Приемът на инхибитори на протонната помпа – популярни лекарства срещу киселини, е свързан с висок риск от преждевременна смърт. До този извод стигнали авторите на изследване, които наблюдавали в продължение на няколко години повече от 350 хиляди американски ветерани. Както съобщили учените от Вашингтонския университет в Сент Луис, заплахата за живота на пациентите се увеличава пропорционално на продължителността на приема на инхибитори на протонната помпа. „Не е важно как се провежда анализът на огромния обем от данни, а фактите: пациентите, приемащи инхибитори на протонната помпа, умират по-рано от останалите”, заявил ръководителят на изследването професор Зияд ал Али. Резултатите представляват огромен проблем за здравеопазването, тъй като инхибиторите на протонната помпа, благодарение на своята терапевтична ефективност, са станали една от най-търсените групи лекарства срещу киселини, гастрит, язвена болест, гастроезофагеален рефлукс, диспепсия, гастродуоденит, синдром на Цьолингер-Елисон, хранопровод на Барет. Това са стотици милиони пациенти, рискуващи своето здраве.
Неотдавнашни изследвания вече обвинили инхибиторите на протонната помпа за редица неочаквани последствия за организма: клостридиална инфекция, хронична болест на бъбреците, остеопороза и счупвания на костите, деменция. Почти е доказана способността на популярно лекарство срещу киселини да предизвиква увреждане на клетките и да намалява дължината на теломерите в ДНК.
По думите на професор Ал Али инхибиторите на протонната помпа се „назначават твърде често и рядко се отменя техният прием”, което допринася за прекомерно дългата употреба на тези лекарства. Проведено в САЩ национално допитване показало: процентът на американците, редовно употребяващи инхибитори на протонната помпа, за периода от 2002 до 2012 г. се е увеличил двойно – от 3,9 на 7,8%. Авторите на изследването са убедени, че при 30-50% от случаите предписването на инхибитори на протонната помпа е било неоправдано. За да изучат мащабите на проблема, те използвали базата данни на американските ветерани, получаващи безплатна медицинска помощ. Учените отделили от нея 275 933 пациенти, приемащи инхибитори на протонната помпа, и още 73 355 пациенти, на които били предписани Н2 блокери (ранитидин, фамотидин). В продължение на пет години били анализирани случаите на смърт сред пациентите в двете групи. Изследователите се опитали да установят връзка между приема на лекарства срещу стомашни киселини и смъртността. Резултатите показват, че участниците, редовно приемащи инхибитори на протонната помпа, умират с 25% по-често от своите връстници, които пият Н2 блокери, при равни други условия. Оказало се също, че смъртността е тясно свързана с продължителността на приема на инхибитори на протонната помпа. В продължение на първите 30 дни от лечението смъртността в двете групи била еднаква. Но след 1-2 години редовен прием показателят в групата на пациентите, приемащи инхибитори на протонната помпа, бил с 50% по-висок, отколкото при другата група. Средно на всеки 500 участници инхибиторите на протонната помпа отнемали 1 допълнителен човешки живот всяка година.
Професор Ал Али обяснил, че само в САЩ милиони хора започват деня с поредната капсула омепразол или друг препарат от тази група. Това са хиляди допълнителни смъртни случаи ежегодно. Печална необходимост? Неизбежен риск? Съвсем не. Най-страшното е, че повечето от включените в анализа пациенти нямали показания, задължително изискващи употреба на инхибитори на протонната помпа. В много случаи би могло да се предпишат Н2 блокери или по-безопасни антациди.
„Инхибиторите на протонната помпа спасяват живота на много пациенти. Ако аз имах нужда от омепразол, бих го пил. Но в никакъв случай не бих избрал тази група препарати, ако има алтернатива. И бих искал моят лекар внимателно да следи състоянието ми по време на лечението“, споделя проф. Ал Али.
Бел. ред. Тази статия показва няколко безумия, властващи в конвенционалната медицина:
1. Най-сетне някои лекари са осъзнали, че т.нар. инхибитори на протонната помпа могат да бъдат и… смъртоносни.
2. Дори тези лекари, изглежда, не знаят, че по-добрите ранитидин и фамотидин пък могат да предизвикат рак.
3. Жалко, че ученият (проф. Зияд ал Али), който разкри печалната истина за въпросните инхибитори, казва: „В никакъв случай не бих избрал тази група препарати, ако има алтернатива“. Той явно не знае или не смее да признае, че има алтернативи на смъртоносните инхибитори…
Симеон НИКОЛОВ
