• Какво означава тази награда за Вас?
- Призът е признание за труда, който съм положила толкова години в болницата. Аз съм от 1980 г. на работа в УМБАЛ „Св. Анна“ АД. Целият ми трудов стаж е натрупан тук.
• Защо избрахте тези професия? Имате ли близки, които също са здравни работници?
- Не. Нямам роднини, работещи в сферата на здравеопазването. Тази професия е най-подходяща за моя тип характер. Дава много на хората, а дава много и на мен. Винаги съм искала да работя това.
• Изпитвате ли удоволствие, когато видите как „работата ви дава плод“, как хората се подобряват?
- Разбира се. Работя в Отделението по хемодиализа и виждам как при нас всеки ден се спасява човешки живот. Знам колко се нуждаят от нас пациентите. Ако не дойдат днес, това е критично за здравето им. Виждам удовлетворение в пациентите от положените грижи, от отношението към тях от екипа от сестри и лекари.
• Кои са най-големите проблеми, с които се сблъсква една медицинска сестра?
- Проблемът е основно, че медицинските сестри вече сме твърде малко в България. И на една сестра й се налага да обгрижва много пациенти. Трябва да се следи и за качеството на работа, отношението към всеки болен, защото той е човек и заслужава човешко отношение. Налага се постоянно наблюдение и на машините в нашето отделение. Иска се много отдаденост и професионализъм.
• Можете ли, щом излезете от болницата след работа, да забравите какво сте вършили през деня? Да забравите за пациентите?
- Не. Почти е невъзможно. Важи за мен и за останалите сестри от отделението. Работата ни поглъща.
• Как ще коментирате факта, че за 1 година у нас завършват 480 сестри, а малко над 500 напускат страната според статистиката?
- Трябва да се разгледа проблемът на национално ниво от държавата. Тя е тази, която трябва да намери решение. На критичния минимум сме относно броя на сестри, за да може да функционира здравеопазването ни. Важи и за лекарите.
• Смятате ли, че заплатите са обидно ниски?
- Определено да.
• Някога замисляли ли сте се да напуснете страната и Вие и да работите в чужбина?
- Не. Категорично не.
• Защо?
- Тук ми харесва. Чувствам се добре. Мястото ми е тук.
• Разкажете ми как протича един Ваш ден? Какво е напрежението в работата?
- Сутрин започваме да включваме пациенти към апаратите за пречистване на кръвта. Цялото внимание на сестрите е ангажирано целодневно към апаратурата и конкретните нужди на пациента. Дейността ни включва освен апаратно и медикаментозното лечение на пациента. Сестрите трябва да са непрестанно до машината и да следят определени показатели. Щом възникне проблем, веднага реагираме. След толкова години в тази област съм достатъчно запозната. И сестрите, с които работя, също са истински професионалисти и с подходяща квалификация. Справят се, но трябва да помагам просто защото са недостатъчно на брой.
• За да може всичко да е наред, какво трябва да бъде съотношението между лекари и сестри?
- Едно време е било поне 1:4, но сегашните реалности са други. Давам пример със своето отделение. Има предвидени 17 щатни позиции, а аз имам едва 9 сестри, като едната е на 4-часов договор. Аз самата влизам в работния график. Вземам и нощни смени.
• Колко от Вашите колежки избират да напуснат България?
- Всички млади, които сме имали, заминават.
• Какво според Вас трябва да се промени в здравеопазването ни?
- Трябва да се обърне внимание първо на обучението на новите кадри. Сестрите трябва да са готови веднага след университета да започнат работа с пълен капацитет. Второ, трябва да се помисли за заплатата.
• Пациентите Ви понякога оплакват ли се, че здравният персонал не достига?
- При нас пациентите са постоянни. Някои идват редовно от 12-15 години. Те също виждат проблемите в здравеопазването и никога не са критични. Благодарни за на всичко, което правим. Полагаме максимално усилие да правим всичко, което е нужно. И те го знаят.
• Ще помогне ли, ако „внесем“ медицински сестри от чужбина? Проблем ли ще е, че много от тях няма да говорят езика ни, ще са обучени при различни условия от нашите и ще са работили в различна здравна система?
- В началото може да има големи проблеми, защото естеството на работа е такова, че трябва да има период на адаптация. Както те ще се адаптират към нашата система, така и нашите сестри към тях. Но все пак, ако това е единственото решение, напълно допустимо е.
Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА
