Санкциите могат да станат и по-тежки
Лъчезар ТОШЕВ
На своето сутрешно заседание, проведено на 10 април т.г., Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) прие Резолюция 1990 относно пълномощията на руската делегация. “За” Резолюцията гласуваха 145 депутати, 21 бяха “против” и 22-ма се въздържаха. С тази резолюция Асамблеята реши да отнеме правото на глас на депутатите от Русия в Асамблеята. Освен това за първи път в своята история ПАСЕ прие лустрационни мерки спрямо тези депутати. Те няма да могат да са членове на Бюрото, на Постоянната Комисия (която заседава между сесиите на ПАСЕ), на Президентската комисия (състояща се от Президента на Асамблеята и председателите на парламентарните групи), както и няма да бъдат включвани в мисиите на ПАСЕ по наблюдение на провеждането на избори.
Причината за тези безпрецедентни санкции са действията на Русия на територията на Украйна и анексията на Крим, проведени в началото на март т.г., което е тежко нарушаване на международното право и статута на Съвета на Европа. За втори път руската делегация се лишава от право на глас. Предишния път, през 2000 г., санкцията беше наложена заради действията на руските военни в Чечения и продължи една година. Тогава обаче не бяха приложени лустрационни мерки. Как се стигна до сегашните санкции?
На 21 март 2014 г. в Парламентарната Асамблея бяха внесени два проекта, свързани с вече ратифицираните пълномощия на руската делегация.
Проектът на консерваторите
Първият проект е иницииран от Роберт Уолтър, британски консерватор и бивш председател на фракцията на Европейските демократи в ПАСЕ, подписан е от 74 членове и призовава за преразглеждане, на основание на чл. 9.1 от Правилника за процедурите на Асамблеята, на ратифицираните пълномощия на руската делегация съществени основания (Док. 13457). Основанията за преразглеждане или за нератифициране на пълномощия на делегация или член на ПАСЕ могат да бъдат процедурни и по същество. В този случай основанията са по същество. Депутатите в ПАСЕ идват от страни, приели принципите и стандартите на Съвета на Европа, поради което могат да дебатират проблемите и на другите страни, прилагайки т.нар. семеен принцип. Такива, които не спазват тези ценности и принципи, нямат основание да се месят във вземане на решения по един или друг проблем вътре в голямата европейско семейство.
Осъждайки “без колебание нарушението на териториалната цялост и суверенитета на Украйна от въоръжените сили на Руската федерация в началото на март 2014 г.” и изразявайки своята “най-сериозна тревога, че членовете на Горната камара на Руския парламент единодушно предварително са разрешили провеждането на такава акция”, подписалите са изразили своето убеждение, че е налице “сериозно нарушение на принципите на Съвета на Европа залегнали в чл. 3 и в преамбюла на неговия статут. Сред подписалите този проект са и трима депутати от България, и тримата членуващи в ГЕРБ.
Проектът на либералите
Вторият проект, иницииран от датския либерал Михаел Йенсен, предлага суспендиране на правото на глас на руската делегация (чл. 9 от Правилника на Асамблеята). Този документ (Док. 13459) е подписан от 53-ма членове. Подписалите изразяват сериозна тревога относно “постоянния отказ на Руската федерация да спазва своите задължения и поети ангажименти”, демонстрирани чрез “действията на руските военни сили на Кримския полуостров, както и експлицитната заплаха с военни действия на останалата територия на Украйна”. Освен това те подчертават, че “използването на въоръжени сили на територията на Украйна е било разрешено от Федералния съвет на Русия на 1 март 2014 г.” Този проект не е бил подкрепен от български депутати.
Приетата резолюция
Приетата Резолюция 1990/2014 на ПАСЕ е нещо средно между двата проекта за санкции. Ето защо може да се каже, че инициативата на консерваторите изигра своята роля, втвърдявайки позицията на ПАСЕ.
Руската делегация загуби правото си на глас при вземане на решения от Асамблеята, но освен това и правото изобщо да членува в някои от органите на Асамблеята. Така ръководителят на руската делегация Алексей Пушков вече няма да е Вицепрезидент на ПАСЕ и руските депутати няма да се месят във вземането на решения, отнасящи се за други държави.
Срок на санкциите
Тези санкции ще са валидни до края на годината, когато пълномощията на всички делегации ще се прегледат отново. Както заяви в дебатите вносителят на едно от предложенията Михаел Йенсен, тези санкции могат да станат по-силни, ако Русия не се съобрази с отправеното предупреждение!
Настоящите събития в Източна Украйна дават основание да се предполага, че ситуацията може да стане по-тежка, със съответните последици за международния статут на Русия. В настоящата резолюция Асамблеята припомни и своите три поредни резолюции и препоръки по отношение на конфликта между Грузия и Русия, които руската страна не е изпълнила. Тогава руски войски нахлуха в Грузия и подкрепиха отнемането на някои грузински територии и превръщането им в марионетни автономни области, без международно признание. Руски войски се намират и на част от територията на Република Молдова, върху която правителството в Кишинев “де факто” няма юрисдикция – т.нар. Трансднистрия. ПАСЕ е единствената европейска институция, където Русия досега се ползваше с пълноправно членство и нейните депутати можеха да участват в дискусии с депутатите от другите европейски страни. В момента с действията си в Украйна Русия се поставя в дълбока международна изолация.
Предния ден, на 9 април, ПАСЕ прие друга резолюция – за ситуацията в Украйна, в която не призна проведения в Крим референдум за законен. (Проведен едва 10 дни след насрочването му, без международни наблюдатели, в присъствие на руска армия там и в противоречие със законите на Украйна и международното право!) Както заяви шведската депутатка Мариета Пурбе Люндин, активността на гласуващите никога не би могла да достигне обявената 82% и 96% от гласувалите да са “за” при положение, че 36% са бойкотирали референдума. По-рано Венецианската Европейска комисия за демокрация чрез право, която е по-скоро експертен орган на Съвета на Европа и се състои от видни юристи от страните членки, обяви проведения референдум в Крим за незаконен. От българска страна в изработването на становището на Венецианската комисия участва нейният член – юристът Евгени Танчев (някога юридически съветник на президента Първанов и шеф на неговия правен съвет, бивш председател на Конституционния съд, избран от квотата на президента Първанов).
Руската делегация, която по правилник нямаше право да участва в гласуването за своите пълномощия, напусна залата, въпреки че нейните депутати се бяха записали за изказване в списъка с оратори за тези дебати. Вероятната причина за напускането им на залата е била информацията, че, освен правото на глас, Комисията по мониторинг на ПАСЕ е подкрепила поправки, внесени от депутати, за още лустрационни мерки спрямо руската делегация. Така руснаците не влязоха в диалог с останалите депутати от европейските страни. По-късно председателят на руската делегация Алексей Пушков обяви, че предстои да решат дали ще продължат участието си в ПАСЕ. Някогашният съветски дипломат явно има спомени за времето, когато Съветският съюз не участваше в международни организации освен ООН и неговите структури. Но наскоро и Генералната Асамблея на ООН подкрепи Украйна в настоящата криза и осъди руската агресия. В ООН Русия беше подкрепена от държави като Куба, Северна Корея, Венецуела, Судан, Беларус, Армения, Боливия, Мавритания, Никарагуа, Сирия и Судан. Може да се окаже, че в бъдеще това ще е компанията на Руската федерация, ако Русия не преоцени действията си и не се върне към спазване на международното право. Правото на джунглата, което тя демонстрира с агресията си срещу Украйна, е неуместно за XXI век!
Българската позиция
На настоящата сесия ръководителят на българската делегация в ПАСЕ Янаки Стоилов изобщо не се появи в Страсбург. По време на гласуването само един български депутат участва в гласуването. Макар официалната българска позиция също да е в подкрепа на суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Но само един български депутат имаше куража да защити тази позиция в ПАСЕ! Останалите предпочетоха да не са в залата в този момент. (България има 6 гласа в ПАСЕ.) Този депутат при това е от опозицията – д-р Джема Грозданова от ГЕРБ.
Тя изми лицето на България със своето гласуване в подкрепа на санкциите.
В противен случай заемането на някаква “андрешковска” позиция щеше да е много вредно за имиджа на България, особено по принципен въпрос като спазването на международното право. Все пак трябва да подчертаем, че нито един български депутат не се нареди сред онези 21 гласували против резолюцията или сред другите 22-ма депутати, които се въздържаха. Чрез гласуването на Джема Грозданова България остана на страната на Европа. В България нейното гласуване беше критикуван от Сергей Станишев, чието отношение към Русия сигурно е друго, което е разбираемо, като се има предвид, че до 1996 г. той беше руски гражданин, а преди това – съветски. Европейските социалисти в ПАСЕ обаче в огромната си част подкрепиха санкциите срещу Русия и защитиха Украйна, нейната териториална цялост и суверенитет.
