Брой: 2, 11 януари 2018 - ЯДРЕНО-МАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС

Преди малко повече от 400 години, на 20 октомври 1616 г., в Дания се родил Томас Бартолин, човекът, който открил лимфната система. Днес прегледът на лимфните възли е редовна медицинска процедура. Защо е нужна тя и за какво говорят увеличените лимфни възли?

Ежедневно нашият организъм произвежда 2 литра лимфа, а като цяло нейният обем е около 4 литра. Тя представлява разтвор, наситен с белтъчини и лимфоцити. Лимфата играе защитна роля, очиства нашия организъм от белтъчините, от които той не е успял да се избави с помощта на кръвоносната система, има важно значение за поглъщане на липидите (мазнини) и мастноразтворимите вещества, а така също изпълнява дренажна функция и поддържа баланса на течности в организма.
Какво става, когато любителят на ролкови кънки лети без всякакви предпазни средства по грапав асфалт? След закономерното падане в областта на издраната на лакътя кожа веднага се събират имунни клетки, които откриват чуждородните белтъчини антигени, попаднали в организма с мръсотията и микробите отвън. Тези антигени се доставят в най-близкия лимфен възел, където настъпва активизиране на Т- и В-лимфоцитите, оборудвани с рецептори към различни антигени. По такъв начин се развива защитната реакция на организма. Т-клетките ще се заемат с регулиране на процеса на унищожаване на „чужденците”, а В-клетките ще се ангажират с изработката на антитела към чуждородните белтъчини.
Лимфната система реагира активно на всички въздействия на нашия организъм. При различни патологични състояния ние виждаме нейната работа. Ако се е образувал оток, това означава, че на това място протичането на лимфата е нарушено – например при увреждане на тъкани или при тяхното силно притискане. При травми често се наблюдава изтичане на прозрачна течност – лимфа. А при простуда по врата може да се напипат топчести плътни образувания – увеличаващи се лимфни възли.
И така, лимфната система откликва на всичко, което настъпва с организма, ето защо оценката на състоянието на лимфните възли е важен елемент при диагностиката на много заболявания.
Понякога лимфните възли говорят за болести на околните органи и тъкани, а друг път – за патологии на самата лимфна система.
Лимфаденопатия
Увеличението на лимфните възли с повече от 1-1,5 см се нарича лимфаденопатия. Това говори съвсем точно за проблеми със здравето на организма.
Лекарите посочват 4 основни причини за лимфаденопатия: бактериална, гъбична или вирусна инфекция; имунна реакция на В- и Т-клетките; тумор на лимфоидната тъкан (различни лимфоми и някои видове саркоми); метастази на злокачествен тумор някъде в организма.
Променят се не само размерите на лимфните възли, но и структурата на тяхната повърхност (тя може да бъде гладка, а може да стане и грапава), консистенцията (мека или плътна, дори твърда), подвижността на възлите (те могат да се „слепват” помежду си и с тъканите наоколо). Така също измененията в лимфните възли могат да се отразят на кожата около тях – тя може да стане зачервена.
Най-разпространеният случай е увеличение на шийните и подчелюстните лимфни възли при различни заболявания, които поразяват гърлото, например при тонзилит или фарингит, а така също при други болести на дихателните пътища.
Доказано е, че лимфните възли могат да станат убежище за прионни инфекции. През 2007 г. немски учени демонстрирали как приони се разпространяват от мястото на проникване на инфекцията до централната нервна система.
Рубеолата предизвиква увеличение на задтилните, околоушните и шийните лимфни възли, при това няколко часа преди появата на пъпки – това е един от първите симптоми на болестта.
При туберкулоза по-често се поразяват гръдните лимфни възли, които се намират дълбоко и не се поддават на опипване, след което настъпва редът и на повърхностните лимфни възли, но това обикновено става в късен стадий на болестта.

В представите на повечето хора лимфната система е нещо твърде непознато, дори тайнствено. С кръвта всичко е ясно… артерии, вени, капиляри. Лимфата не е по-малко важна, отколкото кръвта, но не е толкова забележима. Тя пропива цялото ни тяло, а нейният източник е тъканната течност. Лимфната система също има лимфокапиляри, които се сливат в мрежи, съдове, стволове и протоци. По цялата тази огромна разклонена система са разпръснати повече от 500 лимфни възeла – това са митнически пунктове, на които лимфата преминава имунен контрол, защото те са част от имунната система и са пълни с лимфоцити.

При сифилис се увеличават ингвиналните лимфни възли – също на доста късен стадий от развитието на болестта.
На фона на ХИВ може да се увеличат всякакви лимфни възли на всяко място. Ако се развива СПИН, то лимфните въз­ли остават увеличени постоянно и се възпаляват.
Регионалните лимфни възли, т.е. тези, които са разположени редом с един или друг орган, се увеличават при автоимунни болести – в зависимост от това за какъв орган става дума. В този случай имунната система и „митническият контрол” под формата на лимфни възли започват да смятат за „чужден­ци” клетките на собствения организъм. Като следствие от тази борба настъпва увеличение на лимфоидната тъкан в област­та на възлите.
Накрая, увеличени регионални лимфни възли се наблюдават при онкологични заболявания. Те са разположени близо до поразения орган, а увеличението им е характерен симптом, говорещ за прогресиране на болестта.
Някои злокачествени тумори могат да мимикрират като лимфни възли. Швейцарски учени през 2010 г. съобщили, че раковите клетки изработват белтък, който нормално се съдържа в здравите лимфни възли. В резултат външният слой на тумора се превръща в лимфоподобна тъкан. За Т-клетките той изглежда като повърхността на лимфен възел, който не представлява опасност. Именно така злокачествените тумори се скриват успешно от имунната система.
Лимфаденит
Лимфаденопатията е сигнал за наличие на възпаление в други органи или тъкани. А лимфаденитът показва, че инфекция е проникнала в самите лимфни възли и е предизвикала тяхното възпаление. Най-често това е резултат от внасяне на патогенни микроорганизми – стафилококи или стрептококи – от болния орган с кръвта или с лимфата. Огнище на инфекцията може да се окаже фурункул, рана, в която е попаднала инфекция, абсцес и др. Лимфаденит се развива също и на фона на такива опасни инфекции, като сифилис, гонорея, туберкулоза, туларемия и др. Възпаленият лимфен възел е бариера, която не позволява на бактериите да се разпространяват по целия организъм. Ако не бъде започнато своевременно лечение, възможно е развитие на гноен лимфаденит и възникване на заплаха от сепсис.
Лимфедем
При това заболяване протичането на лимфата е нарушено, тя започва да се застоява (лимфостаза) и се развиват отоци, най-често – в долните крайници. В повечето случаи причината е в патологии на лимфните съдове: престават да работят клапаните, намиращи се в тях, или стените на съдовете не могат да се свиват в нормален режим. Лимфедем може също да се развие на фона на рак или да бъде страничен ефект от химиотерапия.
Лимфом
Съществува вид рак, поразяващ самата лимфна система. Става дума за две разновидности: лимфом на Ходжкин и неходжкинови лимфоми.
Няма никакво съмнение, че увеличението на лимфните възли е тревожен признак, говорещ за наличие на възпалителен процес в организма и изискващ лекарско наблюдение.
Ако става дума за обикновена респираторна инфекция, то незначителното увеличение на шийните, подчелюстните и околоушните лимфни възли е нещо нормално, при оздравяване на болния те възвръщат предишните си размери. Същото се отнася и за травмите – разположените недалеч от травмирания участък лимфни възли се увеличават малко, което говори за тяхната активна работа в защита на организма от проникване на инфекция отвън.
Ако лимфните възли са се увеличили без видими причини или техният обем е нараснал значително, а самите те са станали плътни – това е повод за лекарска консултация. Организмът не сигнализира напразно за проблем, по-добре е нещата да се изяснят, преди да стане твърде късно.