в-к Лечител
в-к Лечител
 

Без родителски авторитет децата са податливи на опасни влияния

Брой: 42, 19 октомври 2017 - СЪРДЕЧНИТЕ БОЛЕСТИ
Цвета Таманова е магистър по клинична психология – психоаналитична перспектива, и педагогика. Преминава и обучителна програма в методите на хипноза към Българската асоциация по хипноза и фокусирана към решения кратка терапия към Центъра за психологически изследвания и консултации в София.
Има повече от петнадесетгодишен опит в психологичното клинично консултиране и диагностиране на деца и възрастни. Член е на Дружеството на психолозите в България, Българската асоциация по хипноза (БАХ), както и на Групата за развитие на психоаналитичната практика в България.


• Какво може да накара едно дете да се самоубие?
- Добре е първоначално да уточним какво имаме предвид под дете, защото би било по-точно и коректно, ако разделим детството на три основни фази – начално (до 7 години), средно (от 7 до 12 години) и юношество. Темата за самоубийството се отнася към средното детство и юношеството. До 7-годишна възраст децата имат много неясна представа за смъртта. За тях тя не е необратима. Впоследствие със започването на училищния период нещата много бързо се променят и децата учудващо за сравнително кратко придобиват много знания и представи за смъртта, както и за възможности и начини да бъде отнет животът, включително и собственият. Има направени проучвания, които показват, че децата в училище могат да изброят наистина много начини, по които човек може да посегне на живота си. Самоубийствата в средното детство и юношеството при всички случаи се провокират от проблемни взаимоотношения – с връстници, с родители и други авторитети. С развитието на т.нар. екзекутивни функции (способността да се мисли за разрешаването на проблем, изготвянето на идеи и стратегии за решаването му) децата развиват способността все по-гъвкаво да прилагат познати или нови стратегии при решаване на възникнали проблеми, като на практика се питат: "Какво трябва да се направи, за да се разреши този проблем?". През периода на ранното детство стратегиите на децата са обикновено еднотипни. Чак в средното детство те започват да търсят нови, творчески и по-практични решения. Това, че едно дете намира изход чрез посегателство над живота си, е именно провал на тази възможност – детето да намери адекватни и възможно най-добрите решения какво да прави в трудна ситуация.
• Да изготви стратегия?
- Да.
• За съжаление, много възрастни също не могат да измислят стратегия, за да се справят с проблемите си.
- Да. Не виждат изхода и предпочитат бягството. Самоубийството е вид бягство. По същия начин го правят и децата. За да избягат от  конфликтна ситуация.
• Казвате, че конфликт с авторитетите може да бъде причина за опит за самоубийство. Тези авторитети могат да бъдат родители, учители, по-големи деца в групата… А  към авторитетите спада ли и една игра като „син кит“ например? От другата страна на чата стои събеседник, един авторитет, който дава нареждания…
- Да. Абсолютно. Играта може да  бъде авторитет. Не точно тя. А това да се чувства детето включено, прието в едно общество. То се идентифицира с играта. Приема „аз съм част от нея, част от играещите…“. По този начин играта се превръща в авторитет, т.е. тя обединява. Съответно започва търсенето на възможност за лидерска позиция в  обществото на играещите. Има дефицит при съвременните деца от това да се чувстват включени към по-голямо цяло, да се идентифицират с дадена среда. Затова именно подобни игри са такава сериозна заплаха. Освен това те носят тръпка, тъй като предоставят и адреналин. Адреналин, който не намират в ежедневието, а започват все по-отчетливо да имат нужда от него. Децата в своето ежедневие са потопени и заобиколени от електронни стимули. Сетивата им са интензивно стимулирани от игри, филми, музика и т.н. А в ежедневието всичко е по-различно. Да комуникират очи в очи, вече не е достатъчно стимулиращо. Откриват необходимата им тръпка в тези почти самоубийствени пози за селфи.
• Като детето, което почина, след като го удари ток на покрива на влак в депо. Било там за селфи. Можем ли да кажем, че рисковата снимка за Фейсбук е борба за лидерство в социалната мрежа? Че децата са се опитали да спечелят авторитет?
- Точно така. Колкото е по-рискова снимката, толкова е по-голяма „печалбата“, която ще придобият след това като авторитет и признание. От тази гледна точка, мисля, че целта на игрите е търсене на авторитет, на идентичност, не търсене на самоубийство. Онова, което дават игрите, е риск.
• Грешка ли е родителите да позволяват на децата си да ровят свободно в интернет? Кога те трябва да се намесят и да кажат „не“?
- Твърде достъпна е всякаква информация, често напълно неподходяща за възрастта и разбиранията им. Възниква въпросът по какъв начин едно дете може да изтълкува подобна информация. Ето защо децата имат нужда да бъдат контролирани. Контролът винаги първо е отвън. От родителите. За да стане постепенно вътрешен. За да може детето да стигне до това само да осъзнае къде е полезно и безопасно да влиза и къде не. Да стане с критично мислене. Много често модерните деца живеят извън контрола на авторитетите, тъй като авторитетът или няма време, или е твърде погълнат от свои проблеми или ангажименти. Много семейства са разделени. Детето е гледано от баба си и дядо си, а майката и бащата може да са и много отдалечени и да работят в чужбина. Бабите често имат твърде ограничени знания и умения със съвременните технологии. Привидно безопасно за възрастните, защото са пред очите им, но децата всъщност са застрашени да потънат в морето от всякаква информация.
• Има ли опасност от „противоположен ефект“? Чувала съм, че когато се наложи тотална забрана за нещо, то става безкрайно желано. Може ли детето да започне още по-усилено да търси ситуации, които го поставят в риск? В интернет и в реалния живот? За да са напук на забраната…
- Нищо в крайности не е градивно и целесъобразно. Ако едно дете бъде напълно ограничено, то при всички случаи ще се чувства различно, дори дискриминирано спрямо своите връстници. Съществува и потенциалната опасност да стане аутсайдер. Всичко, което ни е отказано, предизвиква импулса да го познаем и да овладеем забраненото.
• Как социалните мрежи променят психиката на нашите деца? Във Фейсбук, Туитър всеки потребител уж „споделя“ (натиска бутона „сподели“ и публикациите му стават видни за всички). Наистина ли хората искат нещо „да споделят“ с всички, или е някакъв механизъм за избиване на комплекси?
- Променя ги много. Комуникацията вече е качествено различна. Не само между малките, но и между възрастните, защото социалните  мрежи дават възможността да цензурираш, да коригираш, да изваеш образ такъв, какъвто смяташ за идеален. И съвършения образ представяш пред аудиторията. Почти нищо от това, което се демонстрира във Фейсбук, не е вярно. Много често нито е присъщо за характера на индивида, нито му е ежедневие. Създава се напълно различна комуникация между хората. На децата, които нямат достатъчно опит в общуването, социалните мрежи създават съвсем различна представа за взаимоотношенията, много крехка за собственото им его. Неслучайно мрежите станаха новият начин децата да се тероризират едно друго.
• Съществува ли зависимост?
- Да. Защото малчуганите се чувстват несигурни. Интересуват се много от мнението на околните. Дали са харесвани, или не. И могат да го видят много ясно. Пускат снимка и броят харесванията и споделянията. Има все пак и вторична полза – хората харесват определени снимки, за да покажат на кого симпатизират, на чия страна са, каква политика следват. Но едно е да „харесат“ нещо в интернет, а съвсем отделен въпрос е дали наистина го харесват. Публикувалият снимка обаче е в ситуацията да бъде непрекъснато оценяван. Лесно преброява положителните оценки и ги приема като оценка за личността си. Получава се изместване на фокуса на „споделянето“. Споделянето означава - да поделя мисли и чувства, преживяване. Първоначалният смисъл е загубен.
• Сега „споделянето“ означава търся нечие одобрение. И ако получа много „харесвания“, самооценката ми става прекалено висока, ако ги няма – крехкото ми самочувствие рухва. Така ли е?
- Да. Ако няма харесвания, човек става все по-затворен и прикрит. Влиянието върху собствената оценка е огромно. Нашата самооценка в една или друга степен винаги се влияе от онова, което получаваме като обратна връзка от средата около нас. Това се случва още от най-ранно детство, когато представата за себе си се формира от всичко, което дават като сигнали на детето си родителите и значимите други. Ако те хвалят децата си адекватно, самооценката им става по-висока и  по-устойчива собствената им представа за възможностите, които имат. Това е с потенциал да се запази в юношеството и като зрели хора.  Съвременните деца не са получили достатъчно внимание вкъщи, не са си изградили необходимата оценка и я търсят в социалните мрежи.
Родителите поставят началото на изграждането на самочувствието на децата си. 
Има го и следния момент – на децата не бива да им се позволява всичко и да им се казва, че са „господарят, който царува вкъщи“, че всичко става както те искат. В подобен случай детето расте в среда без авторитети вкъщи. Учителите само наследяват авторитета на родителите. Имаме срив в системата на уважението. Детето реално има нужда да му се задават норми, какво може и какво не. То трябва да изживее представата, че мама и татко са големи, умни, силни, справящи се. Иначе расте с изначална тревожност. Ако то, малкото, слабото и неопитното, незнаещото е авторитетът вкъщи, то какво би станало, когато то е уплашено или го боли. Децата имат механизъм за справяне с тази тревога – трупат вещи около себе си. Ако нямат емоционална сигурност, опитват да постигнат материална такава.
• Имате ли нещо да добавите?
- Аз разглеждах случая на момченцето от Стрелча в началото на септември, което се самоуби, и съм на мнение, че причината не се крие в играта.
Искам да кажа, че нещата, които се случиха в последно време, насочват вниманието към това, че децата ни преживяват много сериозна криза на отношенията. По-сериозна, отколкото можем да си представим. Приятелствата в ранна възраст са базирани на харесвания, на пола, на лоялността и подкрепата и на авторитетите.  Когато един авторитет загуби своята тежест вкъщи, се получава  една огромна празнина в детското съзнание, която трябва да се запълни. Децата имат нужда от истински авторитети у дома си и те да им обръщат необходимото внимание, да им дават пример за правилните взаимоотношения.

Интервюто взе
Мартина ЗИНОВИЕВА


Брой: 42, 19 октомври 2017
 
 
Продукти
 
Витатабс® С дуо – липозомен витамин С 400 mg
 
Пикногенол - спрей (PYCNOGENOL)
 
ДИЕТ ФИБРА МЮСЛИ (DIET fibra Muesli)
 
Lechitel.BG :::
 
Книга Лечител
Lechitel.BG :::
 
Taloni-otstupki
 
e-shop
 
Dobipress abonament
 
www.lechitel.bg
 
Избери цвят 
© 2007 Лечител ООД