в-к Лечител
в-к Лечител
 

Кога точно е роден Иисус Христос?

Брой: 51, 19 декември 2013 - Честито Рождество Христово!

     Точната рождена дата на Иисус Христос вълнува умовете на учените и на обикновените вярващи вече много столетия. Важността на този въпрос се обяснява не само с религиозни причини, макар дори богословите да признават, че 25 декември по стар стил и 7 януари по нов – това е по-скоро символична, отколкото реалната дата на раждане на Спасителя. Но раждането на Христос е още и началото на летоброенето по Григорианския календар, та нали ние отброяваме времето от Рождество Христово. Учените твърдят, че дори по приблизителни оценки реалната и традиционната дати се разминават с период от 4 до 20 години. Причините за тази разлика могат да се намерят, както винаги, в историята, а именно – в VI век. 
     До VI в. времето на територията на Европа се изчислявало от момента на основаването на Рим. И през 1288 г. от основаването на Рим, т.е. през 534 г. пр.н.е., монахът Дионисий Ексигус поискал от Свещеното събрание да утвърди нова точка за начало на летоброенето – датата на раждане на Христос. Той мотивирал тази своя идея просто: християните не са длъжни да изчисляват времето от основаването на една варварска империя, доколкото раждането на сина Божи е далеч по-подходяща отправна точка за целта. Дионисий не само предложил реформа на календара, но и самостоятелно изчислил рождената дата на Христос. Наистина, поради несъвършенството на научните методи на изследване и отсъствието на достоверни исторически източници изчисленията на Дионисий били твърде приблизителни – той изчислил, че раждането на Иисус Христос е станало през 754 г. от деня на основаването на Рим. 
     Няколко века по-късно въпросът за точната датировка на това събитие се опитал да реши 

     великият немски астроном Йохан Кеплер 

     През XVII в. той взел за основа изследванията на Витлеемската звезда, която, съгласно Библейските предания, възвестила момента на раждане на Месията и била много ярка. Кеплер предположил, че ставало дума не за звезда, доколкото звездите не могат значително да променят силата на своята светлина, а за движение на планети. След дълги изчисления Кеплер стигнал до извода, че Витлеемската звезда не била нищо друго, освен „среща” на Сатурн и Юпитер: разликата в скоростите на движение на тези планети и Земята довела до това, че в течение на един месец орбитите на тези планети по особен начин три пъти се пресичали. В резултат визуално планетите се слели в една изключително ярка точка. Така също Кеплер изчислил, че подобно събитие настъпва регулярно с периодичност от 120 до 139 години. Анализирайки своите изчисления и данните от Библията, ученият изчислил времето на раждане на Христос – около 7 г. пр.н.е. 
     Впоследствие версията на Кеплер намерила още едно потвърждение. Били открити исторически източници, посочващи, че Мария и нейният мъж Йосиф примерно година преди раждането на Иисус били принудени да се отправят във Витлеем, за да платят важен данък. Сведения за този данък били открити при разкопки в Турция – стенописи свидетелстват, че този данък се е плащал редовно и точно в определен срок през определен промеждутък от време. Учените изчислили, че 

     Мария и Йосиф е трябвало да пристигнат във Витлеем в 8 година пр.н.е. 

     В края на 70-те години на миналия век Дейвид Хагс, както и Кеплер, провел редица изчисления на основата на библейските данни за Витлеемската звезда. Той използвал за целта множество източници, сред които били известните със своята точност китайски и вавилонски астрономични записки. Оказало се, че Йохан Кеплер е бил прав: през 7 г. пр.н.е. действително е имало съчетаване на Юпитер и Сатурн в съзвездието Риби. 
     Забележително се оказало още едно откритие: съгласно древните хроники, Юпитер се явява символ на краля на боговете, т. . главен бог, Сатурн пък е символ на Палестина, а съзвездието Риби е символ на еврейския народ. По-нататъшната работа на Хагс му позволила да твърди, че точната дата на раждане на Иисус Христос е 15 септември 7 г. пр.н.е. 
     Изследванията на Дейвид Хагс предизвикали много шум в средствата за масова информация, при това особено активно протестирали представителите на религиозните общини, които осъждали оксверняването на основите на вярата с точни математически изчисления. Но след десет години изчисленията на Хагс били потвърдени от английския астроном Пърси Сеймур, който пресъздал макет на звездното небе, каквото то било могло да бъде в нощта на раждане на Христос. 
     Тези изследвания могат да означават, че ако Христос действително се е родил през 7 г. пр.н.е., то в момента на разпятието той е бил не на 33 години, както твърди Библията, а на 40. Неслучайно една известна поговорка казва, че след 40 години животът едва започва... 

     Домът на Иисус 

     Археологическите находки помагат на историците да поправят грешките, допуснати от техните предшественици, и да разкриват древните тайни. Разкопки се провеждат в цял свят. Но особено значителни са те в Близкия изток, в частност в Израел, на територията, където се зародил юдаизмът. Всички тези разкопки са неразривно свързани с Библията и внасят свои корективи в спора между тези, които считат съдържанието на великата книга за измислица, и тези, която свято вярват в нейната истинност. 
     Само преди няколко години в израелския град Назарет строители разчиствали площадка за нов християнски център редом с най-големия в Близкия изток храм „Благовещение”. Този храм има голямо значение и поради това, че през 1969 г. бил издигнат над същата тази пещера, където се родила Дева Мария. Когато строителите открили под земята останките на древно здание, те веднага прекратили работа. 
     В Назарет пристигнали учени, които установили, че откритите развалини са на не по-малко от 2000 години. Веднага било изказано предположение: в този дом е могла да живее Дева Мария със своя син Иисус Христос и мъжа си Йосиф.
Археолозите, пристъпили към работа в Назарет, заявили, че жилищен дом от това време е открит тук за пръв път. До този момент съществуванието на древното еврейско селище Назарет се потвърждавало само от няколко погребения. Тази находка нанесла 

     съкрушителен удар по позицията на тези, които се отнасяли скептично към библейските текстове 

     В частност испанският журналист Хуан Фернандес, известен с ироничните си статии за Светото Писание, заявявал: „Дева Мария, както е известно, се родила в пещера. И до днес няма ни най-малки свидетелства, че в Назарет въобще е имало нормални домове. Откъде тогава се появяват основанията за вяра в Библията? Ако не сме сигурни, че значителна част от живота на Христос е преминала в селище, чието съществуване предизвиква съмнение, то лично за мен в такъв случай съмнение предизвиква и самото съществувание на Иисус”. Сега учените, на свой ред, могат да заявят, че скептикът е засрамен. 
     Откритият дом далеч не е разкошно жилище. Той се състои от две стаи, около него има малко дворче, в което е разположен издълбан направо в камъка кладенец за събиране на дъждовна вода. 
     По думите на археолога Ярдена Александър, ръководещ разкопките, в Назарет живеели бедни хора: „Откритите глинени парчета потвърждават нашата догадка, че в открития дом е обитавало обикновено юдейско семейство. Впрочем по-рано се смятало, че тук не е имало къщи и хората живеели в пещери.” 
     Английският специалист по история на религията Франк Ойлевър заявил по този повод: „Тези, които не вярваха в съществуването на нормални къщи в Назарет, поставяйки поради това под съмнение истинността на Библията и реалността на Иисус, трябва да се засрамят. Наистина, някои специалисти смятат, че не е доказана принадлежността на този дом на семейството на Христос. Но обърнете внимание: Йосиф е бил дърводелец, а в дома са открити дърводелски инструменти. В древните писмени източници се посочва, че Назарет бил в началото на нашата ера твърде малко еврейско селище. Струва ми се, че не е много вероятно в подобно селище да има нужда от втори професионален дърводелец, и поради това Йосиф почти сигурно е бил тук единственият подобен специалист. Ако моите предположения са верни, то именно в този дом е живял дърводелеца Йосиф и е израснал Иисус Христос. Лично аз съм абсолютно сигурен в това.” 
     Всъщност в това, че откритието в Назарет е най-сензационната археологическа находка в първото десетилетие на XXI век, са убедени и много други учени.

Стефан ПЕЙЧЕВ



Брой: 51, 19 декември 2013
 
 
Продукти
 
КАРДИОСАН (CARDIOSAN)
 
Околоочен гел с Ройбос
 
ДИАБЕТИЧНА СЕРИЯ „ДИЕТ НАТУР”
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД