България е външна граница на Европейския съюз и е изправена пред нелеката задача да предпазва Съюза от навлизане на заболявания по животните при условие, че трябва да спазва политиките на ЕС за профилактика, и имайки сухопътна граница с Турция, където са въведени съвсем различни мерки и се регистрират ежегодно огнища на редица заразни заболявания, определяни доскоро като екзотични. В особена степен това важи за района на Странджа, където през последните години са диагностирани заболявания като син език, нодуларен дерматит, а сега има съмнения за чума по дребния рогат добитък.
Чумата по дребните преживни животни (Peste des petits ruminants – PPR) e вирусно заразно заболяване, което засяга козите и овцете, но не е зооноза и не засяга човека. Характеризира се с ерозивен стоматит (разранявяния в устата), изтечения от носа и очите, ентерит (диария), бронхопневмония (най-често вследствие на вторична бактериална инфекция) и смърт. Инкубационният период е обикновено 4-5 дни. Първият клиничен симптом е повишаването на телесната температура до 41оС-41,5оС, придружено от отказ от храна и умърлушеност. Подострите и най-острите инфекции са фатални, като смъртта настъпва 4 до 10 дни след началото на заболяването. В някои случаи животните могат да преживеят, но обикновено смъртността е висока.
След диагностиране на заболяването през 1942 г. в Кот д’Ивоар, години по-късно (през 1979 г.) е установено, че причинителят е вирус, сходен с този на чумата по говедата, ганата по кучетата и човешкия морбили вирус. Според научните източници козите са много по-чувствителни и при тях болестта протича много по-тежко. Заболяването е широко разпространено в Африка, Близкия Изток и Азия като молекулярно-генетичните проучвания на вируса показват наличието на 4 линии (три в Африка и една в Азия). През 1999 г. са първите регистрирани случаи в азиатската част на Турция, а през 2004 г. е доказано за първи път и в европейската й част. Със заповед на министър Нихат Кабил от 2006 г. чумата по дребните преживни животни е включена в списъка на особено опасните болести по животните, за които трябва да се прилагат мерките за профилактика. Последната Програма за предпазни мерки срещу някои трансгранични заболявания по животните е одобрена със заповед на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) на 21.03.2017 г. Специалистите препоръчват в рисковите зони от проникване на заболяването 
да се  определят индикаторни животни и да се провежда серологичен надзор
(взимане на проби за лабораторни изследвания). В тази връзка програмата предвижда извършване на клинични и серологични изследвания в 6-те области по границите с Турция и Гърция. Друг е въпросът дали това се прави. Програмата предвижда надзорните дейности да се извършват по определена схема шест пъти годишно. Резултатите следва да бъдат въвеждани в информационната система на БАБХ, но там липсват данни за извършвани проби на всеки два месеца за част от областите. Програмата предвижда и провеждане на кампании за повишаване на информираността на животновъдите, но по данни на стопаните, едва след започване на умъртвяването на животните, в селата са се появили плакати за характерните симптоми на заболяването.
Мерките, които следва да се предприемат при съмнение и/или констатиране на заболяването, са разписани в Директива 92/119/ЕИО на Съвета. Когато в едно стопанство има животни, съмнителни за заболяванто, официалният ветеринарен лекар незабавно организира предприемането на официално разследване, което да потвърди или отхвърли наличието на въпросната болест и взима проби за лабораторно изследване. Препоръката на специалистите е при съмнение или констатиране на чума по дребните преживни животни за първи път в дадена държава, да не се бърза с умъртвяването на болните и възприемчиви животни, а те да се изолират, така че да не се разнася заразата, но същевременно да се наблюдават клиничните признаци и да се правят лабораторни изследвания. За разлика от други заболявания, които налагат по-спешни мерки, тук заразяването става само при пряк контакт, а и причинителят е сравнително неустойчив във външната среда (до 72 часа), което позволява изолация на животните в едно стопанство. При съмнението за наличие на заболяването в Странджа тези препоръки не са спазени, а още на следващия ден (20-ти юни) след излизане на положителен резултат от лабораторията към Националния диагностичен научно-изследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ), е издадена заповед за принудително убиване на всички дребни преживни животни от засегнатите и контактни животновъдни обекти в с. Воден. По-късно заповедта е разширена до всички дребни преживни в селото. Не е свикан кризисен щаб, каквато е практиката при констатиране на опасно заразно заболяване,
не е изчакано и потвърждение на резултата от Референтната лаборатория на ЕС в Монпелие, Франция
Според жителите на с. Воден умъртвяването на животните им е започнало на 21-ви и 22-ри юни, след което през следващите два дни е прекратено, защото е имало събор в селото, а на 25-ти продължава отново. Заповедта за обявяване на огнище на заболяването е издадена на 25.06.2018 г. – 5 дни след заповедта за унищожаване на животните. Умъртвени са всички овце и кози в с. Воден – близо 1400 животни. Няколко въпроса остават без отговор - защо изпълнителният директор на БАБХ взима еднолично решението да бъдат умъртвени животните веднага, и ако причината е във възможността за разпространеие на заразата, защо не се налага възбрана за провеждане на събора? Впоследствие са регистрирани положителни резултати и при лабораторни изследвания в с. Кости (Бургаска област), в селата Шарково, Крайново и Странджа (Ямболска област). Отново изпълнителният директор на БАБХ издава заповед за умъртвяване на всички овце и кози в населените места. Впечатление прави фактът, че не се наблюдава клинична картина на заболяването, няма заболели кози, въпреки че те са по-чувствителни, няма и характерните за чумата изменения по вътрешните органи при направените аутопсии, а само единични положителни или съмнителни лабораторни проби, не е свикан кризисен щаб, не е потърсено експертно мнение от специалистите от двата факултета по ветеринарна медицина в страната, нито на тези от Българската академия на науките и Центъра за оценка на риска по хранителната верига. В тази връзка е и препоръката към БАБХ от страна на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, дадена в изготвеното от експертите на центъра научно становище:
1. Да се направи пълен геномен секвентен анализ на вируса, за да може да се определи от къде идва инфекцията и по какъв начин са се заразили животните, дали положителна проба.
2. При положение, че през последната година няма регистрирани огнища на чума по дребните преживни животни в европейската част на Турция и при масовата ваксинация на животните срещу това заболяване в южната ни съседка, задължително да се поиска от Референтната лаборатория на ЕС да направи генетично сравняване на нашите изолати с такива от епизоотичните огнища в Турция и използваните ваксинални щамове на вируса. Ваксинацията против чума по дребните преживни животни е абсолютно забранена на територията на целия ЕС, но това не изключва възможността за нелегален внос от Турция и даване на положителни лабораторни резултати вследствие на поставена ваксина.
Масовото и неоправдано избиване на изглеждащи здрави животни няма как да бъде добре прието от никого. БАБХ решава, че поради риск от укриване на животни, не е необходимо да предупреди стопаните или пък да им разясни какво налага и оправдава такива крайни мерки, въпреки че откритата комуникация в такива случаи би увеличила доверието на стопаните към агенцията и действията на нейните служители. Липсата на информация доведе до натрупване на
напрежение и протести, които, ако не бяха използвани от определени политически сили, може би щяха да доведат до отговори и оставки
Не може в днешно време да не се взимат под внимание становищата на експертите, да не се отчитат нуждите на стопаните и да се издават заповеди за еднолично взети необосновани и прибързани решения, водени единствено от принципа няма животно, няма проблем. Случилото се трябва да бъде добре оценено и обсъдено в БАБХ, за да не се стига до повтаряне на подобни грешки, особено сега, когато пред страната ни стои нова заплаха от навлизане на Африканска чума по свинете, което е доста по-страшно заболяване от чумата по овцете и козите.

Д-р Радостина МИХАЙЛОВА