в-к Лечител
в-к Лечител
 

ПОДАГРАТА

Брой: 44, 1 ноември 2018 - ПОДАГРАТА
Подаграта е известна още от дълбока древност. Най-често е наричана „болест на богатите” и „болест на царете”. За пръв път е описана в Египет около 2600 г. пр.н.е. По-късно, през 400 г. пр.н.е. ХИПОКРАТ пише за болестта, като споменава отсъствието й при жените преди менопауза, както и при евнусите. През 30 г. от н.е. Авъл Корнелий ЦЕЛЗ прави любопитно и доста задълбочено описание на болестта, като изтъква по-късната й поява при жените, връзката й с алкохола и свързаните с нея бъбречни проблеми. Около средата на 17 век английският лекар Томас СИДЕНАМ изтъква, че подаграта засяга предимно мъжете и настъпва в ранните утринни часове. За изясняване на заболяването особени заслуги има холандският учен Антони  ван ЛЬОВЕНХУК, който през 1679 година пръв описва микроскопичните уратни кристали. Почти два века по-късно, през 1848 година, английският лекар Алфред Б. ГАРОД посочва повишените стойности на пикочна киселина в кръвта като основна причина за подаграта.

Името „болест на богатите” в наши дни е неактуално, тъй като заболяването успоредно с бързото си разпространение все повече засяга всички слоеве на обществото. За двайсет години, от 1990 – 2010 г.,
броят на болните от подагра се е удвоил, което я превръща в здравно-социален проблем, свързан със стремглаво зачестяващите захарен диабет, затлъстяване, артериална хипертония, метаболитен синдром.
Подаграта е честа форма на възпалителен артрит,
който засяга ставите, околоставните меки тъкани и костите. Протича с внезапни остри, болезнени, мъчителни ставни атаки, дължащи се на отлагането на мононатриеви уратни кристали вътреставно и в околните тъкани. В основата на заболяването са повишените стойности на пикочната киселина в кръвта, която е метаболитен продукт от разграждането на пурините. При тези атаки от пренаситения разтвор на пикочната киселина, съдържащ се в синовиалната течност, в ставната кухина изкристализират остри като игли мононатриеви урати, предизвиквайки фагоцитоза с последващо образуване на провъзпалителните цитокини IL-1 бета, TNF-алфа и IL-8, които провокират масовото нахлуване на неутрофили (вид бели кръвни клетки) в засегнатата става. Тази възпалителна реакция, с освобождаването на медиатори на възпалението, става причина за появата на синовит (възпаление на вътрешната повърхност на ставната капсула). Засегнатите стави се подуват, зачервяват, стават силно, нетърпимо болезнени, като температурата им се повишава. Възпалена е както самата става, така и околните тъкани. Най-често се засяга ставата в основата на големия пръст на крака – в около 50% от случаите, но могат да се ангажират и други стави. След първата атака двама от всеки трима в рамките на една година имат втора атака. С течение на времето интермитентната (повтарящата се) остро протичаща подагра
може да премине в хронична форма,
с наличието на тофи, които представляват възлоподобни образувания от соли на пикочната киселина с най-честа локализация по върховете на пръстите и ръцете. Освен тофи при подаграта може да се развие уратна нефропатия, както да се образуват и бъбречни камъни.
Непосредствената причина за това заболяване е изкристализирането на пикочната киселина, най-често свързано с нейните повишени стойности в кръвта (т.н. урикемия). Хиперурикемията е най-важният рисков фактор за появата на подагра и има положителна зависимост между нивото на серумната пикочна киселина и честотата на атаките. Обаче не всички с хиперурикемия развиват подагра. От друга страна, заболяването може да се наблюдава и при нормални стойности на пикочна киселина. Серумните нива отразяват баланса между вноса, синтезата и излъчването на пикочната киселина. Повишените стойности се дължат на тези различни фактори или на комбинация между тях. На първо място, в 90% от случаите, повишените стойности на пикочната киселина са свързани с пониженото й излъчване от бъбреците. Около 10% от хората с хиперурикемия развиват подагра. Разбира се, по-високите серумни нива на пикочната киселина повишават риска. При мъжете това са стойности над 420 mmol/L, а при жените - повече от 360 mmol/L.
Хранителните навици са решаващи при около 12% от случаите, като са свързани с консумацията на алкохол (предимно твърд алкохол и бира), подсладени с фруктоза напитки, богати на пурини храни като месо, дреболии. Проучвания през последните десетилетия са установили, че останалите хранителни фактори въобще нямат равностойно значение за появата на подагра. Умерената консумация на богатите на пурини зеленчуци (боб, леща, спанак и грах) не могат да бъдат свързани с това заболяване.
Подаграта е генетично заболяване само доколкото вариабилността на нивата на пикочната киселина в кръвта е генетично обусловена. Смята се, че това е в около 60% от случаите. Гените, които обичайно се свързват с подаграта, са SLC2A9, SLC22A12 и ABCG2, като при някои техни варианти опасността от подагра почти се удвоява.
Уратният бъбречен транспорт зависи от гломерулната филтрация, реабсорбция, секреция и вторична реабсорбция. През 2002 година в човешкия бъбрек е идентифициран анионен преносител, наречен УРАТ1, който участва активно в бъбречния транспорт на уратите и може да бъде атакуван директно с някои медикаменти като пробеницид.
Хиперурикемията провокира свързаните с нея заболявания, преди всичко метаболитния синдром, установяван при над 63% от болните с подагра. Хиперлипидемията, хипертриглицеридемията, диабет 2, затлъстяването и хипертонията са все симптоми на метаболитния синдром, интимно свързани с повишения кардиоваскуларeн риск. Инсулиновата резистентност при метаболитния синдром понижава бъбречния клирънс на пикочната киселина. Така че подаграта е свързана със синдрома на инсулиновата резистентност, хипертонията и хиперлипидемията.
За доброто лечение е необходимо правилно разбиране на патофизиологичните механизми в различните стадии на заболяването.
При БЕЗСИМПТОМНА ХИПЕРУРИКЕМИЯ не се налага специално лечение, въпреки че през това време в тъканите се отлагат уратни кристали. В този безсимптомен стадий се препоръчват мерки срещу факторите, допринасящи за повишаване стойностите на пикочната киселина в кръвта.
...

Цялата статия може да прочетете във в. Лечител

Фолиото подготви Д-р Евгения МАРКОВА





Брой: 44, 1 ноември 2018
 
 
Продукти
 
Бодифлекс® Босвелия
 
ПРОСТАМАКС (PROSTAMAX)
 
ВИЗИОБЛУ СТРОНГ
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД