Меланомът на кожата е резултат от неопластична трансформация на меланоцити – клетки, продуциращи различни вариации на пигмента меланин. Меланоцитите израстват от нервния гребен. Неговите клетки се отличават с високо равнище на миграция и повечето от тях се насочват надолу от нервната тръба, образувайки разнообразни нервни и ендокринни структури. Но меланобластите проявяват своята уникалност още преди потенциалното придобиване на туморен фенотип и мигрират не надолу, а встрани от нервната тръба. Молекулярните механизми на този процес и до днес остават неизвестни. Съдбата на меланобласта трудно може да се нарече предопределена: този елемент в последствие може да се развие в неврон, гладкомускулна клетка, а в случай на високо ниво на меланоцит-глиален потенциал – и в компонент на глиите.
Ключов момент в инициирането на неопластична трансформация на меланоцита е несмъртоносната мутация в неговия генетичен апарат. Причина за такова увреждане може да бъде най-различно въздействие: както физическо, така и химическо.
Защо меланомът е толкова опасен?
На пръв поглед, външната локализация, високата мутагенност на туморите би трябвало да направят неговата терапия максимално ефективна. Но непредсказуемостта на метастатичната каскада заедно с липсата на специално разработена терапия на метастатичните меланоми и високата честота на рецидиви водят до това, че днес заболеваемостта от меланом се увеличава във всички страни на света; медианата на оживяване при меланом съставлява не повече от 8 месеца, а ефективността от радикалното хирургическо лечение не превишава 65%.
Средната възраст на болните от меланом на кожата е около 45 години, но в последно време все по-често меланом се появява и сред съвсем младите хора (15-25 години). Този тумор се среща при мъжете и жените, при това жените страдат от болестта 1,5-2 пъти по-често. Според статистиката на всеки 100 000 здрави хора се падат 14 болни с меланом.
На възникването на меланом на кожата влияе и
расовата принадлежност на човека
Съгласно статистиката на СЗО чернокожите страдат 4 пъти по-рядко от меланом, отколкото европейците. Съществува предположение, че по-тъмната кожа съдържа повече меланин в епидермиса, което спомага за по-силно задържане на ултравиолетовото излъчване, и по този начин представлява по-надеждна защита от неговото вредно въздействие на меланоцитите. Народите със слаба естествена защита (по-малко количество меланин в кожата) по-често страдат от меланом. Данните от статистиката позволяват да се направи извод, че колкото по-високо е природното количество меланоцити в кожата, толкова по-нисък е рискът от възникване на меланом, следователно, ниското равнище на пигментация представлява рисков фактор. Хората, които се отнасят към „светлия” фенотип, обикновено са слабо възприемчиви към слънчевия загар и са много предразположени към развитие на слънчеви изгаряния поради висока чувствителност към ултравиолетовото излъчване, благодарение на което рискът от развитие на меланом при тях нараства два пъти. Друг признак на нарушение на нивото на пигментация е
наличието на голямо количество лунички на кожата,
които са обусловени от струпването на пролифериращи меланоцити в базалния слой на епидермиса и епителиите на външните отдели на космените фоликули. Крайно тежка степен на нарушаване на пигментацията, характеризираща се с пълна липса на меланин в организма, се наблюдава при албиносите. Канцерогенното действие на ултравиолетовите лъчи при тях е толкова голямо, че в повечето към 20-годишна възраст възникват предтуморни поражения или тумори на кожата, и това е толкова пагубно, че по-малко от 10% от тези хора доживяват до 30 години.

Борислав СТОЙКОВ