Росица Бакалова дълги години е преподавател на медицински сестри в Медицински колеж "Й. Филаретова". По образование е мед. сестра и педагог, но с времето има късмета хобито й да стане и професия. Председател е на клуба „Приятели на гоблена, българската шевица и други приложни изкуства“.
Тя смята, че шиенето на гоблени е изключително полезно за здравето на съвременните хора. Не е „бабешко“ занимание, защото позволява на трудещия се да се отърси от всички мисли и тревоги на натовареното ежедневие и просто да твори. Не му остава време за депресия.
• Защо създадохте клуба?
- Той съществува вече 14 години. Догодина ще празнуваме 15-годишен юбилей. Създадохме го, защото чувствахме, че хората с различни хобита имат нуждата да се обединят. По онова време подобна организация нямаше. Идеята дойде случайно. Всичко започна от една страница на списание. Бяха публикували схеми за гоблени, бяха обявили конкурс за най-добре изпълнен модел, а нямаха жури за конкурса. Започнали да търсят хора, които да отличат най-добрите работи. Случайно видели мен по телевизията и ме потърсиха. Приех. Поканих в журито и Пенка Зафирова, която от години се занимаваше с гоблени, вече доайен в нашия клуб. И спонтанно се появи и идеята да направим клуб. Избраха ме за председател. Оттогава всяка година имаме изяви. Един-два пъти в годината правим изложби. Работим с дирекция „Култура“ на Столичната община. Когато те имат някакви мероприятия, ни канят да участваме. Популяризираме нашите занаяти по света. След години усетихме, че хора, които се занимават с други ръчни дейности, също имат потребност да контактуват помежду си и ги привлякохме. Клубът вече носи наименованието „Приятели на гоблена, българската шевица и други приложни изкуства“.
При нас има хора, които рисуват върху стъкло, коприна, тъкат на вертикален стан, изработват колажи. Всеки създава нещо с ръцете си. Изложенията ни траят около една седмица. В рамките на дните, в които се представя изложбата, провеждаме всеки ден „мастер клас” с демонстрация и участие на желаещите да се докоснат до съответния вид ръкоделие и да усетят как се изработва.
• Хора от какви професии са членове на клуба?
- Буквално всякакви. Има счетоводители, лекари, медицински сестри, зъболекари, инженери и домакини - на средна възраст и нагоре. Има и доста млади членове. Някои идват от Варна, Плевен, Самоков, Велико Търново. Имаме и кръжочна дейност. Работим с Руския културен център. В него се провеждат изложбите ни.
• Всичко, което създавате, продава ли се и на какви цени?
- Участваме на различни базари. Есента ще имаме изява заедно с представители на мароканското посолство. Ще се показват български и марокански традиции. Усилено се готвим за тази наша изява, за да покажем разнообразието от ръчни занаяти в България.
• А вие как започнахте да се занимавате с гоблени?
- Била съм на 20 години и нещо. Не бях виждала дотогава гоблени. Аз съм от великотърновския край. Дойдох в София да уча и тук се омъжих. Имам двама сина. И много бях впечатлена от бродираните картини в един дом. Беше ми трудно в началото. Но мисълта ми веднага беше заета с идеята за популяризиране на България, защото „в България има толкова много красота, която е неизчерпаем източник за изображения за гоблени”. Пресъздавам моменти от нашата история, култура, бит и природа. Както във всяка област, и при нас има развитие, затова създавам и гоблени в модернистичен стил. Правя и много гоблени по индивидуална поръчка.
• Мислите ли, че гоблените помагат на хората да се разтоварят от натрапчивите си мисли?
- Да! Може да се каже, че шиенето на гоблен е арттерапия. Когато се работи гоблен, трябва максимално съсредоточаване върху схемата и панамата (плата за гоблен) и това е единственото ръкоделие, при което няма повторяемост при работа. Всеки ушит бод е сам за себе си. Непрекъснато трябва да се следят знаците от схемата. Именно защото човекът е съсредоточен напълно върху това, което изработва с ръцете си, не му остава време да се тревожи за проблемите си. Откъсва се задължително от ежедневието. Очните лекари казват, че служи и за гимнастика на очите, поради това, че очите непрекъснато се местят от схема към панамата и обратно и така се подпомага оросяването в тази област. Всичко това помага и да не се допускат грешки, защото тези моменти биха затруднили работата. Трудничко се преживява разпарянето на сгрешения участък.
Много жени са започнали просто от любопитство. Не са малко и мъжете. Те са много прецизни в работата. Много от тези, които са решили да се занимават с това изкуство, са страдали от дълбока мъка или силна тревога. Някои са започнали, след като са загубили близък човек и им е било необходимо да избягат от мислите си, пък било и за кратко. Или ги тревожи здравословното им състояние.
Но има и други, които изпитват необходимост да поработят върху гоблен преди важни събития за тях. Например Дора Христова - диригент на „Мистерията на българските гласове”, е споделяла с мен, че преди голям концерт, у нас или в чужбина, остава известно време сама с гоблена. Катя Дафовска също преди голямо състезание се е занимавала с гоблен.
Да спомена и за усещането, когато сътвориш нещо с ръцете си. Да се създаде картина с игла и конец, е невероятно преживяване.
Други форми на ръкоделие не са подходящи за сваляне на напрежението, защото при тях има повторяемост на мотивите. Например при плетене. В един момент започва повтаряне на фигурите. И тогава мислите неминуемо нахлуват.
• Какви снимки ви изпращат хората, за да станат на гоблени? Кои моменти от живота си искат да „окачат“ на стените си?
- Най-различни. Преобладават дечица, младоженци и разбира се, любими кътчета от България или любими картини. Скоро имах снимка на една девойка, която скача в басейн, и разкошно заснетите водни пръски бяха истинско предизвикателство.
Имам колекция с гоблени, с която много се гордея. Създадох я от любов към родината – „Българските владетели през вековете“. Поводът беше посрещането на новия век и поздрав към всички българи, където и да се намират, за да се гордеем с нашата история.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
