Брой: 40, 5 октомври 2017 - КАНДИДА

Хилда Казасян е утвърдено име на българската сцена, музикант изпълнител, който успява по много красив начин да продължи музикалното дело, което ни завеща нейният баща – неповторимият Вили Казасян. Завършва класическия отдел на Консерваторията и специализира ударни инструменти в Салуци, Италия. Усмихната, отдадена и позитивна във всичко, с което се захваща, Хилда ни потапя в бъдещите си планове и в своя живот с една непосредственост, която я прави толкова обичана и популярна.

• Усмивката не слиза от лицето ти – защо?
- Много съм благодарна, че нося този ген, който ме кара да се чувствам позитивна, да гледам по-леко на света и на всичко около мен - хубаво ми е и на самата мен. Усмихвам се, защото така съм скроена -това е моето отношение към света, - не е нещо, което можеш да го правиш за пред хората, да тренираш и да го докараш някак си. Или го носиш в себе си, или не.
• Когато журираш, си безкрайно добронамерена в оценките, сякаш сърце не ти дава да срежеш някого…
- Не е точно така. Никога не съм правила компромис с това, което мисля, няма значение за какво става дума - за театър, за балет, за музика – говоря за качеството на човека срещу теб. Според мен сред най-важните неща е начинът, по който се казват нещата. Можеш да изречеш всичко, което мислиш, с което аз никога не съм правила компромис, но е от значение как го правиш, защото не бива да нараниш човека срещу себе си, който и да е той.
• Широката публика те знае повече като джаз певица, а не като музикант…
- Постоянно свиря, освен че пея на сцената - това е една страхотна обща култура, която съм придобила при най-добрия – проф. Добри Палиев, който се превърна в мой втори баща. Преминала съм една от най-страхотните школи в света, която дава невероятно силна музикална обща култура - тя ми е полезна във всичко, което правя, за всеки тон, който изпявам или изсвирвам… Противник съм на квалификациите джаз певец или нещо друго. Музиката или е хубава, или лоша, изпълнителят – също. Мисля, че правя приятна музика, но никога на всяка цена. Затова на хората им е приятно да я слушат отново и отново.
• Каква музика е твоят живот, как звучи – като перкусии, джаз…
- Много зависи от състоянието, в което съм, от ситуацията, в която съм попаднала. Ето защо някога е меланхолична песен, друг път е динамична…
• Защо джазът е стилът, който те привлече да се себеизразяваш?
- Как можеш да обясниш защо жълтото цвете насреща ти харесва? То просто ти действа и те кара да се чувстваш добре. Това е музика, която е влязла под кожата ми в несъзнателна възраст. Вкъщи винаги се е слушал джаз. А когато не се е слушал, се е правел. А когато не се е правел, се е репетирал. Около мен винаги е звучал този стил музика – бил е част от битието ми.
• Знае се, че джазът е импровизация. В живота импровизираш ли както на сцената?
- Да, обичам да импровизирам. Като се има предвид досега какъв ми е бил животът - като един много приятен бразилски сериал: в общи линии разнооб­разен, по който може да се направи кинотворба или цяла тв поредица, значи обичам да импровизирам. Но с чувство за мярка, защото смятам това качество за едно от най-важните. Много неща бихме си спестили, ако носим в себе си чувството за мярка.
• По ноти ли ти върви животът?
- Не знам дали е по ноти, но досега мога само да благодаря на Господ за нещата, които са ми се случили. Бих казала, че съм родена под щастлива звезда.
• Когато човек е дете на известен родител и се изявяват в една сфера, понякога е трудно да излезеш от сянката му и да грееш със собствена светлина. Кои са плюсовете и минусите да си Казасян?
- Плюсовете са несравнимо повече, защото да имаш родители като моите, си е чист божи дар. Да имаш до себе си баща, който да е личност, каквато бе Вили Казасян, е тотален късмет, за което трябва човек да е благодарен непрекъснато. Минусите са единствено и само в чувството за отговорност, което носиш. Когато правех първите крачки на сцената, се боях да не изложа татко по някакъв начин за всичко, което е градил в годините. Учейки много години музика, и то класическа, имах позитивна представа за себе си и излязох, когато бях готова.
• Характеризирай се що за човек си.
- Трудно е човек да се описва сам - толкова много неща правя… но преди да започна да правя нещо, ако то не е изчистено като концепция и в творчески план, дори и да имам пари, не бих се наела да го реализирам. Важно е удовлетворението в това, което върша.
• Кое е твоето голямо хоби и страст извън музиката?
- Това са, естествено, моите арменски ресторанти, които са голямо творчество. Вълнувам се от всичко: от начина, по който изглежда ресторантът, до това вкусна ли е храната и как ще бъде поднесена, до музиката, която се слуша в ресторанта – целия процес го чувствам и възприемам като истинско творчество. И подобно на музиката, арменската кухня е моя голяма любов.
• Какво ново около теб?
- Направих с квартета две големи и успешни турнета, като потвърдихме нещо, което само сме си мислели - че тази музика може да пълни зали, дори правехме по два концерта в една вечер, както беше в операта във Варна. Работя с едни от най-добрите музиканти в България и няма как да не е много хубаво. „Джазови стандарти“ всеки път звучат по нов начин с отворени авторски аранжименти на Христо Йоцов и на Живко Петров – посока, в която генерално сме тръгнали. До 1-2 години с „Хилда Казасян & квартет“ ще направим наш авторски албум. Престраших се и направих моя авторска песен - музиката и текстът са мои, аранжиментът е на Христо и на Живето, защото дотам не съм стигнала. В следващите 2-3 години с тях, с Димитър Карамфилов и Михаил Йосифов ни чакат големи неща. Поставихме началото на нашата програма с концерт за Вили Казасян с Бигбенда на БНР с музика на Вили. Постепенно тя се трансформира за симфоничен оркестър. След участието ни на джаз фестивала в Банско имахме концерт с Бургаската филхармония, а през ноември следва Европейски джаз фестивал в Доха, Катар. После заминаваме на турне в САЩ и Канада. Десетте концерта са в най-големите градове – Ню Йорк, Бостън, Чикаго, Вашингтон, Торонто, Отава, Монреал и т.н., защото за първи път се прави джазов проект на българин там. Наше изискване е концертите да са само в концертни зали.
• Джаз фестивал в Катар – звучи невероятно.
- Фестивалът се организира от 10 европейски посолства, защото разбирате каква култура цъфти в Катар и в околните „свободолюбиви и демократични кралства“. За пети път посолствата изпращат групи от своята страна – Франция, Англия, Германия, Швейцария, Австрия и слава богу, и България. В топ 10 сме и ние. Прекрасно е, че нашето посолство участва в инициативата. Това е интересен и странен фестивал – освен европейска публика има и хора с бурки, атмосферата е екзотична.
• Много концерти ви предстоят…
- Наистина е така. След като открием в зала "България" с Бигбенда на БНР с диригент Антони Дончев новия музикален сезон, ще свирим отново в Бургас, имаме концерт с Плевенската филхармония в Плевен, така че без филхармония и бенд вече не приемаме участия… (усмихва се). Следващата година ни предстои турне с нова програма в театралните зали на големите градове. Началото ще е в най-хубавия месец - май, когато всичко разцъфва. Съчетаваме поп и джаз, а в малките градове, където изнасяме концерти, идват много хора, които за пръв път слушат джазова музика, с която трудно влизат в досег и не са подозирали, че е интересна и слушаема.
• Имаш ли време за релакс?
- Докато свирим. Тя музиката е релакс…
• Баща ти Вили Казасян освен музикални, какви морални норми ти завеща?
- Казват, че съм доста свястна - всичко това идва от него и от майка ми, а музикално рамо ми даде моят братовчед Христо Йоцов. От него ми е цялото отношение към музиката и шансът да бъда в тази среда, да слушам музика от бебе. Вкъщи имаше една стена с бендови плочи, само с джазова музика. Имах късмета точно този стил да стане част от кръвта ми в неосъзната възраст. Христо буквално ми даде рамо за пеенето и за моята кариера. Така че той е виновен за всичко и носи всички последствия.
• Защо едва сега набра смелост да направиш своя песен?
- Има и лоши неща да свириш със страхотни музиканти, защото е много респектиращо. И през ум не ми бе минавало, че мога да се пробвам. Оказа се, че го мога, и мисля да продължа с авторската музика и песни, защото се чувствам прекрасно. Когато човек е учил музика толкова години, като мен, се преоткрива постоянно - себе си, натюрела си и всичко, което носи в душата си.
• Как се стиковате в групата?
- Всеки има своите проекти, но когато сме заедно на сцената, е част от групата и нищо повече. Джазът е музика, която с его не може да се прави. Тя винаги се основава на партньорство, на диалогичност и на зачитане на момента на твоя колега. Всеки от нас има нужното възпитание и чувство за мярка. Ние сме класическите музиканти с друго възпитание и деликатност. На нас ни е хубаво заедно – и на сцената, и в живота. За нас работа и времето след концертите е страхотно удоволствие - ние наистина се обичаме, колкото и да изглежда нереално.
• Прекрасен е видеоклипът на твоята песен на прословутия влак…
- Беше страхотно изживяване и емоция, дори саждите, които излизаха от локомотива. Клипът минава, концертът също, но другото е много важно, че работя с най-близките хора, които искрено уважавам и обичам.