък, защото манипулацията се прави, както се казва на латински, „под око“. Перкутанната биопсия се извършва също под визуален контрол, но той е косвен – опосреден образ чрез ултразвук или рентгенови лъчи под ехографски или рентгенов контрол. Не директен. И рискът е по-голям.
• Може ли биопсията да се окаже безпредметна? Изследването да не е категорично или от взетата проба нищо да не се разбере?
- Една биопсия, ако лекарят е преценил, че е необходима такава, не може да бъде безпредметна. Но това, за което вие питате… можем ли да имаме фалшивонегативна биопсия (да не е взета тъкан точно от мястото, откъдето трябва да се вземе) – да, има такива случаи. Но когато резултатът от микроскопското изследване не кореспондира, не съответства на това, което е видял лекарят, винаги остава съмнението, че биопсията не е взета точно от мястото, откъдето трябва. И биопсията се повтаря.
• Покачва ли се опасността от усложнения след повторна манипулация?
- Не. Можем да приемем, че рискът е стандартен като процент. Не бих казал, че се покачва опасността. Колкото е при първата, толкова е и при повторна биопсия. Рискът е и субективно понятие, защото зависи от това кой извършва биопсията. Добре квалифицираните лекари, които вземат тъканни проби, имат умението да правят десетки биопсии дневно, без да има усложнения. Мога да ви дам и една статистика. При колоноскопиите на базата на медицината на доказателствата (Evidence based medicine), където се работи с големи числа (с повече от 6 знака), т.е. калкулацията е направена на базата на милиони документирани случаи по цял свят, е установено, че усложнения при ендоскопска биопсия на дебело черво се получават при около 6 на 1000 биопсии. В повечето случаи проблемът се овладява с консервативни средства, без да се налага операция. Ендоскопистът успява чрез инфилтрация със съответното лекарство или чрез високочестотен ток да спре кървенето. Най-тежките усложнения са, когато се налага да се направи операция по спешност заради увреждане вследствие от биопсията. За щастие, това се случва много рядко.
...


Цялото интервю може да прочетете във в. Лечител