в-к Лечител
в-к Лечител
 

КРАЛСКАТА БОЛЕСТ

Брой: 8, 21 февруари 2019 - КРАЛСКАТА БОЛЕСТ
Много хора наричат подаграта „кралска болест“, защото е свързана с консумацията на такива продукти, които са били някога предимно по възможностите на кралете. Но ние от „Лечител“ ще ви запознаем с друга „кралска болест“ – ХЕМОФИЛИЯТА. Тя е известна като „кралска болест”, защото засяга управляващите семейства на Англия, Германия, Русия и Испания през 19-и и 20-и век. Кралица Виктория от Англия, която управлява от 1837-1901 г., е била носител на хемофилия В. Тя предава заболяването на три от деветте си деца. Синът й Леополд умира от кръвоизлив след падане, когато е на 30 години. Дъщерите й Алис и Беатрис я предават на няколко от децата си.
Дъщерята на Алис, Александра Фьодоровна (Алиса), се жени за цар Николай II от Русия, чийто син Алексей има хемофилия. Хемофилията е била установена при 3 поколения след Виктория чрез проби от различни членове на кралското семейство, след което тази болест тайнствено изчезнала от рода със синя кръв…

Хемофилията е наследствена болест. Началото на болестта е потънало в дълбоката древност. Симптомите са описани векове преди научното й проучване, което започва през XIX век. Името й е дадено от швейцарския лекар Хопф, взет от гръцките думи Haima – кръв и philia – склонност към кръвоизливи. Първото описание на болестта е публикувано през 1941 г. от Лауренс и Джонсон. Първият случай е диагностиран в кралско семейство в Англия, а от там болестта е пренесена в другите управляващи фамилии в Германия, Испания и Русия. Понеже поколенията на тези семейства се проследяват дълго, с векове, за първи път е доказано сред тях, че заболяването се пренася наследствено. От там произхожда и званието Кралска болест.
Пътят на разпространение
Английската кралица Виктория става носителка на болестта хемофилия най-вероятно в резултат на спонтанни мутации на гените, кодиращи съсирващите фактори VIII и IX, което впоследствие бе потвърдено. Омъжена за принц Алберт, тя ражда 9 деца: 5 момчета и 4 момичета. На 3 от тях кралицата предава болестта: на един от синовете, Леополд, който развива тежка форма и умира на 51-годишна възраст от кръвоизлив и на две от дъщерите - Алис и Беатрис, при които хемофилните гени остават скрити и ги пренасят в други кралски фамилии. В своя дневник кралица Виктория пише: „Нашето нещастно семейство изглежда е преследвано от тази болест - най-лошата от всички, които познавам“.
 Ще проследим предаването на хемофилията от английската кралска фамилия в руската. Алис се омъжва за крал Людвиг IV. Ражда им се дъщеря - Александра. Алис й предава болестта, която остава непроявена. Александра се омъжва за последния руски цар Николай II. Ражда се синът им Алексей. Александра му предава болестта, която той изявява още в детските си години. През 1918 г., по нареждане на Ленин, царското семейство е разстреляно. Между разстреляните е и Алексей на 14-годишна възраст. През 2009 година при ретроспективното проучване на останките от тялото на Алексей се установява, че кралица Виктория е била с хемофилия В.
 В действителност болестта е разпространена сред всички обществени слоеве. Но точни данни не могат да се установят поради различната тежест на протичане (скритите носители и леките клинични форми остават незабелязани). Така например в САЩ, страна с население 280 милиона, са регистрирани около 20 000 случая, в Англия с популация 90 милиона – 3 000, а в Индонезия с 200 милиона жители - едва 300. Може само да се повярва до известна степен на данните на Световната здравна организация (СЗО): на 5 000 новородени момчета - 1 е с хемофилия.
...

Профилактика
 Профилактиката включва избягване и на най-леките травми. Да не се правят интрамускулни инжекции, лумбални пункции, вземане на биопсии. При хирургични манипулации, включително вадене на зъби или обрязване на препуциума на момчетата, е необходима предварителна подготовка: прилагане на съответния фактор до получаване на нормалното му ниво в кръвта.
 Опити за генно лечение
 Тъй като горното лечение не винаги е задоволително, а ежедневните инжекции мъчителни, изследователите непрекъснато търсят нови подходи за снабдяване с необходимите фактори. В началото са правени опити за трансплантация на далак, но без резултат. Проучвани са структурите на съсирващите фактори и внасяне на различни ензими с цел регулацията на техния нормален синтез в тялото. Но и това не води до съществени резултати. Понеже получаването на факторите от човешка плазма е скъпо, по финансови съображения се прави от животински плазми.
 Преди десетина години се постави началото на генно лечение с цел отстраняване на увредените гени и замяната им с нормални. За тази цел започват опити с експериментални животни с генетично предизвикани хемофилии. За вмъкване на гените в организма на опитното животно, като вектори (приносители) се използват безвредни или слабо вирулентни вируси. В генома на вируса се включва (асоциира) нормален ген, кодиращ съответния фактор.
За тази цел се използват вируси от рода Adenovirus. Ако на опитното животно се инжектира асоцииран аденовирус (AAV), с включен ген, който кодира синтезирането на коагулиращ фактор, при навлизането му в клетката, чийто ген е увредени, той го заменя. В резултат клетката започва да кодира фактора. Това събужда големи надежди за използване на метода и при хора.
 След многобройни опити върху животни, в 2013 г. изследователски колектив, под ръководството на Park Rojin, провежда опити за генетично лечение на трима пациенти с тежка хемофилия В с пълна липса на фактор IX. Пациентите са инжектирани с непатогенен аденовирус, асоцииран с гена, кодиращ изграждането на фактор IX. И при тримата факторът e открит в плазмите им. Не са отбелязани никакви странични явления.
На следващата 2014 г., в обширен научен обзор учени дискутират получените резултати от приложената терапия. Те отчитат резултатите като оптимистични. Но недостатъчни, за да се пристъпи към широко приложение. Нивото на фактор IX в кръвта на болните е сравнително ниско и няма гаранция за траен ефект.
От една страна, ефектът трае до изчерпване способността на третираните клетки да функционират (те не са ембрионални, а зрели и след време остаряват и се подменят с нови). От друга, аденовирусите не остават трайно в тялото, за да инфектират постоянно новите клетки. Имунната система ги неутрализира и изхвърля. Затова е необходимо инжекциите да се повтарят периодично.
Авторите дискутират и възможностите за генетична терапия на болни с тежка хемофилия А с аденовируси, асоциирани с ген кодиращ фактор VIII. Но тук се явява друга трудност: невъзможност за вмъкване на извънредно дългия хемофилен ген на фактор VIII към късия геном на аденовирса.
Затова следва да се използват вектори с дълга геномна верига. Една възможност е използването на Лентивируси, отделен род от семейството Ретровируси. Внедрен в тялото, лентивирусът остава трайно в него и ще инфектира непрекъснато не само новоизградените клетки, но ще пренесе гена и на ембрионалните клетки в костния мозък и непрекъснатото му инжектиране ще отпадне. Линтивирусите са слабо разпространени и повечето хора нямат антитела срещу тях, които да ги неутрализират преди проникването на вирусите в клетките. Но тук се явява една особеност: разликата в строежа на геномите. Геномът на клетката е двуверижен (ДНК), а на лентивируса едноверижен (РНК). Имайки предвид свойството на РНК-овит вируси сами да изграждат бъдещето си поколение, изследователите се съмняват във взаимната обмяна на асоциирания лентивирус с генома на клетката, за да се получи обмяна на гени между тях. Защото след като влезе в ядрото, лентивирусът не обменя нуклеотиди с генома на клетката, а само взема такива от него, за да се превърне от РНК-ов в ДНК-ов вирус и се включва в ДНК веригата на клетката, който след това, използвайки пак нуклеотиди от клетката, ще продуцира поколение с РНК-ви геноми.

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Проф. д-р Христо ОДИСЕЕВ


Брой: 8, 21 февруари 2019
 
 
Продукти
 
Фосфохолин Актив Мемори
 
ХЕРИЦИУМ
 
ВИВАНИЯ® БЮТИ ШОТ
 
Lechitel.BG :::
 
pycnogenol
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД