Защо след дългите новогодишни празници на някои от нас им е толкова трудно да се върнат към обичайния си ритъм на живот? Откъде е тази тъга, емоционална умора и как можем да се отървем от нея? Ето какво препоръчват психолозите.
Според д-р Дженифър Уайдър, специалист в областта на женското здраве, две трети от дамите веднага след коледните и новогодишните празници се чувстват потиснати, направо „опустошени“. Не са застраховани от следпразнична депресия и мъжете – наистина те се сблъскват с това емоционално разстройство два пъти по-рядко от жените.
Клиничният психолог Херберт Рапапорт смята, че жертви на следколедната депресия става хората, които имат прекалено перфекционистки виждания за празниците, тези, които са поели ангажимента да се погрижат за организирането им. Върху техните плещи е паднала отговорността всички да прекарат приятно и да са щастливи.
„Обикновено тези грижи се падат на жените и затова те по-често се оплакват от емоционално изтощение”, подчертава Рапапорт.
Има две основни причини за появата на следпразничната депресия. Първата са
„излъганите надежди”
„Ние очакваме от празниците твърде много, разчитаме именно на Нова година най-накрая да се сближим със семейството и приятелите, да изпитаме чувство на топлина и единение“, обяснява Роналд Пайс, професор по клинична психология. Според него много хора живеят, постоянно очаквайки чудо и едва ли не духовно прераждане. И когато това не се случи навръх Нова година, настъпва моментът на разочарованието.
Има и друга хипотеза. Някои експерти са на мнение, че причината за следпразничния емоционален крах е
„скъсването на връзките”
Зимните празници ние прекарваме в семеен кръг, с приятелите. Радваме се на тържествата, на фойерверките, изпитваме много емоции и попиваме нови впечатления. А с тръгването отново на работа в първите януарски дни ритъмът на живот рязко се променя, връзката с близките сякаш се къса и ние можем да изпитаме болезнена самота.
„Въпреки че не разполагаме в момента с достатъчно изследвания, малкото, направени досега, доказват, че така наречената следпразнична депресия все пак е относително леко емоционално разстройство“, твърди Роналд Пайс. Според него то продължава от няколко дни до две седмици максимум. И през следващите зимни месеци психолозите се сблъскват с много по-сериозно състояние – зимната депресия”.
Става дума за емоционално сезонно разстройство, провокирано от прекалено кратката светла част на деня. Липсата на светлина намалява отделянето на определени вещества в нашия организъм като серотонина, хормона на щастието.
От продължителна зимна депресия страдат около 10% от жителите на северните страни. Състоянието се характеризира със сънливост и през деня, разсеяност и обща слабост, загуба на интерес към каквото и да било и в отделни случаи дори мисли за самоубийство.
„Дълги години лекарите приемахме това емоционално разстройство, характерно за зимата, като дълга следпразнична депресия, но двете са коренно различни състояния, подчертава Роналд Пайс. От следпразничната депресия хората са способни да се отърват сами. Есенно-зимната депресия, която се развива всяка година и продължава месеци, е заболяване, при което е нужна помощ от специалист, заявява експертът.
Как да предотвратим следпразничната депресия?
Загърбете свръхочакванията си за празниците. Няма как животът ни да се оправи за един миг. Нова година не прави чудеса. Животът няма да се промени към по-добро изведнъж само заради някаква си дата на календара.
Не поемайте цялата отговорност по организирането на празника и създаването на новогодишно настроение, а разпределете задълженията между всички роднини и приятели.
Поддържайте активни отношения с близките хора и след празничните дни.
Помагайте си взаимно. „Преместването на фокуса от собствените проблеми към оказване на помощ на друг човек, нуждаещ се от внимание, не ви позволява да се вглъбите в собствените си терзания и да изпаднете в депресия“, казват някои психолози.
Владислав ПЕНЕВ
