в-к Лечител
в-к Лечител
 

Отвъд синдрома на Бехчет

Брой: 48, 29 ноември 2018 - ОПЛЕШИВЯВАНЕТО
Продължение на публикацията от предишния брой

Повърхностният читател би казал: „Защо да се занимаваме с „Бехчет“, когато има толкова други по-значими, по-масови, по-неизлечими заболявания като хипертонията, рака, инсултите, инфарктите, диабета, грипа, автоимунните болести, шизофренията, артрита и артрозата, „Алцхаймера“, множествената склероза, „Паркинсон“, амиотрофичната латерална склероза…?!
Да се мисли така е голяма грешка, опасна заблуда, а може би вината е моя, че в „Бехчет“ – що е то?“ (вижте миналия брой на „Лечител“, излязъл на 22 ноември) не съм очертал ясно, изчерпателно и убедително невидимите широки мащаби на този здравен и социален проблем.
Надявам се, че следващите редове ще компенсират моя пропуск, който се случи и поради ограниченото място на вестникарските страници.
Повърхностното третиране и подценяване на диагнозата „Бехчет“ - и от медици, и от пациенти – произтича от битуващото масово непознаване на това зло.
Първо. Моите тревоги, свързани с „Бехчет“, са продиктувани от две основни причини – повсеместното непознаване на това болестно състояние и на пораженията, които то нанася. Моят призив към специалистите и широката общественост да изследваме този медицински проблем, който неслучайно има над 10 (десет) синонимни названия, съдържа две цели. По същество това е един болестен синдром, който се нуждае от задълбочено проучване, за да се установи преди всичко първичния произход на това състояние и да може то да се обозначава, според академичните изисквания като БОЛЕСТ… Това е първата цел. Тогава ще стане достижима и втората цел – ще се разбере, че зад този букет от болестни симптоми – над 60 броя – се крият конкретни болестотворни фактори: бактериални и вирусни инфекции, различни интоксикации, дисфункция на имунната система и пр. Тогава ще се разбере, че досегашната „диагноза“ – „Бехчет“ е плод на медицинското незнание.
Ще се формулира адекватна представа за етиологията, диагностиката, терапията и профилактиката на сегашната мистерия – „Бехчет“.
Ще се развият и обогатят нашите познания за т.нар. „идиопатични“ и/или „нелечими“ заболявания, както и за техните най-чести първопричини: инфекциите, сред които водещи са спирохетозите – трепонема палидум и борелия бургдорфери…
Второ. Експертите единодушно приемат, че синдромът на Бехчет е идиопатично, невродегенеративно, системно, автоимунно и т.н. болестно състояние.
Както стана дума още в началото на тези мои бележки, повърхностният читател не желае да го занимаваме с „Бехчет“, защото имало по-важни, по-значими, по-масови и неизлечими заболявания, сред които били и …невродегенеративните. Сред тях се нареждат наистина едни от най-кошмарните, най-ужасните, най-смъртоносните диагнози: „Алцхаймер“, „Паркинсон“, М.С., АЛС, Гийен Баре, полиневропатиите и т.н.
Повърхностният читател е прав за горния списък, но не е забелязал, че „Бехчет“ е име от същия списък…
Академичната медицина обаче посочва основателно, че диагнозата „невро-Бехчет“ е най-тежкото състояние, в което може да изпадне един пациент-бехчетист… Аз добавям само една „малка подробност“ – най-тежките форми на сифилиса и лаймската болест са съответно пораженията на нервната система (невросифилис и невроборелиоза!), които се дължат на инфектирането с трепонема палидум и борелия бургдорфери.
Евентуалното разбулване тайните на една от най-редките невродегенеративни диагнози – „Бехчет“ (по-горе посочих пътя към успеха!), ще прояснят в поне 80 - 90% и тайните на останалите зловещи нервно-дегенеративни болести, които споменах вече на два пъти… Има ли някой медик или политик, пациент или данъкоплатец, който не желае това да се случи?
Трето. Ако бъде решен проблемът с невродегенеративните заболявания (този воденичен камък на съвременната медицина!), ние ще се окажем на една ръка разстояние от разгадаването и на повечето останали медицински загадки (или заблуди), като автоимунните проблеми, хипохондрията, така наречената „периодична болест“, повечето вродени генетични и/или наследствени болести, повечето видове рак и сърдечно-съдови заболявания, глаукомата, макулната дегенерация, катарактата, слепотата, параноята и пр., и пр…
Има ли някой, който да признае публично, че е против подобна перспектива за българите и за човечеството? Ако има, „Лечител“ ще му даде трибуна, за да си изложи аргументите и, може би, да се изложи…
Четвърто. Ако успеем да извървим пътя, който посочих в общи линии дотук, очевидно ще се стигне до формулиране на една необходима, възможна и наложителна нова, работеща, ефективна, медицинска парадигма. Става дума за една адекватна и автентична, реална медицина, която ще бъде не само на думи, а фактически - и комплексна, и етиологична, и доказателствена, и персонализирана, и точна, тоест ще бъде и на теория, и на практика наука, не само дрън-дрън!
Пето. Ще добавя, че реформирането на здравната система – и у нас, и по света – ще си остане само празнодумие, само обещание, само илюзия и измама, ако приемем възгледите на американските президенти (и Обама, и Тръмп) и на българските политици, че реформата е възможна само ако се вложат повече пари в нея. Това е или невежество по темата, или съзнателно измамничество.
Хората, пациентите, данъкоплатците, гражданите се нуждаят не просто от силно финансиране на здравната система, а от добре функциониращо здравеопазване, от по-високо качество на медицинската помощ, тоест - от нови медицински знания, от ефективни и безопасни медицински иновации… За да станат възможни и реални тези неща, са потребни и МАЛКО повече инвестиции, но и МНОГО повече други ценности: морал, ум, благородство. Тоест потребни са нов тип лекари, както и нов тип пациенти…
Ако парите сами можеха да решат всеки здравен проблем (най-големите здравни проблеми!), сега щеше да е още жив милиардерът Стив Джобс, както и много други милионери и милиардери, станали ранна жертва на съвременната свръхкомерсиализирана и дехуманизирана медицина!
Професионалното самодоволство и самолюбие на академичната медицина е гибелно. И за нея (рано или късно) и за безброй невинни и наивни пациенти, които (всекидневно!) разчитат на нея.

Атанас ЦОНКОВ
Основател,
главен редактор
и медицински консултант на
в. „Лечител”
За контакт:
e-mail: info@lechitel.bg
тел.: 02 953-27-45
София, ул. „Иван Рилски” 24 Б



Брой: 48, 29 ноември 2018
 
 
Продукти
 
ФЕРОФОРТЕ® В+С (FERROFORTE B+С)
 
РОЙБОС (ROOIBOS)
 
ПРОСТАМАКС (PROSTAMAX)
 
Lechitel.BG :::
 
Биомаре Имуно
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
baner pesheva
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД