Кога човекът е открил тайната на виното, не е известно и едва ли някога ще узнаем. Смята се, че това е станало случайно, най-вероятно в Южен Кавказ (Грузия, Азербайджан, Армения) или в Близкия Изток (Турция, Кипър). Достоверно е известно, че виното е било познато най-малко 7-8 хиляди години преди новата ера. Множество артефакти свидетелстват, че по нашите земи то се е произвеждало далеч преди създаването на българската държава. В „Илиада” Омир споменава за чудесните вина, произвеждани в земите на траките, които с кораби били пренасяни чак до Троя. Благодарение на удивителната си способност да разкрепостява душата и тялото, да прогонва тъжните мисли, да извиква прилив на енергия и да повежда съзнанието към райски видения виното завоюва признание и почит при почти всички народи по света. То става неизменен атрибут в безброй обреди и ритуали – радостни, тъжни и сакрални.
В края на XVIII и началото на XIX век знаменитите французи Антоан-Лоран дьо Лавоазие и Луи Гей-Люсак доказват, че в хода на т.нар. алкохолната ферментация захарите се превръщат в етилов алкохол и въглероден диоксид. Половин столетие по-късно друг велик френски учен – Луи Пастьор, доказва, че превръщането на захарите в етилов алкохол протича под действието на т.нар. спиртни дрожди – едноклетъчни микроорганизми, открити от нидерландеца Антони ван Льовенхук. Последните, чрез необичайна, съдържаща се в тях жива сила (vis vitalis), превръщат захарите в етилов алкохол. Две години след смъртта на Пастьор, немският биохимик Едуард Бюхнер доказва, че всъщност алкохолната ферментация се предизвиква от съдържащите се в дрождевите клетки особени белтъчни вещества (сега наричани ензими), които катализират този процес. Ученият доказва, че ферментационният процес може да протече и in vitro, т.е. извън живите организми. За своето забележително откритие, което изиграва изключителна роля за развитието на биохимичната наука, през 1907 г. Едуард Бюхтер е удостоен с Нобелова награда.
...
Във виното са открити и други чудодейни вещества
от групата на полифенолите, например елагова киселина, която проявява антиоксидантно, хипотензивно, кардиопротекторно, противовъзпалително и антимутагенно действие. Доказана е и способността й да активизира метаболитните процеси, съдействайки за намаление на телесната маса. Антоцианите, на които се дължи цветът на червените вина, също са полифеноли с множество благотворни въздействия – антиоксидантно, антиканцерогенно, поддържане на нормално кръвното налягане и др.
Разбира се, описаните ползотворни въздействия на виното имат място само при умерената му консумация. Прочутият девиз на Мечо Пух „Колкото повече, толкова повече” тук е абсолютно неприложим. В случая е уместно познатата фраза „In vino veritas” („Във виното е истината”) да се замени с „In vino sanitas” („Във виното е здравето”).
Цялата статия може да прочетете във в. Лечител
