Брой: 26, 29 юни 2017 - ОБЕЗВОДНЯВАНЕТО

В разгара на лятото разговаряме с доц. Жана
Казанджиева,  специалист по дерматология и венерология за меланома, най-злокачественото заболяване, причинено от слънцето. Какво знаем за рака на кожата, какви грешки допускаме при излагане на ултравиолетовите лъчи, как да се предпазваме.
Доц. Жана Казанджиева завършва Немската гимназия в Ловеч и дерматология и венерология в Медицинската академия в Плевен. Специализира електронна микроскопия на кожата в Allgemeine Krankenhaus във Виена, лазертерапия на кожните болести в Цюрих, под ръководството на проф. Гюнтер Бург защитава дисертация за “Екзогенни пигментни нарушения - дерматологични аспекти и терапевтични възможности за отстраняване”.
Отличена с наградата „Проф. Берон” за цялостна научна, преподавателска и организационна дейност, доц. Казанджиева е работила като дерматолог във ВМИ-Плевен, в Кожен диспансер – София, и в УМБАЛ „Александровска“, София. Член е на борда на Европейската академия по дерматология и венерология (EADV) и на Българското дерматологично дружество (БДД), тя има над 170 научни публикации, участия в десетки учебници и монографии. Член е на Немско-българското, на сръбското и македонското дерматологично дружество и  на Европейската организация за превенция на професионалните кожни алергии (EPOS). Доц. Казанджиева има над 50 участия като лектор на европейски, американски и световни конгреси и симпозиуми по дерматология и венерология. В момента е ръководител на секцията по дерматоалергология към БДД.

• Щом настъпи лятото и темата за меланома става по-актуална. Какво трябва да знаем за това опасно заболяване?
- Започвам със статистиката. Знае се, че честотата на меланома нараства драматично в последните 30 години. Всяка година в света се разболяват над 100 хил. души от злокачествен меланом, който причинява най-голям процент смъртност от всички кожни тумори.
Най-злокачественият тумор в човешката патология - меланома малигнум (злокачественият меланом), може да бъде излекуван окончателно при правилна профилактика. Ако е изпуснат обаче, може да доведе до много тежки последствия, включително и смърт. Профилактиката е най-важната и първата стъпка в окончателното овладяване на това заболяване, независимо че има нови лекарства срещу злокачествения меланом.
• Положението у нас различно ли е от това по света?
- Нямаме статистика за България, затова ще дам доста стряскащите цифри и прогнозната статистика на САЩ за 2017 г. Очакват се 87 хил. нови случая на меланома малигнум, от които мъже - 52 хил.  и 35 хил.  - жени. Процентът на смъртните случаи, вследствие на злокачествен меланом, са 9730 души.
• Кои са рисковите групи: кой се разболява най-често?
- За наше съжаление, меланома малигнум е 20 пъти по-чест при хората с бяла кожа, отколкото при тези с черна кожа. Рискът да се разболееш от меланом е 2,5% при белите кожи (1 на 40 души), 0,1% - при чернокожите и 0,5% при латиноамериканците.
• Спори се коя възрастова група е най-застрашена.
- Има един пик на заболяването в късна възраст – около 63 и 65 години, но за съжаление, другият пик е в много млада възраст, между 20 и 30 години. При мъжете и жените има разлика в локализациите - в най-честото разположение на меланома.
При мъжете трябва задължително да се наблюдават бенките и тъмните петна по гърба и гърдите (38% от меланома е разположен на гърба и гърдите), следват главата и шията с 22% – това са данни от световната статистика. При жените основно е необходимо да се оглеждат краката - най-често меланомът (42%) е разположен по долните крайници, след което следват ръцете.
• Кои причини за меланома подценяват хората?
- Винаги обръщаме внимание на причини като UV излъчване и озоновата дупка, но проучванията от последните години сочат две главни насоки, в които UV лъчите увеличават риска от меланом.
Първата е ранното, интензивно и неконтролирано излагане на децата и младежите на слънце. Като родители, не бива да се допуска детето или внучето да изгори, защото преведено на научен език, това означава, че може да се увреди ДНК в меланоцитите и в по-късна възраст това да доведе до превръщането им в меланомни клетки.
Втората насока (тук не искам да влизам в пререкания със собствениците на соларни студиа, защото това не е моя констатация), а идва като данни от Европейската академия по дерматология (ЕАД). В сайта на ЕАД е видно, че тази година кампанията "Евромеланома" е с фокус върху солариумите. Основният акцент в публикациите в сп. „Америка джърнъл“ и в  сп. Epidemiology от 2017 г. е в съзвучие с кампанията на EADV, че рискът от меланома малигнум се увеличава с нарастване на броя на сесиите в солариума, особено ако се прекалява със солариум в млада възраст и по-рано от 30 години. Не говорим за еднократни процедури, за разкрасяване за абитуриентския бал - става въпрос за много сесии, за непрекъснат стремеж да си с тен през цялата година. Лошото е, че тази мания започва в крехка възраст. Тази година Европейската академия по дерматология фокусира вниманието си именно в тази насока.
• Нека се спрем на най-големите заблуди, свързани с тена и предпазването от UV лъчите.
- Грешно е да се мисли, че добиването на тен е здравословно. На практика тенът е опит на кожата да се предпази от ултравиолетовата радиация. Кожата натрупва пигменти – китероцити (т.нар. светлинен мазол) и по този начин се защитава от UV лъчите. Не е правилно становището, че тенът на кожата пази от слънцето.
Малцина знаят, че тенът на кожата всъщност отговаря на фотозащитен фактор четири (SPF 4). Ние нанасяме върху кожата продукти с фотозащита 30 и 50, а тенът ни осигурява  фотозащита само 4, което на практика е нищо.
Мисля, че следващото грешно нещо е всеизвестно от собствен опит - че не можеш да изгориш в облачно време. Около 80% от ултравиолетовите лъчи проникват през леките облаци и изгарянето ви е осигурено.
Невярно е да се мисли, че не можеш да изгориш във водата – тя осигурява много минимална защита, а само газейки във вода, отражението от нея дори увеличава риска от излагане на UV лъчите.
Неправилно е да смятаме, че фотозащитата ни пази и можем да се излагаме по-дълго време на слънце. На практика фотозащитата е създадена да пази от ултравиолетовите лъчи, а нейната цел не е да удължи времето, което прекарваме на слънце. Задължително трябва да се пазим от лъчите в обедните часове след 10:30-11 часа до 15 часа, независимо какъв слой фотозащита ползваме и с какъв фактор сме покрити.
И последното грешно твърдение е, „ако се излежавам на плажа и се скрия от слънцето в обедните часове и после пак се върна, няма да изгоря“. Няма такова нещо. Ултравиолетовата радиация е с кумулативна доза – тя се натрупва за целия ден.
• Има ли някаква наследственост по отношение на разболяване от злокачествен рак на кожата?
- Практиката сочи, че само при 21% от всички пациенти, които развиват меланом, има някакво генетично предразположение. Хора, които имат близък с меланом в семейството си, трябва действително да се проверяват периодично - на 6 месеца, при дерматолог, да оглеждат бенките и тъмните петна по тялото много старателно.
• Колко пъти да се проверяваме сами?
- Според Световната здравна организация и Европейската академия по дерматология един път месечно трябва да оглеждаме бенките и тъмните петна по тялото. Ако забележим нещо нетипично, тогава се ходи при дерматолог и съответно за дерматоскопия.
• От какво трябва да се пазим?
- Напоследък има един много хубав термин, който се нарича ugly duck (грозното патенце). Разглеждайки всички тези петна, трябва да забележим това, което е по-различно, с по-необикновена форма, с разрошени краища – пигмент, който не прилича на останалите ни бенки и тъмни петна по тялото. Тогава трябва да се отиде при дерматолог.
Напомням за ABCD правилото, което е важно за всички:
А е асиметрия на тъмното петно, която веднага трябва да ни отведе при дерматолог;
В е border – това са границите, които, ако са пуснали пипалца, ако се неравномерни, ако са накъдрени, са сигнал за опасност;
С идва от color – това е цветът, който не трябва да е с повече от два различни нюанси и във всеки случай дерматологът трябва да прецени състоянието му;
D е диаметърът – тъмно петно или бенка, която нараства, трябва веднага да се види от специалист. Еволюцията на бенката, или елевацията (ако тръгне да се надига едно петно), са сигнал, че е потребно веднага да посетим лекарския кабинет.
Извън ABCD правилото всяка рана, която не зараства, всеки пигмент, който е излязъл извън бенката, всяка червенина или оток около бенката, всеки продължаващ сърбеж, болка или уплътняване в областта на едно пигментно петно, всяка промяна в повърхността и поява на кървене или възелче в петното са опасен сигнал за тревога.
• Как и колко фотозащита трябва да се нанася върху кожата?
- Модерната фотозащита е много добра и съдържа т.нар. първична протекция – това са фотозащитните филтри, които абсорбират или отразяват лъчите. Освен това тя включва вторична защита – антиоксиданти, осмолитици и ензими, които поправят структурата на ДНК и спират фотохимичното увреждане.
Важно е не само да се ползва фотозащита, но и да се нанася правилно и в достатъчно количество. Става дума за около 35 мл всеки път, за да се покрие изцяло кожата. Установено е, че в повечето случаи хората поставят от 20 до 60% от нужната доза фотопротектор.
Дерматолозите използваме правилото на чаената лъжичка, което австрийците го прекръстиха в правилото на бирената капачка, твърдейки, че чаени лъжички не се намират по плажа за разлика от бирените капачки. Количество от половин чаена лъжичка от фотопротектора трябва да се слага на всяка една ръка, на лицето и на шията. Количество, равно на 1 чаена лъжичка, е необходимо за покриване на гърдите, на корема, на гърба и всеки крак. Това прави около
35 мл фотопротектор на едно нанасяне.
Не бива да се забравя, че слънцето не грее само на морския бряг, то ни следва абсолютно навсякъде – в града, в планината, в двора, и ние трябва да се научим на всяко едно място да се предпазваме от него.