Обикновено панкреатичните кисти не дават клинични симптоми и се откриват случайно при изследване за други заболявания. При откриването им се използват методите на компютърната томография (КТ) и магнитнoрезонансовото изображение (МRI), които определят не само наличието, но и типа на кистата, идентифицират нейните белези, подсказващи степента на риска за превръщането й в канцер.
В случай че изображението не е ясно, се използва ендоскопична ултрасондова процедура. Тя се извършва със специална тръба, наречена ендоскоп, която се прекарва през устата в стомаха и до началото на тънките черва, които обикалят панкреаса. Така пътят до панкреаса се скъсява и през червата ендоскопът оглежда подробно панкреаса, като образите дават възможност да се огледат добре стените на кистата и нейното съдържание. Това изследване има още едно предимство: към ендоскопа се прикрепя игла, с която може да се вземе материал от стената и съдържимото на кистата: амилаза, муцин, канцеро-ембрионен антиген и клетки от вътрешната стена. Изследването на тези материали помага да се установи дали кистата е неопластична.
Третиране на панкреатичните кисти
Кистите се групират на категории в зависимост от тяхната потенциална канцерогенност. Тези, които секретират муцин, се смятат като предканцерогенни. Те развиват тумор, наречен вътреканална папиларна муцинозна неоплазма (intraductal papillary mucinous neoplasm). От своя страна туморът се степенува по риск - нисък, умерен и висок, според установените белези. Кистите с нисък риск са малки, непроменливи и без клинични признаци - не се нуждаят от третиране. От време на време е необходима проверка с компютърна томография и магнитно имажинерно наблюдение. Умерено рисковите кисти следва да бъдат под постоянен контрол със споменатите по-горе методи. Най-рисковите, които са със задебелени стени и наличност на течност в тях, често са придружени с пожълтяла кожа и са болезнени. При тях хирургичната намеса е задължителна - изваждане на кистата и изрязване на панкреатичната тъкан около нея.
Следоперативното поведение
При оперативното премахване на кистата често се появяват усложнения. Необходимо е много време до окончателното възстановяване. Обикновено след изваждане на кистата не се появява нова, за разлика от рака на паренхима на панкреаса, където появата на ново раково огнище е често явление. Все пак и при пълното изваждане на кистата понякога, при недостатъчно изрязване на тъканта около нея, може да се развие рак на панкреасната тъкан около нея.
Превод от английски
проф. д-р Христо Одисеев
