Копривата може да се използва по всевъзможни начини – под формата на запарка, в супи, салати, омлети, каши – самостоятелно или в комбинация със спанак, лапад, манголд и т.н. Сухата коприва може да се добавя към каши и най-различни ястия.
По безспорен начин е установено, че добавянето на коприва към храната на кравите чувствително повишава количеството и качеството на млякото, а при кокошките-носачки се повишава носливостта и подобрява съставът на яйцата.
Пролетта е сезонът, в който човешкият организъм в най-голяма степен се нуждае от подпомагане на жизнени сили и повишаване на имунната защита. В ранните пролетни дни едни от първите зелени листа, които се появяват след стопяването на снега, са тези на копривата. Нейната способност да „жили”, наказвайки всеки, който се осмели да я докосне, е причина за далеч не топлите чувства към нея. „Заслуга” за жилещото действие на копривата имат множеството тънки власинки (трихоми), с които е покрито цялото растение, завършващи с твърди, съдържащи силициев оксид, „главички”. При докосване на растението тези главички се счупват и чрез острите им краища в кожата на натрапника се излива изгаряща смес от мравчена киселина, серотонин, хистамин и ацетилхолин. Мравчената киселина упражнява силно дразнещо действие, което се наслагва с това на серотонина, хистаминът предизвиква оток на засегнатата тъкан, в резултат на което по кожата се появяват множество подутини. Преживяването определено далеч не е от приятните.
В античните времена войните на Юлий Цезар преди предстоящето сражение се надъхвали и „подгрявали”, пляскайки се със сноп от коприва. Малко известен факт е, че стотици години копривата е била използвана за
получаване на висококачествени и красиви влакна,
които не отстъпвали на памучното, конопеното и лененото. Те се използвали за тъкане на здрави материи, от които се шиели разкошни дрехи, корабни платна, чували, усуквали се въжета и пр. В Европа от копривеното влакно се изработвала материя, подобна на знаменития английски шевиот – мека, топла и лека.
Изброените удивителни приложения на копривата не могат да засенчат нейното друго достойнство – на източник на
огромен брой ценни за човешкия организъм вещества, особено в следзимния период
Нейните хранителни и лечебни свойства са познати от хилядолетия на много народи по света. В прясната коприва се съдържат до 8% протеини, а в сухата – до 35%! За сравнение, в говеждото месо тяхното съдържание е 25%, в свинското – 16%, а в орехите – 14%. В протеините на копривата се съдържат почти всички природни аминокиселини, осем от които незаменими - лизин, аргинин, треонин, валин, метионин, левцин, изолевцин и фенилаланин. Между въглехидратите, чието съдържание достига до 12,7%, преобладават глюкозата, фруктозата, захарозата и скорбялата.
...
Бел. ред. Безспорни са качествата на копривата в суров или сушен вид. В някои продукти на „Лечител” тя е активно вещество. Конкретно в този брой на стр. 23 ще прочетете за Колоник плюс®.
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
Доц. д-р Димитър Попов