Брой: 13, 29 март 2018 - РЕСТАРТИРАЙ ОРГАНИЗМА

Д-р Снежанка ДОЙЧИНОВА е съдов хирург от 1979 г. През 1984 г. провежда шестмесечна специализация в клиника по Пластична хирургия и изгаряния в Атина, Гърция.
Има придобити специалности по обща и съдова хирургия. Владее всички хирургични техники при лечението на артериални и венозни заболявания. Работи с доплерова сонография, хемостазеология, ангиология, инвазивни процедури. Притежава много голям опит в осигуряване на съдов достъп за хемодиализа по оперативен път.
В момента работи в Университетска болница „Софиямед“.

• Какви са предизвикателствата пред един съдов хирург в наши дни?
- Съдовата хирургия е динамично и постоянно развиваща се специалност, тясно свързана с развитието на фармацевтичната индустрия, поява на нови, по-добри и по-ефективни препарати, както и поява на модерни миниинвазивни оперативни методи за лечение на артериалните и венозните заболявания. Основно предизвикателство пред съдовия специалист е непрекъснатото професионално усъвършенстване, с което да осигури на пациентите по-успешно и миниинвазивно лечение, по-бърз възстановителен постоперативен период, по-дълготрайни резултати и високо качество на живот.
• Базирайки се на Вашата практика, пацинетите стават ли по-отговорни към своето здраве или точно обратното?
- Пациентите са широка група от хора, принадлежащи към различни социални групи. Отговорността към собственото здраве зависи до голяма степен от образованието, социалния статус, местоживеенето и етноса на пациента. Все по-често срещащ се феномен при пациентите е склонността към самодиагностика и самолечение, което обикновено усложнява здравния им статус, задълбочава симптомите, ускорява прогресията на заболяването. Следователно става по-трудно да излекуваме човека.
• Кои са съдовите заболявания, от които българският пациент страда най-често? Какво е тяхното лечение?
- Българските пациенти са на едно от челните места в Европа по сърдечно-съдови заболявания. Това до голяма степен е свързано с начина на живот и вредните навици, както и с по-ниската здравна култура и липсата на профилактика при голяма част от пациентите. Основна патология в нашата област е хроничната артериална недостатъчност на крайниците (ХАНК). През последните 10 години честотата на ХАНК в глобален мащаб се е увеличила с 23,5%, но този ръст е два пъти по-висок в страните с нисък или умерено висок доход, сред които е и България, в сравнение с високо развитите държави. Съвременното лечение на това заболяване, към което се придържаме и ние, е хибридният подход – комбинация от ендоваскуларни и отворени оперативни техники, съчетани с приложение на все по-нови и ефективни лекарствени препарати.
Друга много честа патология е хроничната венозна недостатъчност, изразена най-често с така наречените „разширени вени“. От това заболяване страдат 1 от всеки 3 души. Инвазивността на лечението зависи от стадия и прогресията на заболяването.
•  Според Вас кое е по-важно – профилактиката на дадено заболяване или последващото лечение?
- Профилактиката е от съществено значение за ранната диагностика, навременното лечение и респективно за добрите резултати при лечение на съдовите заболявания. За съжаление, голяма част от пациентите, основно тези, живеещи в малките населени места, пренебрегват редовната профилактика и търсят помощта на съдовия специалист за първи път много след проява на ранните симптоми на хронична венозна или артериална недостатъчност.
• Какви тенденции се наблюдават във Вашата сфера през последните 10 години? Вярно ли е, че все повече млади хора страдат от съдови заболявания ?
- По отношение на венозните заболявания няма промяна в тенденциите на заболеваемостта. От хронична венозна недостатъчност в различна степен страда около 1/3 от възрастното население, като първите симптоми често се проявяват в ранна възраст, под 25 години. При пациентите с хронична артериална недостатъчност нещата стоят по друг начин. Атеросклерозата е генерализирано заболяване, чиято прогресия зависи както от генетични фактори, така и от фактори на средата като тютюнопушене, прекомерна консумация на животински мазнини, лош контрол на диабета и артериалното налягане и намалена двигателна активност. За съжаление, поради нездравословен начин на живот, все по-често се срещат пациенти на средна възраст, около 45 години, при които се проявяват първите симптоми на хронична артериална недостатъчност. Но все пак това е заболяване, по-често срещано в по-късна възраст (средно 65-70 години).
• Кои са най-новите методи за лечение на съдови заболявания в света? Кои от тях се прилагат и в България?
- Всяка една хирургична специалност се стреми към миниинвазивност. Това ускорява процеса на възстановяване на пациентите, понижава постоперативните рискове и смъртност, намалява хоспитализационния период и респективно редуцира разходите по лечение на пациента. Съдовата хирургия е една от най-динамично развиващите се специалности в тази насока. Ендоваскуларното лечение позволява само през една или няколко тънки “тръбички” да се интервенират много увредени или запушени артерии, без да се налага отворена операция. Тези методи на лечение все по-масово се налагат и в България.
• Според Вас лечението на съдови болести в България на ниво ли е спрямо ЕС?
- Основната разлика между ЕС и България е, че у нас НЗОК ни ограничава в използването на ендоваскуларни консумативи и импланти. Това са много скъпи медицински изделия, употребата на голяма част от които нашата осигурителна каса не финансира или финансира частично. Това често затруднява лечението, пречи ни да сме миниинвазивни и се налага да се връщаме към класическата отворена хирургия.
• Кои са рисковите фактори за развитието на разширени вени? Има ли връзка това състояние с хормоналния баланс? Съществува ли генетична предразположеност? Кои са съвременните методи за лечение конкретно на този проблем? До какви усложнения може да се стигне?
- Когато става въпрос за варикоза или разширени вени, не можем да говорим за конкретни рискови фактори, а по-скоро за неправилен начин на живот и двигателна хигиена. Професиите, свързани с продължително статично положение, изправено или седнало, са предпоставка за развитие на варикоза на долните крайници. Най-засегнати са учителите, готвачите, хирурзите, хората, работещи зад бюро. От друга страна, спортове с ритмичното натоварване на краката, например плуване или колоездене, са превенция на развитието на разширени вени или забавят прогресията на вече съществуващо венозно заболяване. Но конкретни фактори на средата и вредни навици като тютюнопушене и редовната употреба на алкохол не оказват особено влияние върху венозната стена и нейното разширяване. Тази патология няма връзка и с хормоналния баланс, макар че варикозата е малко по-често срещана при жени. Но влияние оказват не толкова нивата на половите хормони, колкото бременността и броя на ражданията. Генетична предразположеност, разбира се, има. При родители с разширени вени рискът за поколението е значително повишен. Въпреки наследствената предразположеност, развитието и прогресията на варикозата може значително да се забави с редовната профилактика и правилния начин на живот. Лечението на варикозата е претърпяло голямо развитие в последните 20 години, ставайки все по-миниинвазивно.
Съвременни методи са склерозацията и “слепването” на разширените вени със специални вещества, които се инжектират в увредения съд, термичното им изгаряне с радиочестотни вълни или лазер, но широко използван метод си остава и класическата отворена операция. Изборът на метод за лечение зависи основно от давността и стадия на заболяването.
Освен отоците, дискомфорта в крайниците, крампите в мускулите на подбедрицата и естетичния проблем, най-сериозните усложнения на нелекуваната хронична венозна недостатъчност са трофичните изменения в кожата и меките тъкани, които могат да доведат до появата на язви в областта на подбедрицата. Тяхното лечение продължава месеци със специални превръзки и локални медикаменти, освен това е много болезнено и финансово натоварващо за пациента.
• Какво трябва да правят хората, които са с повишен риск от поява на разширени вени?
- Както при повечето заболявания, ключът се крие в профилактиката. От една страна, много важен фактор е отговорността на пациента към проблема - спазване на препоръчания от съдовия специалист режим, правилния начин на живот, ежедневно изпълняване на специални упражнения, които подобряват придвижването на венозната кръв от долната част на краката в посока дълбоката венозна система и сърцето, редовния спорт, например плуване, избягване на СПА процедури (сауни, парни бани и топли басейни), редовното носене на еластични чорапи, приема на медикаменти, които тонизират венозната стена. От друга страна, редовните прегледи и доплер-сонографски изследвания при специалист - съдов хирург или ангиолог, са от съществено значение при хора с начална варикоза или предразположение към развитие на разширени вени. Само ранната диагностика и стадиране на заболяването могат да помогнат  за навременното и адекватно консервативно, миниинвазивно или оперативно лечение и превенция на късните усложнения от нелекуваната хронична венозна недостатъчност.